-
1 on the contrary
напротив; -
2 im Gegenteil
напротив -
3 contrariwise
{'kɔntrəriwaiz}
1. напротив, наопаки, от друга страна
2. обратно, в обратна посока, по обратен начин* * *{'kъntrъriwaiz} adv 1. напротив, наопаки; от друга стран* * *напротив; наопаки;* * *1. напротив, наопаки, от друга страна 2. обратно, в обратна посока, по обратен начин* * *contrariwise[´kɔntrəri¸waiz, разг. kən´trɛəri¸waiz] adv 1. напротив, обратно, наопаки; от друга страна; 2. обратно; в обратна посока; по обратен начин; do you find him rude? - \contrariwise, he is very polite не намираш ли, че е груб? - напротив, много е вежлив; 3. наопаки; накриво; she \contrariwise always refuses тя пък напук винаги отказва. -
4 contrary
{'kɔntrəri}
I. 1. обратен, противен, противоположен
2. който противоречи, противоречащ, противоречив (to)
3. неблагоприятен, противен (за вятър и пр.)
4. разг. contrariouf
II. n нещо обратно/противоположно
on the CONTRARY напротив, обратно
quite the CONTRARY тъкмо обратното, тъкмо напротив
to interpret by contraries разбирам обратното
the direct CONTRARY of точно обратното на
notification to the CONTRARY съобщение в обратен смисъл
unless I hear to the CONTRARY ако не бъда уведомен в обратен смисъл
for anything I know to the CONTRARY доколкото знам, ако не се лъжа
I have nothing to say to the CONTRARY не възразявам, нямам възражения
dreams go by contraries сънищата трябва да се тълкуват в обратен смисъл* * *{'kъntrъri} а 1. обратен, противен, противоположен; 2. който(2) {'kъntrъri} n нещо обратно/противоположно; on the contrary напр* * *обратен; обратно; противоположен; противно; противен; противоречив; дръпнат; неблагоприятен; насрещен; несговорчив;* * *1. dreams go by contraries сънищата трябва да се тълкуват в обратен смисъл 2. for anything i know to the contrary доколкото знам, ако не се лъжа 3. i have nothing to say to the contrary не възразявам, нямам възражения 4. i. обратен, противен, противоположен 5. ii. n нещо обратно/противоположно 6. notification to the contrary съобщение в обратен смисъл 7. on the contrary напротив, обратно 8. quite the contrary тъкмо обратното, тъкмо напротив 9. the direct contrary of точно обратното на 10. to interpret by contraries разбирам обратното 11. unless i hear to the contrary ако не бъда уведомен в обратен смисъл 12. който противоречи, противоречащ, противоречив (to) 13. неблагоприятен, противен (за вятър и пр.) 14. разг. contrariouf* * *contrary[´kɔntrəri] I. adj 1. обратен, противен, противоположен; \contrary beliefs противоположни вярвания, с обратно съдържание; 2. който противоречи, противоречив; 3. неблагоприятен, противен; \contrary winds delayed the ship неблагоприятен вятър забави кораба; 4. разг. [kɔn´trɛəri] = contrarious; \contrary child опако дете; II. n 1. нещо обратно (противоположно); on the \contrary напротив, обратно; quite the \contrary тъкмо напротив (обратното); there is considerable evidence to the \contrary има сериозни доказателства в подкрепа на противното; unless I hear to the \contrary ако не бъда уведомен в обратен смисъл (за противното); for anything I know to the \contrary доколкото знам, ако не се лъжа; by rule of contraries по силата на противоположностите; to interpret by contraries разбирам обратното; dreams go by contraries сънищата трябва да се тълкуват обратно (превратно); 2. pl чужди тела, нечистотии (в хартия); III. adv обратно, превратно, противно, против, в разрез (to на, с); \contrary to popular belief обратно на общоприетото мнение; to act \contrary to o.'s beliefs ( principles, interests) действам в разрез с възгледите (принципите, интересите) си; IV. v ам. противореча, отивам против (желание, наклонности и под.). -
5 contra
{'kɔntrə}
I. prep против, срещу
II. adv напротив, наопаки
III. 1. глас/довод против
2. фин. обратна/кредитна страна на сметка* * *{'kъntrъ} prep против, срещу.(2) {'kъntrъ} adv напротив, наопаки.{3} {'kъntrъ} n 1. глас/довод против; 2. фин. обратна/кредитна* * *срещу; против; контра; наопаки; напротив;* * *1. i. prep против, срещу 2. ii. adv напротив, наопаки 3. iii. глас/довод против 4. фин. обратна/кредитна страна на сметка* * *contra[´kɔntrə] (обикн. съкр. в con) I. prep против, срещу; II. adv напротив, наопаки, контра; III. n 1. глас против, противно мнение; довод (аргумент) против; 2. фин. обратна (кредитна) страна на сметка; per \contra обратно, от друга страна; фин. в замяна; settlement per \contra компенсация (на един дълг срещу друг). -
6 doch
doch I. konj но, обаче; Er wollte kommen, doch er konnte es nicht Той искаше да дойде, но не можеше. II. adv 1. въпреки това; 2. о, да, напротив (положителен отговор на отрицателен въпрос); Er hatte keine Zeit und half mir doch Той нямаше време и въпреки това ми помогна; " Hast du ihn nicht gesehen?" "doch!" "Не го ли видя?" "Напротив!" III. partikel 1. хайде, я, де (при подкана); 2. де, ех, ах (в нереални изречения за желание); 3. (често не се превежда; за подсилване); geh doch! върви де!; wäre ich doch noch da! де (ех) да бях още там; ja doch! да!, Разбира се! nein doch! не, не! also doch! значи да!* * *kj но, обаче, въпреки това, при все това, все пак; also = значи все пак; av (често не се превежда; служи и за усилване); ja =! но да! nein = ! не, не; komm =! ела де! (за означаване на нщ само загатнато er ist = nicht krank? но нали не е болен; (като утвърдителен отговор на отрицателен въпрос); hast du ihn nicht geschen - =! не го ли видя - напротив (видях го)! -
7 contrarily
{kən'trεərili}
adv наопаки, напук* * *{kъn'trЁъrili} adv наопаки, напук.* * *наопаки; напротив;* * *adv наопаки, напук* * *contrarily adv 1.[kɔn´trɛərili] разг. наопаки, напротив, обратно; 2.[´kɔntrərili] от друга страна, погледнато от друг ъгъл. -
8 exactly
{ig'zæktli}
adv точно, именно (така)
not EXACTLY разг., често upoн. съвсем не, тъкмо напротив* * *{ig'zaktli} adv точно; именно (така); not exactly разг., често upoн* * *точно; досущ; именно;* * *1. adv точно, именно (така) 2. not exactly разг., често upoн. съвсем не, тъкмо напротив* * * -
9 far
{fa:}
I. 1. adv (farther, further farthest, furthest) далеко, надалеч
to go FAR отивам далеч (и прен.)
to make one's money go FAR добре си използувам парите
to carry it/go too FAR прен. отивам твърде далеч, прекалявам, позволявам си много
FAR and wide/near навсякъде, надлъж и нашир, далеч по света
to be FAR from (с ger) съвсем не искам да
FAR be it from me to далеч съм от мисълта да
it is FAR from bad съвсем не e лошо
FAR from it съвсем не, тъкмо напротив
2. за засилване, за разстояние
FAR away много далеч
FAR above високо над
FAR ahead много напред
FAR into the ground дълбоко в земята, за време
FAR back in the past в далечното минало
as FAR back as 1870 още през 1870 г.
so/thus FAR досега, засега, все още
so FAR so good дотук добре, за степен, много, несравнимо, значително
FAR and away далеч, несравнено, много
3. в съчет.
as/so FAR as чак до, доколкото
I would go so FAR as to say дори бих казал
as FAR as that goes що се отнася до това, колкото до това
it is all right as FAR as it goes не e лошо, но не постига много нещо/не отива достатъчно далеч
in so/as FAR as книж. дотолкова доколкото
how FAR is it to... колко (километра и пр.) има до...? how FAR did you go? докъде стигнахте? how FAR he has succeeded до каква степен/доколко е успял
you may go FAR and fare worse не оставяй питомното да гониш дивото
II. 1. далечен, отдалечен
2. отдавнашен, далечен
3. оттатъшен, отсрещен, отвъден, друг (за бряг и пр.), FAR vision прозорливост, широк поглед за нещата
FAR left/right пол. крайна левица/десница
III. n by FAR далеч, несравнено, много
it is better by FAR to много по-добре e да
by FAR the best несравнено най-доброто* * *{fa:} adv (farther {'fа:ъ}, further {'fъ:ъ}; farthest {'f(2) {fa:} а 1. далечен; отдалечен; 2. отдавнашен, далечен; 3. отт{3} {fa:} n: by far далеч, несравнено, много; it is better by far to* * *отдавнашен; далече; далеч; далеко; значително; надалеч;* * *1. as far as that goes що се отнася до това, колкото до това 2. as far back as 1870 още през 1870 г 3. as/so far as чак до, доколкото 4. by far the best несравнено най-доброто 5. far above високо над 6. far ahead много напред 7. far and away далеч, несравнено, много 8. far and wide/near навсякъде, надлъж и нашир, далеч по света 9. far away много далеч 10. far back in the past в далечното минало 11. far be it from me to далеч съм от мисълта да 12. far from it съвсем не, тъкмо напротив 13. far into the ground дълбоко в земята, за време 14. far left/right пол. крайна левица/десница 15. how far is it to... колко (километра и пр.) има до... ? how far did you go? докъде стигнахте? how far he has succeeded до каква степен/доколко е успял 16. i would go so far as to say дори бих казал 17. i. adv (farther, further farthest, furthest) далеко, надалеч 18. ii. далечен, отдалечен 19. iii. n by far далеч, несравнено, много 20. in so/as far as книж. дотолкова доколкото 21. it is all right as far as it goes не e лошо, но не постига много нещо/не отива достатъчно далеч 22. it is better by far to много по-добре e да 23. it is far from bad съвсем не e лошо 24. so far so good дотук добре, за степен, много, несравнимо, значително 25. so/thus far досега, засега, все още 26. to be far from (с ger) съвсем не искам да 27. to carry it/go too far прен. отивам твърде далеч, прекалявам, позволявам си много 28. to go far отивам далеч (и прен.) 29. to make one's money go far добре си използувам парите 30. you may go far and fare worse не оставяй питомното да гониш дивото 31. в съчет 32. за засилване, за разстояние 33. отдавнашен, далечен 34. оттатъшен, отсрещен, отвъден, друг (за бряг и пр.), far vision прозорливост, широк поглед за нещата* * *far [fa:] I. adv ( farther[´fa:ðə], further[´fə:ðə]; farthest[´fa:ðist], furthest[´fə:ðist]) 1. далече, далеко, надалеч; to go \far отивам далеч, прен. успявам, постигам много; to make o.'s money go \far добре си използвам парите; to go ( carry it) too \far прен. отивам много надалеч, прекалявам, позволявам си много; \far and wide далеч по света; навсякъде; \far and near навсякъде; to be \far from далеч съм от; прен. съвсем не искам да (с ger); \far be it from me to далеч съм от мисълта да; it is \far from bad съвсем не е лошо; \far from it съвсем не; 2. (за засилване): 1) (за разстояние) \far away много далече; \far beyond the sea далеч през морето; 2) (за време) as \far back as 1900 още през 1900 г.; \far into the night до много късно; so (книж. thus) \far досега, засега, все още (не); so \far so good дотук добре; 3) (за степен) много, значително, несравнено; it is \far better to много по-добре е да; \far and away далеч(е), несравнено, много; \far in pride възгордял се, не можеш да му стигнеш носа; 3. (в съчет.) as ( not so) \far as (не) чак до; (не) доколкото; I would go so \far as to say дори бих казал; not so \far as I know доколкото знам, не; as \far as that goes що се отнася до това, колкото за това; in so (as) \far as книж. дотолкова, доколкото; you won't ( can't) go \far wrong if няма да сбъркаш, ако; добре ще направиш, ако; how \far докъде, колко (за разстояние), до каква степен, доколко, колко; II. adj 1. далечен; отдавнашен; the F. East Далечният изток; it is a \far cry to далеч е до; a \far cry from нещо съвсем различно от, съвсем друга работа; 2. другият, оттатъшният, отсрещният, отвъдният (за край, бряг и пр.); III. n: to come from \far идвам от далечна страна, отдалеч; by \far далеч, несравнено, много; it is better by \far to много по-добре е да; it is by \far the best това далеч надминава най-доброто. -
10 gegenteil
Gégenteil n o.Pl. противното, обратното (противоположност); Das Gegenteil von " warm" ist " kalt" Обратното на "топло" е "студено"; im Gegenteil напротив, обратно.* * *das, -e противоположност, контраст; обратното; im =teil напротив! -
11 hingegen
hingégen konj напротив, наопаки, а пък.* * *av пък, напротив. -
12 anulàre
m безименен пръст. аnzi 1. prep преди: anulàre tempo предварително, преждевременно; 2. cong напротив, даже, дори: durante le vacanze non ho riposato, anzi, sono piщ stanco di prima през ваканцията не си починах, напротив, по-уморен съм от преди. -
13 contrast
{'kɔntra:st}
I. 1. противоположност, разлика, контраст (to), контрастност
in CONTRAST to/with за разлика от, в сравнение с
to stand out in sharp CONTRAST to откроявам се рязко/ясно от
2. противопоставяне, съпоставяне
II. 1. противопоставям, съпоставям, сравнявам
2. в контраст съм с, контрастирам, различавам (се), противоположен съм (with с, in по), противореча на (думи, действия)* * *{'kъntra:st} n 1. противоположност, разлика, контраст (to); (2) {kъn'tra:st} v 1. противопоставям; съпоставям, сравнявам* * *съпоставям; противоположност; противопоставям; разлика; контрастирам;* * *1. i. противоположност, разлика, контраст (to), контрастност 2. ii. противопоставям, съпоставям, сравнявам 3. in contrast to/with за разлика от, в сравнение с 4. to stand out in sharp contrast to откроявам се рязко/ясно от 5. в контраст съм с, контрастирам, различавам (се), противоположен съм (with с, in по), противореча на (думи, действия) 6. противопоставяне, съпоставяне* * *contrast[´kɔntra:st] I. n 1. противоположност, разлика, контраст (to); in \contrast to ( with) за разлика от, в сравнение с; to be in marked \contrast to ярко (силно) се различавам от; by \contrast напротив, точно обратното; 2. противопоставяне, съпоставяне; 3. контраст (на телевизионното изображение); II.[kən´tra:st] v 1. противопоставям, съпоставям, сравнявам; to \contrast the two writers съпоставям двамата писатели; 2. съставям контраст, контрастирам, различавам се (с with; по in); his actions \contrast with his promises действията му съвсем не отговарят на обещанията му. -
14 sot
{sɔt}
n пияница, затъпял от пиене човек* * *{sъt} n пияница, затъпял от пиене човек.* * *пияница; къркач;* * *n пияница, затъпял от пиене човек* * *sot[sɔt] I. n пияница; затъпял от пиене човек; II. sot adv шотл. напротив, тъкмо обратното. -
15 vielmehr
vielmehr adv по-скоро, по-точно; напротив.* * *av по-скоро; es ist =mehr s-e Schuld това е по-скоро негова вина; -
16 im
im präp + Artikel = in dem 1. в, на (място); 2. в, през (време); 3. im + subst Infinitiv ( nicht auflösbar); по отношение на; im Lesen, im Schreiben gut sein добър съм в четенето, писането; im Jahre 1998 през 1998 год.; im Großen und Ganzen общо взето, въобще; im Prinzip по принцип, по начало; im Nu за миг, моментално; im Vergleich (zu/mit jmdm./etw. (Dat)) в сравнение с някого/нещо; im Vorübergehen между другото, покрай другото, инцидентно; im Scherz на шега; im Gegenteil напротив. -
17 altriménti
avv иначе, другояче, в противен случай: ascoltatemi altriménti mi arrabbio! слушайте ме, в противен случай ще се ядосам!; altriménti non si puт fare другояче не може да се направи. аltro 1. agg 1) друг, различен: vorrei la giacca di un altriménti colore бих искал сакото в друг цвят; 2) следващ, идущ: un altriménti anno идущата година; 3) минал, предишен: l'altriménti giorno онзи ден; 4) pron друг; 2. m друго: che altriménti vuoi? какво друго искаш? Ќ altriménti che! и как още!; ci mancherebbe altriménti! разбира се, и таз хубава!; fra l'altriménti между другото; tutt'altriménti напротив; per altriménti освен това: non fa altriménti che parlare непрекъснато приказва. -
18 contràrio
1. agg 1) обратен, противен, несъгласен: lui и contràrio той не е съгласен; 2) неблагоприятен, насрещен: abbiamo il vento contràrio имаме неблагоприятен, насрещен вятър; 2. m обратното, противоположното; Ќ al contràrio напротив; proprio il contràrio тъкмо обратното; essere contràrio ad una cosa против нещо съм; nel caso contràrio в противен случай. -
19 invèce
avv 1) обаче, напротив: pensavo Milan avesse vinto, invèce ha perso мислех, че Милан е бил, обаче се оказа, че е загубил; 2) вместо: invèce di piangere, mettiti a studiare! вместо да плачеш, започвай да учиш! -
20 vicevèrsa
avv обратно, напротив: bisogna farlo cosм e non vicevèrsa трябва да се направи така, а не обратното.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
напротив — напротив … Орфографический словарь-справочник
НАПРОТИВ — НАПРОТИВ, нареч. 1. Прямо перед кем нибудь на противоположной стороне кого чего нибудь. Он живет напротив. || То же в знач. предлога с род. Сидеть напротив кого нибудь. Их дверь напротив нашей. 2. кому чему или без доп. Иначе, противореча, назло … Толковый словарь Ушакова
НАПРОТИВ — и напротив, напроти, напроти предл. с род. против, противу, насупротив, прямо пред чем или кем, противоположно. Подай ларец, что напротив часов. Позадь моего дома огороды, по бокам соседи, наискось будка, а напротив лабаз. | союз, вместо а, же: Я … Толковый словарь Даля
напротив — Против, насупротив; наперекор, в противность, в противоположность, в противовес, вопреки, вразрез, назло, в пику. Все наперекор, все наизворот, во всем противоречие. Рассудку вопреки, наперекор стихиям . Гриб. Он делает всегда напротив, наперекор … Словарь синонимов
напротив — НАПРОТИВ, против, книжн. визави, устар. насупротив … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
НАПРОТИВ — 1. нареч. Непосредственно перед кем чем н., на противоположной стороне. Он живёт н. Дом н. 2. нареч. Иначе, наперекор. О чём ни попроси, всё делает н. 3. вводн. и частица. То же, что наоборот (в 3 и 4 знач.). Не груб, н., вежлив. Он груб? Н. 4.… … Толковый словарь Ожегова
напротив — (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
напротив — наречие, предлог, вводное слово и частица 1. Наречие. То же, что «на противоположной стороне», «иначе, наоборот». Не требует постановки знаков препинания. Напротив шла по берегу утесистая гряда, покрытая редким леском. Д. Мамин Сибиряк, Около… … Словарь-справочник по пунктуации
напротив — нар., употр. часто 1. Если кто либо или что либо находится напротив вас, значит, это находится, происходит перед вами, на противоположной стороне. Напротив за столом сидел мальчик и ел мороженое. | В доме напротив располагался маленький ресторан … Толковый словарь Дмитриева
напротив — напро/тив, нареч., предлог с. род., вводн. сл. и частица Наречие: Напротив сидел молодой человек. Предлог: Напротив дворца ратуша с башенкой. Вводное слово: Болезнь не проходит, а, напротив, ему становится хуже. частица … Слитно. Раздельно. Через дефис.
напротив — напро/тив Я живу напротив … Правописание трудных наречий
