-
1 guère
adv. (frq. °waigaro "beaucoup") 1. не много, никак; в съчет. ne... guère; vous n'êtes guère raisonnable никак не сте разумен; vous ne l'avez guère bien reçu не го приехте никак добре; il ne va guère mieux той не е много по-добре; cette robe ne lui va guère тази рокля никак не Ј отива; 2. почти никога, не много често; vous ne venez guère nous voir вие не идвате почти никога да ни видите; mot qui n'est plus guère empoyé дума, която вече съвсем не се използва; 3. само, едва, почти; il n'y a guère que deux heures qu'elle est partie тя тръгна едва преди два часа; 4. ост. много. Ќ Ant. beaucoup, três. Ќ Hom. guerre. -
2 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
3 mie1
f. (lat. mica "parcelle") I. среда на хляб; II. adv. никак, съвсем не; je n'en veux mie1 съвсем не желая, никак не желая. -
4 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
5 aucunement
adv. (de aucun) никак; по никакъв начин; в никакъв случай. -
6 brin
m. (o. i., p.-к. gaul.) 1. стрък, стръкче; издънка; фиданка; un brin d'herbe стръкче трева; un brin de paille стръкче слама; 2. късче, трошичка от нещо; un brin de pain късче хляб. 3. конопено или ленено влакно; toile de brin ленен първокачествен плат; 4. жичка ( на електрически кабел). Ќ un brin loc.adv. съвсем малко; faire un brin de toilette разг. постъкмявам се малко; faire un brin de cour разг. ухажвам леко (флиртувам); un beau brin de fille хубаво стройно момиче; pas un brin никак. Ќ Hom. brun. -
7 chardon
m. (bas lat. cardo, cardonem) 1. трън, бодил, магарешки бодил, Carduus pycnocephalus; chardon а foulon лугачка ( бодлив бурен), Dipsacus sativus; chardon argente бот. бял трън, Silybum marianum; chardon bardane бот. мек магарешки бодил, Carduus personata; chardon bénit бот. пресечка, Cnicus benedictus; chardon étoilé бот. бодлива метличина, Centaurea calcitrapa; chardon roulant бот. биволски трън, ветрогон, Eryngium campestre; 2. копиевидна желязна пръчка на ограда. Ќ être aimable comme un chardon никак не съм любезен. -
8 folichon,
ne adj. (de fol et suff. dimin.) 1. игрив, весел; 2. m., f. игрив, весел човек. Ќ cela n'a rien de folichon, никак не е весело, смешно. Ќ Ant. grave, sérieux. -
9 nèfle
f. (lat. mespila) бот. мушмула ( плод). Ќ des nèfles! разг. съвсем не, никак. -
10 nenni
adv. (forme atone de non) ост. никак. -
11 nullement
adv. (de nul) никак, ни най-малко, по никакъв начин, съвсем не. -
12 pas1
adv. (spécialisation du subst.) 1. служи за подсилване на отрицателната частица ne: il ne sait pas; 2. в разговорната реч се употребява самостоятелно: c'est pas1 la peine няма нужда, не си струва труда; pourquoi pas1? но защо не; pas1 du tout никак, изобщо не; pas1 mal нелошо; немалко, доста. -
13 point1
adv. (de point2) никак, съвсем не; point1 du tout съвсем не. -
14 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
15 tenter1
v. (lat. temptare, confondu avec tentare "agiter", fréquentatif de tendere "tendre") I. v.tr. 1. опитвам, пробвам; il a tout tenté pour réussir той всичко опита, за да успее; 2. изкушавам, съблазнявам; la pomme qui tenta Eve ябълката, която изкуши Ева; se laisser tenter1 par... поддавам се на изкушението на; 3. харесвам; ça ne me tente guère това никак не ми харесва; II. v.tr.ind. tenter1 de опитвам се да; il a tenté de se suicider той опита да се самоубие. Ќ tenter1 Dieu предприемам нещо пряко човешките сили; излагам се на голяма опасност, предизвиквам съдбата.
См. также в других словарях:
никак — никак … Орфографический словарь-справочник
НИКАК — 1. НИКАК1, нареч. Никаким образом, никакими средствами. «Очки не действуют никак.» Крылов. «Я гнева вашего никак не растолкую.» Грибоедов. «Я никак не ожидал такого происшествия.» А.Тургенев. «Рассказ никак бы не был скучен, хотя и не имел бы… … Толковый словарь Ушакова
НИКАК — 1. НИКАК1, нареч. Никаким образом, никакими средствами. «Очки не действуют никак.» Крылов. «Я гнева вашего никак не растолкую.» Грибоедов. «Я никак не ожидал такого происшествия.» А.Тургенев. «Рассказ никак бы не был скучен, хотя и не имел бы… … Толковый словарь Ушакова
НИКАК — нареч. накаково пск., твер. никоим образом, никакими мерами, средствами; отнюдь, ни за что. Этого никак нельзя. Я никак этого не позволю. | Никак, вопросительное, ошибочно. По сеням и так и сяк, а в избу никак? дверь. Нельзя никак: а сам руку… … Толковый словарь Даля
НИКАК — нареч. накаково пск., твер. никоим образом, никакими мерами, средствами; отнюдь, ни за что. Этого никак нельзя. Я никак этого не позволю. | Никак, вопросительное, ошибочно. По сеням и так и сяк, а в избу никак? дверь. Нельзя никак: а сам руку… … Толковый словарь Даля
никак — Никоим образом, ни под каким видом, ни за что, ни за что на свете, ни за какие благополучия (деньги, коврижки, сокровища). Мне одному идти никак нельзя. Не отстает от меня, хоть ты что хочешь. Его сюда и калачом не заманишь. .. Прот. казаться...… … Словарь синонимов
никак — НИКАК, местоим. отриц., с последующим отрицанием. 1. Никаким образом. Автобусы не ходят, до дома н. не добраться. Как решился вопрос? Н., его не рассматривали. 2. Несмотря на все усилия, старания. Втроём пытались сдвинуть камень н. Дети н. не… … Толковый словарь Ожегова
никак — НИКАК, разг. никакими силами, разг. никаким способом, разг. никоим образом … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
никак — Никак нет (устар.) почтительный отрицательный ответ на вопрос. Женат? Никак нет с. Л. Толстой. И никаких или и никаких гвоздей и больше ничего! баста! нечего больше разговаривать! Светить, и никаких гвоздей! вот лозунг мой и солнца.… … Фразеологический словарь русского языка
НИКАК 1 — НИКАК 1, мест. нареч. отриц., с последующим отрицанием. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
НИКАК 2 — НИКАК 2, вводн. сл. и частица (прост.). Выражает неуверенное предположение, кажется (см. казаться в 3 и 4 знач.). Н. кто то пришёл? Он н. заболел. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
