-
61 enfantin,
e adj. (de enfant) 1. детски, детински; 2. лесен; question enfantin,e лесен въпрос. -
62 карау
I неперех. и перех.1) в разн. знач. смотре́ть, посмотре́ть, гляде́ть, погляде́ть || взглядтәрәзәләрдән карау — смотре́ть в о́кна
киләчәккә ышаныч белән карау — с наде́ждой смотре́ть в бу́дущее
күзләре ачулы карый — глаза́ глядя́т зло́бно
бинокльдән карау — смотре́ть в бино́кль
балет карау — смотре́ть бале́т
мәсьәләгә җитди карау — смотре́ть на вопро́с серьёзно
2) перех.а) смотре́ть, осма́тривать/осмотре́ть, рассма́тривать/рассмотре́ть (кого-л., что-л.)иртәгә квартираны карарга барабыз — мы за́втра идём смотре́ть кварти́ру
картиналар галереясын карау — осмотре́ть карти́нную галере́ю
б) смотре́ть, осмотре́ть; производи́ть/произвести́ осмо́тр, обсле́дование || осмо́травыруны карау — смотре́ть больно́го
врач җәрәхәтне карады — врач осмотре́л ра́ну
3) перех. рассма́тривать/рассмотре́ть, разбира́ть/разобра́ть, обсужда́ть/обсуди́ть || рассма́тривание, рассмотре́ние, разбо́р, разбира́тельство, обсужде́ниеутырышта күп мәсьәләләр карадык — на заседа́нии разбира́ли мно́го вопро́сов
суд бүген мөлкәт бүлүне карый — суд рассма́тривает сего́дня де́ло о разде́ле иму́щества
4) неперех.; перен. смотре́ть, гляде́ть, относи́ться/отнести́сь (каким-л. образом к кому, чему-л.) || отноше́ниетәнкыйтькә төрлечә карау — относи́ться к кри́тике по-ра́зному
шикләнеп карау — смотре́ть с подозре́нием
эшкә намус белән карау — добросо́вестное отноше́ние к рабо́те
җавапсыз карау — относи́ться безотве́тственно
5) перен. смотре́ть, посмотре́ть, счита́ться (с кем, чем-л.); обраща́ть внима́ниекешегә карап торма, үз эшеңне эшли бир — не обраща́й внима́ния на люде́й, де́лай своё де́ло
6) неперех.а) смотре́ть, посмотре́ть, счита́ть (кем-чем-л.); принима́ть/приня́ть (за кого-л., что-л.)туганыңа караган кебек кара — смотри́ как на родно́го чело́века
эшлексез дип карау — счита́ть безде́льником
хатыны дип карау — приня́ть за жену́
б) разг. смотре́ть, рассма́тривать/рассмотре́ть, счита́ть, полага́ть, ду́матьбулдыра алмас дип карау — ду́мать, что не спра́вится (не смо́жет)
сезнең тәкъдимне реаль дип карарга була — ва́ше предложе́ние мо́жно рассма́тривать как реа́льное
7) перех. смотре́ть, гляде́ть, присма́тривать/присмотре́ть, уха́живать (за больным, животным, порядком и т. п.); ня́нчить ( ребёнка), ня́нчиться ( с ребёнком), забо́титься, позабо́титься (о ком-л., чём-л.); оберега́ть (кого-л., что-л.); ока́зывать/оказа́ть ухо́д || осмо́тр, смотр, присмо́тр, ухо́д; забо́табакча карау — уха́живать за са́дом
маллар карау — уха́живать за живо́тными
балаларны карау — присма́тривать за детьми́
8) перех. воспи́тывать/воспита́ть, дава́ть/дать на пропита́ние, содержа́ть, опека́ть (кого-л.); помога́ть/помо́чь ( материально) || воспита́ние, содержа́ние на иждиве́нии, по́мощьата-ананы карау — помога́ть материа́льно роди́телям
абыйсы сеңлесен бик озак карады — брат сестру́ о́чень до́лго воспи́тывал
9) перех. подде́рживать/поддержа́ть, содержа́ть (в каком-л. состоянии, виде) || подде́рживание, содержа́ниеөйне яхшы карау — хорошо́ содержа́ть дом
10) перех. смотре́ть, ду́мать, забо́титься, позабо́титься, беспоко́иться, пе́чься (о ком-л., чём-л.) || забо́таүз файдаңны гына карау — забо́титься то́лько о свое́й вы́годе
чыгып китүне генә карау — ду́мать то́лько об ухо́де
һәркем үз ягын карый — ка́ждый печётся о себе́
11) перех. смотре́ть, проверя́ть/прове́рить (капканы, ловушки, сети, птичьи гнёзда и т. п.) || прове́рка12) неперех. смотре́ть, гляде́ть, выходи́ть/вы́йти, быть обращённым (куда-л.)тәрәзәләре бакчага карый — их о́кна выхо́дят в сад
йортның капкасы диңгезгә карый — воро́та до́ма обращены́ к мо́рю
13) смотре́ть, видне́ться, выгля́дывать (откуда-л.)болытлар арасыннан кояш карый — выгля́дывает из-за туч со́лнце
14) неперех.; перен. быть в ве́дении, принадлежа́ть, относи́ться, зави́сеть, быть в зави́симости (от кого-л., чего-л.)бу әсәр ХVIII йөзгә карый — э́то произведе́ние отно́сится к XVIII ве́ку
бу җирләр кайсы колхозга карый? — к како́му колхо́зу принадлежа́т э́ти зе́мли?
15) неперех.; перен.; разг. смотре́ть, гляде́ть, погляде́ть, подража́ть (кому-л.), брать приме́р (с кого-л.)ник иптәшләреңә карыйсың? — заче́м смо́тришь на това́рищей?
алдынгыларга карау — смотре́ть на передовико́в
безгә карап бала да җырлаган була — подража́я нам, и ребёнок пыта́ется петь
16) неперех.; перен.; разг. смотре́ть, суди́ть, составля́ть сужде́ния, заключе́ния (обращая внимание на какую-л. одну сторону вещей)кешенең сүзенә карама, эшенә кара — (посл.) о челове́ке суди́ не по слова́м, а по дела́м
17) неперех.; разг. смотре́ть, загля́дывать; обраща́ть/обрати́ть внима́ние, загля́дываться, интересова́ться, заинтересова́ться (кем-л.)ул хатын-кызларга карый — он обраща́ет внима́ние на же́нщин
18) неперех.; перен. смотре́ть, гляде́ть, погляде́ть, обраща́ть/обрати́ть внима́ние, счита́ться (с чем-л.)тыюга карамау — не обраща́ть внима́ния на запре́т
буранга карамый — несмотря́ на бура́н
авыруына карап тормадым — не погляде́л, что он боле́ет
19) повел.; в знач. межд. смотри́(те), гляди́(те)а) выражает предупреждение, предостережение или угрозукара, таеп китмә! — смотри́, не поскользни́сь
кара, йоклама! — гляди́, не усни́!
карагыз, миңа эләкмәгез! — гляди́те, не попада́йтесь мне!
б) выражает удивление, изумление (чем-л.)кара нинди! — смотри́, како́й!
кара, ничек батырлана! — смотри́, как храбри́тся!
20) в знач. вводн. сл. карыйм, карармын, карарбыз смотрю́ (смо́трим); посмотрю́ (посмо́трим)карыйм, сез бөтенләй икенче кеше икәнсез — смотрю́, ока́зывается, вы совсе́м друго́й челове́к
карармын, нишләрсең икән — посмотрю́, что бу́дешь де́лать
21)а) в сочет. с деепр. на -п про́бовать, попро́бовать, пыта́ться, попыта́тьсяашап карау — про́бовать есть; снима́ть про́бу
язып карау — про́бовать писа́ть
уйлап карау — попыта́ться ду́мать
тырышып карау — попыта́ться
б) в повел. ф. после частицы кына (кенә) выража́ет предупреждение, угрозу попро́буй-ка, попро́буй сметьязып кына кара — попро́буй-ка напиши́!
тиеп кенә кара! — то́лько попро́буй тро́нь!
22) в знач. нареч. карапа) разбо́рчиво, вы́борочнотовар алсаң, карап ал — (погов.) покупа́й това́р разбо́рчиво
б) осмотри́тельно, осторо́жнокарап йөр, кызым — до́ченька, будь осторо́жна
карап өйлән — жени́сь осмотри́тельно
23) в функ. деепр. карап смотря́, гля́дякайда булуга карап — смотря́ где
сәләтенә карап билгеләү — определи́ть по его́ спосо́бностям
24) в знач. межд. кара (выражает чувства порицания, удивления, насмешки) смотри́-ка (ты)кара, кара, минем белән ярышмакчы була! — смотри́-ка ты, хо́чет потяга́ться со мной!
25) в знач. межд. карасана, карачы ( выражает удивление) глядь, погляди́-ка, посмотри́-какарасана, нинди матур күбәләк — посмотри́-ка, кака́я краси́вая ба́бочка
•- карап бару
- карап бетерү
- карап җиткермәү
- карап йөрү
- карап калу
- карап кую
- карап тору
- карап торучы
- карап үстерү
- карап чыгу••карап карарбыз — посмо́трим, ви́дно бу́дет!
карап туйгысыз (туймаслык) — ненагля́дный ( о человеке); загляде́нье (о предметах, явлениях)
карап тую — нагляде́ться, насмотре́ться
карар җире юк — смотре́ть не́ на что
II сущ.карап тормам — не посмотрю́, что...
коми́ссия, осмо́тр; прохожде́ние коми́ссии, осмо́тратехник кара́у — техни́ческий осмо́тр
һаман да кара́у башланмый иде әле — коми́ссия все ещё не начина́лась
-
63 охшату
перех.1) уподобля́ть/уподо́бить ( кого-что кому-чему), сра́внивать/сравни́ть, сопоставля́ть/сопоста́вить, находи́ть/найти́ схо́дство ( с кем-чем) || уподобле́ние, сопоставле́ние, сравне́ниеяшьлекне язга охшату — уподобля́ть мо́лодость весне́
халык җырларына охшатып — уподобля́я наро́дным пе́сням
романның героен үзенә охшату — сравне́ние геро́я рома́на с собо́й
баланы атасына охшату — найти́ в ребёнке схо́дство с отцо́м
2) принима́ть/приня́ть ( по ошибке) (за кого-что)аны сеңлесенә охшатканнар — её при́няли за сестру́
3)өлкәннәргә охшату — подража́ть взро́слым
охшатырга сәләтлелек — спосо́бность к подража́нию (имита́ции)
сандугач тавышына охшатып сайрау — имити́ровать соловьи́ное пе́ние
б) имити́ровать/сымити́ровать || имита́ция, подде́лка ( под что)энҗегә охшату — имита́ция под же́мчуг; подде́лка под же́мчуг
4) в знач. сущ.; лингв.; см. чагыштырупоэмада бик оста охшатулар бар — в поэ́ме встреча́ются о́чень уда́чные сравне́ния
5) в знач. предлога охшатыпа) наподо́бие, вро́де ( кого-чего)хикәя, сәхнә әсәренә охшатып, диалог формасында язылган — расска́з напи́сан в фо́рме диало́га, наподо́бие сцени́ческих произведе́ний
имәнгә охшатып буяу — вы́красить под дуб
мраморга охшатып эшләнгән — отде́ланный под мра́мор
•- охшатып эшләнгән
- охшатып ясалган -
64 abecedarian
{eibisi'deəriən}
1. азбучен
2. подреден по азбучен ред
3. основен, елементарен
4. първолаче, прен. начинаещ* * *{eibisi'deъriъn} 1. азбучен; 2. подреден по азбучен ред;* * *1. азбучен 2. основен, елементарен 3. подреден по азбучен ред 4. първолаче, прен. начинаещ* * *abecedarian[¸eibisi:´dɛəriən] I. n първокласник; прен. начинаещ; II. adj 1. елементарен, основен, обикновен, разбираем, общопонятен, прен. лесен; 2. подреден по азбучен ред. -
65 acquirable
{ə'kwaiərəbl}
a достижим, постижим, който може да се достави/намери* * *{ъ'kwaiъrъbl} а достижим, постижим; който може да се доста* * *постижим;* * *a достижим, постижим, който може да се достави/намери* * *acquirable[ə´kwaiərəbl] adj достижим, постижим, лесен, достъпен, изпълним, осъществим, реализуем, възможен. -
66 attainable
{ə'teinəbl}
a постижим, достижим* * *{ъ'teinъbl} а постижим, достижим.* * *постижим;* * *a постижим, достижим* * *attainable[ə´teinəbl] adj постижим, лесен, достъпен, лек, прост, изпълним, осъществим, реализуем, достижим, възможен. -
67 bridge
{bridʒ}
I. 1. мост
a BRIDGE of boats понтонен мост
to cross a BRIDGE when one comes to it прен. занимавам се с даден проблем само когато/ако той възникне
2. мор. капитански мостик
3. анат. горната костна част на носа
4. муз. магаренце (на цигулка и пр.)
5. зъболекарство мост
6. част от рамката на очила, свързваща двете стъкла
7. сп. мост
8. мор., жп. семафорен мост
9. билярд дървена подпорка за щеки
II. 1. построявам/прекарвам мост/път над (река долина и пр.) (и с over)
2. служа за мост, свързвам
3. преч. попълвам, запълвам, пол. ик. попълвам дефицит
4. прен. заобикалям
преодолявам пречки/трудности (и с over)
to BRIDGE the gap прен. скъсявам разстоянието, изглаждам различията
III. n карта бридж
BRIDGE player играч на бридж, бриджъор* * *{brij} n 1. мост; a bridge of boats понтонен мост; to cross a bridge (2) v 1. построявам/прекарвам мост/път над (река долина и п{3} n карта бридж; bridge player играч на бридж, бриджьор.* * *бридж; мостик; мост;* * *1. a bridge of boats понтонен мост 2. bridge player играч на бридж, бриджъор 3. i. мост 4. ii. построявам/прекарвам мост/път над (река долина и пр.) (и с over) 5. iii. n карта бридж 6. to bridge the gap прен. скъсявам разстоянието, изглаждам различията 7. to cross a bridge when one comes to it прен. занимавам се с даден проблем само когато/ако той възникне 8. анат. горната костна част на носа 9. билярд дървена подпорка за щеки 10. зъболекарство мост 11. мор. капитански мостик 12. мор., жп. семафорен мост 13. муз. магаренце (на цигулка и пр.) 14. прен. заобикалям 15. преодолявам пречки/трудности (и с over) 16. преч. попълвам, запълвам, пол. ик. попълвам дефицит 17. служа за мост, свързвам 18. сп. мост 19. част от рамката на очила, свързваща двете стъкла* * *bridge[bridʒ] I. n 1. мост; to throw a \bridge over ( across) a river хвърлям, построявам мост над река; \bridge of boats, pontoon \bridge понтонен мост; foot \bridge мост за пешеходци; water under the \bridge минало-заминало; 2. мор. капитански мостик; fore \bridge мостик; after \bridge заден мостик; 3. воен., мор.: Admiral's \bridge адмиралски мостик; 4. анат. носна кост; (в зъботехниката) мост; 5. муз. магаренце (на цигулка и под.); 6. част от рамката на очила, която свързва двете стъкла; 7. ел. уитстънов мост, мост с метров реохорд; 8. семафор, семафорен мост; 9. дървена подпорка за щеки (в билярда); • a \bridge of gold, a golden \bridge лесен начин за отстъпление, за излизане от затруднение; to burn o.'s \bridges отрязвам си пътя за отстъпление; don't cross the \bridges before you come to them не се тревожи, не се ядосвай предварително; to build \bridges between изглаждам различията между; сдобрявам; to throw s.o. over the \bridge постъпвам предателски спрямо някого, предавам някого; II. v 1. построявам мост (прекарвам път) над (река, долина и пр.) (и с over); a plank \bridges the stream една дъска служи за мост над потока; 2. прен. попълвам, напълвам, доливам; комплектувам, запълвам; икон. попълвам дефицит; 3. прен. заобикалям, преодолявам, надмогвам, превъзмогвам ( трудности) (с over); 4. прен. скъсявам, съкращавам (намалявам) разстоянието. III n бридж; to play \bridge играя бридж; auction \bridge плафон; contract \bridge контракт; \bridge player играч на бридж, бриджор. -
68 free-cutting
free-cutting[´fri:¸kʌtiʃ] adj 1. високопроизводителен (за режещ инструмент); 2. лесен за рязане. -
69 get across
преминавам;* * *get across 1) преминавам, прехвърлям (се); 2) (to s.o.) разг. успявам да предам ясно смисъла на нещо някому, правя разбираем, понятен, разбран, лесен; 3) имам успех (за пиеса); -
70 giveaway
giveaway[´givə¸wei] n 1. издаване; изобличаване; самопризнание; 2. "подарък", "без пари" (за евтина стока), бонус, фирмен подарък; 3. много лесен въпрос (на изпит, конкурс с награди); 4. ам. телевизионно (радио) предаване, което раздава награди; 5. attr много нисък, прекалено евтин (за цена); 6. attr безплатен, без пари. -
71 handsome
{'hænsəm}
1. хубав, красив
2. представителен
3. щедър, благороден
to come down HANDSOME разг. проявявам щедрост
HANDSOME is that HANDSOME does благороден е този, който се държи благородно
4. значителен, доста голям* * *{'hansъm} a 1. хубав, красив; 2. представителен; 3. щедър, б* * *хубав; щедър; угледен; великодушен; красив; напет;* * *1. handsome is that handsome does благороден е този, който се държи благородно 2. to come down handsome разг. проявявам щедрост 3. значителен, доста голям 4. представителен 5. хубав, красив 6. щедър, благороден* * *handsome[´hænsəm] adj 1. хубав, красив, напет; строен (за мъж); 2. представителен; внушителен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv handsomely; 3. щедър; великодушен, благороден; to make \handsome amends давам пълно удовлетворение; 4. значителен, достатъчен; доста голям; a \handsome sum доста голяма сума; to make a \handsome profit изкарвам добра печалба; 5. ост. удобен; подходящ; лесен за манипулиране; 6. ост. приличен, благоприличен, възпитан. -
72 handy
{'hændi}
1. сръчен, изкусен, ловък
HANDY at something, HANDY at/in doing something сръчен в нещо
2. удобен за управление
3. който е наблизо* * *{'handi} a 1. сръчен, изкусен, ловък; handy at s.th., handy at/in doing* * *сръчен; удобен; похватен; ловък; наблизо;* * *1. handy at something, handy at/in doing something сръчен в нещо 2. който е наблизо 3. сръчен, изкусен, ловък 4. удобен за управление* * *handy[´hændi] I. adj 1. наблизо, под ръка; the hospital is \handy болницата е наблизо; to keep s.th. \handy държа нещо под ръка; 2. удобен, лесен за манипулиране; полезен; that would come in very \handy това би свършило много работа, това би дошло тъкмо навреме; 3. сръчен, изкусен, ловък; \handy with the needle сръчен в шиенето; \handy at s.th. (at, in doing s.th.) сръчен в нещо, който умее да прави нещо; II. adv разг. наблизо; this lively town is \handy for Londoners това оживено градче се намира на удобно разстояние за лондончани. -
73 middlebrow
middlebrow[´midl¸brau] I. adj обикновен, посредствен, лесен за разбиране (за книга, телевизионна програма и пр.) (и middle-browed); II. n човек, който обича да чете булевардна литература или да гледа развлекателни програми. -
74 open-and-shut
{,oupnən'ʃʌt}
a лесно определим/разрешим, прост, очевиден* * *{,oupnъn'sh^t} а лесно определим/разрешим; прост, очевид* * *прост;* * *a лесно определим/разрешим, прост, очевиден* * *open-and-shut[´oupnən´ʃʌt] adj лесно определим, лесно разрешим; прост, очевиден, ясен, лесен, лек. -
75 painless
{'peinlis}
a безболезнен* * *{'peinlis} а безболезнен.* * *безболезнен;* * *a безболезнен* * *painless[´peinlis] adj 1. безболезнен; 2. лек, лесен, който не изисква много усилия; FONT face=Times_Deutsch◊ adv painlessly. -
76 pot-shot
{'pɔtʃɔt}
1. изстрел наслуки, изстрел отблизо
2. опит наслуки
3. ам. критична забележка, критика* * *{'pъtshъt} n 1. изстрел наслуки; изстрел отблизо; 2. опит нас* * *1. ам. критична забележка, критика 2. изстрел наслуки, изстрел отблизо 3. опит наслуки* * *pot-shot[´pɔt¸ʃɔt] n 1. разг. изстрел наслука; прен. опит наслука; 2. лесен удар; лесна плячка; 3. критика, нападка (често незаслужена). -
77 ripe
{raip}
I. 1. (у) зрял (за плод, сирене и пр.)
RIPE lips устни като череши
2. зрял, опитен
RIPE old age дълбока старост
of RIPEr years по-възрастен, възмъжал
3. назрял, готов (for)
opportunity RIPE to be seized възможност, която само чака да се възползуваш от нея
4. sl. много смешен/забавен
5. sl. нецензурен
6. sl. пиян
II. вж. ripen* * *{raip} а 1. (у)зрял (за плод, сирене и пр.); ripe lips устни като ч(2) {raip} ripen.* * *узрял; опитен; зрял; назрял;* * *1. i. (у) зрял (за плод, сирене и пр.) 2. ii. вж. ripen 3. of riper years по-възрастен, възмъжал 4. opportunity ripe to be seized възможност, която само чака да се възползуваш от нея 5. ripe lips устни като череши 6. ripe old age дълбока старост 7. sl. много смешен/забавен 8. sl. нецензурен 9. sl. пиян 10. зрял, опитен 11. назрял, готов (for)* * *ripe [raip] I. adj 1. зрял, (у)зрял (за плод, сирене и пр.); \ripe lips устни като череши; to grow \ripe узрявам, зрея; 2. зрял, опитен; \ripe age зряла възраст; \ripe old age дълбока старост; of \riper years по-възрастен, възмъжал; \ripe judjement трезва преценка; 3. назрял, готов ( for); opportunity \ripe to be seized възможност, която само чака да се възползваш от нея; \ripe for picking ( plucking) лесен, достъпен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv ripely; II. v поет. = ripen. -
78 singable
-
79 touch
{tʌtʃ}
I. 1. докосвам/допирам се до, долепен съм до, докосвам леко (клавиш), дръпвам леко (струна)
to TOUCH one's hat to поздравявам (някого) с докосване на шапката си
to TOUCH a match to запалвам с клечка кибрит
I wouldn't TOUCH him/it with a barge-pole/a pair of tongs не искам да имам нищо общо/никакво вземане-даване с него/с това
to be TOUCHed by the King ист. бивам докоснат от краля (за излекуване от скрофула)
2. слагам в уста, вкусвам, хапвам, пия (обик. отрицателно)
I never TOUCH wine не слагам капка вино в устата си
he hasn't TOUCHed food all day не e сложил нищо в устата си/не e ял цял ден
3. стигам/допирам се до
гранича (on с)
to TOUCH the spot правя/намирам точно това, което е нужно, оказвам нужното въздействие, попадам в целта, отговарям на предназначението си
4. меря се/сравнявам се с
no one can TOUCH her in cooking никой не готви по-хубаво от нея
5. засягам, интересувам, свързан съм/имам общо с, имам ефект, оказвам нужното въздействие, справям се с
to TOUCH the spot действувам благотворно, помагам много
your argument doesn't TOUCH the point at issue твоят довод няма нищо общо с въпроса, който разискваме
he just TOUCHed (on) this question той само бегло засегна този въпрос
6. трогвам, вълнувам, засягам, накърнявам честолюбие и пр.
to TOUCH to the heart трогвам дълбоко
to be TOUCHed with remorse/pity изпитвам разкаяние/състрадание
to TOUCH someone on the raw/tender spot, to TOUCH someone home/on the raw засягам някого на болното място, настъпвам го по мазола
7. попарвам, повреждам (леко) (за слана и пр.)
the plants are TOUCHed with the wind растенията леко пострадаха от вятъра
8. размесвам, леко оцветявам
the sky was TOUCHed with pink/gold небето се розовееше/имаше златист оттенък
a smile TOUCHed her lips лека усмивка заигра по устните и
religion TOUCHed with superstition вяра, примесена със суеверие
9. докосвам се до, развивам, справям се с (въпроси, тема на изпит и пр.), получавам (добър) резултат от
nothing I have tried will TOUCH this ink spot нищо от средствата, които опитах, не помага за изчистването на това мастилено петно
10. sl. измъквам пари от/закърпвам някого (for)
he TOUCHed me for ten pounds той изкрънка от мен десет лири
11. получавам, вземам, печеля (надница и пр.)
12. докосвам се/достигам до
the speedometer needle TOUCHed 80 стрелката на скоростомера отбелязваше 80 км в час
he TOUCHed his spurs to his horse той пришпори коня си
13. изпитвам (сплав) с пробен камък, слагам печат върху изпитана сплав
touch at мор. спирам/отбивам се в (пристанище и пр.)
touch down приземявам се, кацам (за самолет), ръгби докосвам топката в мъртво поле
II. 1. осезание, пипане, усещане от пипане
rough/hot, etc. to the TOUCH грапав/горещ и пр. на пипане
the cold TOUCH of the iron студенината на (докоснато) желязо
2. докосване, допиране, допир, контакт (и прен.), общуване, връзка
to have a soft/slimy, etc. TOUCH мек/лигав и пр. съм при докосване
at a TOUCH при (леко) докосване
to be in TOUCH with someone във връзка съм с някого
3. лек пристъп/атака (на болест и пр.), леко вълнение
a TOUCH of flu/indigestion лек грип/стомашно разстройство
a TOUCH of the sun леко слънчасване, замайване от слънце
4. малко количество, мъничко, прен. следа, оттенък, отсенка, нюанс, примес, нотка
a TOUCH of salt мъничко сол
the first TOUCHes of spring първите признаци/полъх на пролетта
a TOUCH of bitterness/envy, etc. нотка на горчивина/завист и пр.
a TOUCH of nature проява на човещина/човешко чувство (често ирон.)
5. щрих
to put the finishing/final TOUCHes to довършвам, доизкусурявам, слагам последните щрихи на
6. маниер, стил, похват, прийом, (майсторска) ръка
a sculpture with a bold TOUCH скулптура, изработена със смел замах
to write with a light TOUCH пиша леко, имам лек стил
a dress with an individual TOUCH about it рокля, в която има вложено нещо индивидуално
the Nelson TOUCH смел начин за справяне с положението (характерен за адмирал Нелсън)
7. муз. туше, удар
8. сп. тъч, територията извън тъчлиниите
9. гоненица (игра)
10. мед. туширане, палпиране
11. sl. измъкване на пари, закърпване, измъкнати пари
he is a soft/easy TOUCH той e човек, от когото лесно могат да се измъкнат пари
the dinner was a two pound TOUCH за обеда ни оскубаха по две лири
12. пробен камък (и прен.), печат върху изпробвана сплав
to put to the TOUCH поставям на изпитание, изпитвам
to win by a TOUCH едва спечелвам, печеля с много мъничко (състезание и пр.)* * *{t^tsh} v 1. докосвам/допирам се до; долепен съм до; докосвам ле(2) {t^tsh} n 1. осезание, пипане; усещане от пипане; rough/hot,* * *щрих(а); съприкосновение; трогвам; тъч; туширане; осезание; попарвам; пипане; пипам; вълнувам; допиране; допирам; гоненица; докосвам; допир; докосване; досягам; засягам; касая; напипвам; нотка;* * *1. 1 sl. измъкване на пари, закърпване, измъкнати пари 2. 1 докосвам се/достигам до 3. 1 изпитвам (сплав) с пробен камък, слагам печат върху изпитана сплав 4. 1 получавам, вземам, печеля (надница и пр.) 5. 1 пробен камък (и прен.), печат върху изпробвана сплав 6. a dress with an individual touch about it рокля, в която има вложено нещо индивидуално 7. a sculpture with a bold touch скулптура, изработена със смел замах 8. a smile touched her lips лека усмивка заигра по устните и 9. a touch of bitterness/envy, etc. нотка на горчивина/завист и пр 10. a touch of flu/indigestion лек грип/стомашно разстройство 11. a touch of nature проява на човещина/човешко чувство (често ирон.) 12. a touch of salt мъничко сол 13. a touch of the sun леко слънчасване, замайване от слънце 14. at a touch при (леко) докосване 15. he hasn't touched food all day не e сложил нищо в устата си/не e ял цял ден 16. he is a soft/easy touch той e човек, от когото лесно могат да се измъкнат пари 17. he just touched (on) this question той само бегло засегна този въпрос 18. he touched his spurs to his horse той пришпори коня си 19. he touched me for ten pounds той изкрънка от мен десет лири 20. i never touch wine не слагам капка вино в устата си 21. i wouldn't touch him/it with a barge-pole/a pair of tongs не искам да имам нищо общо/никакво вземане-даване с него/с това 22. i. докосвам/допирам се до, долепен съм до, докосвам леко (клавиш), дръпвам леко (струна) 23. ii. осезание, пипане, усещане от пипане 24. no one can touch her in cooking никой не готви по-хубаво от нея 25. nothing i have tried will touch this ink spot нищо от средствата, които опитах, не помага за изчистването на това мастилено петно 26. religion touched with superstition вяра, примесена със суеверие 27. rough/hot, etc. to the touch грапав/горещ и пр. на пипане 28. sl. измъквам пари от/закърпвам някого (for) 29. the cold touch of the iron студенината на (докоснато) желязо 30. the dinner was a two pound touch за обеда ни оскубаха по две лири 31. the first touches of spring първите признаци/полъх на пролетта 32. the nelson touch смел начин за справяне с положението (характерен за адмирал Нелсън) 33. the plants are touched with the wind растенията леко пострадаха от вятъра 34. the sky was touched with pink/gold небето се розовееше/имаше златист оттенък 35. the speedometer needle touched 80 стрелката на скоростомера отбелязваше 80 км в час 36. to be in touch with someone във връзка съм с някого 37. to be touched by the king ист. бивам докоснат от краля (за излекуване от скрофула) 38. to be touched with remorse/pity изпитвам разкаяние/състрадание 39. to have a soft/slimy, etc. touch мек/лигав и пр. съм при докосване 40. to put the finishing/final touches to довършвам, доизкусурявам, слагам последните щрихи на 41. to put to the touch поставям на изпитание, изпитвам 42. to touch a match to запалвам с клечка кибрит 43. to touch one's hat to поздравявам (някого) с докосване на шапката си 44. to touch someone on the raw/tender spot, to touch someone home/on the raw засягам някого на болното място, настъпвам го по мазола 45. to touch the spot действувам благотворно, помагам много 46. to touch the spot правя/намирам точно това, което е нужно, оказвам нужното въздействие, попадам в целта, отговарям на предназначението си 47. to touch to the heart трогвам дълбоко 48. to win by a touch едва спечелвам, печеля с много мъничко (състезание и пр.) 49. to write with a light touch пиша леко, имам лек стил 50. touch at мор. спирам/отбивам се в (пристанище и пр.) 51. touch down приземявам се, кацам (за самолет), ръгби докосвам топката в мъртво поле 52. your argument doesn't touch the point at issue твоят довод няма нищо общо с въпроса, който разискваме 53. гоненица (игра) 54. гранича (on с) 55. докосвам се до, развивам, справям се с (въпроси, тема на изпит и пр.), получавам (добър) резултат от 56. докосване, допиране, допир, контакт (и прен.), общуване, връзка 57. засягам, интересувам, свързан съм/имам общо с, имам ефект, оказвам нужното въздействие, справям се с 58. лек пристъп/атака (на болест и пр.), леко вълнение 59. малко количество, мъничко, прен. следа, оттенък, отсенка, нюанс, примес, нотка 60. маниер, стил, похват, прийом, (майсторска) ръка 61. мед. туширане, палпиране 62. меря се/сравнявам се с 63. муз. туше, удар 64. попарвам, повреждам (леко) (за слана и пр.) 65. размесвам, леко оцветявам 66. слагам в уста, вкусвам, хапвам, пия (обик. отрицателно) 67. сп. тъч, територията извън тъчлиниите 68. стигам/допирам се до 69. трогвам, вълнувам, засягам, накърнявам честолюбие и пр 70. щрих* * *touch[tʌtʃ] I. v 1. докосвам (се до), допирам (се) до; долепен съм (до); в съприкосновение съм (с); пипам; докосвам леко ( клавиши), дръпвам леко ( струни); to \touch o.'s hat to s.o. поздравявам някого, като докосвам шапката си; to \touch a match to запалвам с кибрит; to \touch land мор. стигам до земя (суша); слизам на сушата; I wouldn't \touch him with a barge-pole ( a pair of tongs) не искам да имам нищо общо (вземане-даване) с него, не искам да контактувам; to be \touched by the King ист. бивам докоснат от краля (с вярата, че ще бъда излекуван от скрофула); \touch wood! чукни на дърво! to \touch pitch прен. мърся си ръцете (при нечестна сделка); 2. слагам в устата си, вкусвам, хапвам, ям, пия (обикн. отрицателно); I never \touch wine не слагам вино в устата си, не пия; I haven't \touched food all day нищо не съм сложил в устата си (не съм ял) цял ден; 3. стигам до, допирам се до, гранича с; to \touch bottom стигам (стъпвам на) дъното (при плуване и пр.); прен. стигам до най-ниското ниво; изпадам много ниско ( морално); the winds \touched storm-force силата на вятъра граничеше с ураган; to \touch the spot правя (намирам) точно това, което е нужно; имам нужния ефект (въздействие); 4. меря се с, сравнявам се с; no one can \touch him in никой не може да се мери с него (той няма равен на себе си) в; 5. засягам, интересувам, свързан съм с, имам общо с; имам ефект (оказвам въздействие) върху, действам; this question \touches you nearly този въпрос ви засяга отблизо; he just \touched (on) this question той само засегна (спомена) този въпрос; 6. трогвам, (раз)вълнувам; засягам, накърнявам (честолюбие и пр.); to \touch to the heart трогвам дълбоко; to \touch to the quick засягам дълбоко, жегвам; to \touch s.o. on a raw ( tender) spot, to \touch s.o. home ( on the raw) засягам някого на болното място, настъпвам по мазола; 7. попарвам (за слана и пр.); повреждам малко; the plants are \touched with the wind растенията са малко повредени (пострадаха) от вятъра; 8. главно pp леко оцветявам; размесвам; придавам оттенък; the sky was \touched with gold ( pink) небето имаше златист оттенък (розовееше); religion \touched with superstition вяра, размесена със суеверие; 9. sl измъквам пари (назаем или безвъзмездно) (от някого); he \touched me for a pound той ми изкрънка една лира; 10. получавам, вземам, печеля (надница и пр.); 11. изпитвам ( сплав) с пробен камък; слагам печат на изпитана сплав; 12. пипам, присвоявам си (чужди пари и пр.); 13. (само в pp) луднал, мръднал е; the guy is \touched този е нещо мръднал, полудял е, откачил; 14. геом. допирам се, допирателен съм; 15. мед. палпирам, изследвам мануално; II. n 1. осезание, пипане; усещане от пипане; sense of \touch осезание; rough to the \touch груб на пипане; the cold \touch of the iron студеният допир на желязото; 2. докосване, допиране; допир, контакт (и прен.); общуване, връзка; at a \touch при най-малко (леко) докосване; to be ( keep, stay) in \touch with s.o. във връзка съм с някого, виждам (срещам) често, общувам с някого; to get in \touch with влизам във връзка с, свързвам се с; to keep in \touch with the situation следя положението; to lose \touch with изгубвам (прекъсвам) връзка с, не се виждам (срещам) с; отчуждавам се от; to be out of \touch with не съм в течение на, не следя, не се интересувам; in ( within) \touch наблизо, под ръка; достъпно; 3. прен. (лек) натиск; 4. лек пристъп, атака (на болест и пр.); леко вълнение; a \touch of 'flu лека инфлуенца; a \touch of the sun лек слънчев удар (слънчасване), леко замайване от слънцето; 5. малко, мъничко (количество от нещо); прен. следа, оттенък, отсянка, нюанс, примес; нотка; a \touch of salt малко сол; the first \touches of spring първите следи (признаци) на пролетта; a \touch of bitterness (envy etc.) оттенък (нотка) на горчивина (завист и пр.); малко горчивина (завист и пр;); a \touch of nature проява на човешко чувство; to have a \touch of the tar-brush презр. имам примес от негърска кръв; the common \touch подход към обикновения човек, способност за общуване с хората (масите); 6. щрих; a few deft ( last) \touches няколко майсторски (последни) щрихи; to put the finishing \touches to слагам последните щрихи на, прен. довършвам, доизкусурявам; 7. прен. ръка (на майстор и пр.); маниер, стил; прийом; to write with a light \touch пиша леко, имам лек стил; a composition with an individual \touch about it в която има вложено нещо оригинално; the Nelson \touch Нелсъновият начин да се справя с положението (да нападам и пр.); 8. муз. туше, удар; 9. сп. тъч; to kick into \touch 1) изкарвам в тъч; 2) временно преустановявам, отлагам; "замразявам"; 10. гоненица ( игра); 11. мед. туширане, палпиране; "no \touch" мед. тактика на "неприкосновеност" (по отношение на някои тумори); double \touch бимануално изследване; rectal \touch ректална палпация; vaginal \touch вагинална палпация; 12. магнетизиране; 13. sl нещо, което струва (за което се взема) дадена цена; измъкване (на пари); измъкнати пари; the dinner was a pound \touch за обеда ни оскубаха по една лира; 14. ост. пробен камък (и прен.); печат върху изпитана сплав; to put to the \touch поставям на изпитание, изпитвам; 15. гриф (на кожа); • an easy ( a soft) \touch 1) балама; човек от когото лесно могат да се измъкнат пари; 2) лесен противник; a near \touch отърваване на косъм; to cup up ( old) \touches ам. sl спомням си миналото; to have a near \touch едва отървавам кожата; to put the \touch on s.o. ам. разг. опитвам се да изкрънкам пари от някого; the match was won by a \touch едва спечелиха мача; no \touch to ам. разг. нищо в сравнение с. -
80 tuny
tuny[´tju:ni] adj разг. мелодичен, лесен за запомняне (за песен).
См. также в других словарях:
ЛЕСЕН — Поль (Paul Lecene, 1878 1929), видный хирург и патолог, профессор Парижского ун та. Учился у Терье, Кеню, Пейро (Terrier, Quenu, Peyrot) и особенно много у Гартмана (Hartmann). В 1919 г. Л. получил хир. отделение в б це Сен Луи, а. в 1920 г.… … Большая медицинская энциклопедия
лесен — прил. достъпен, леснодостъпен, осъществим, лесноосъществим, реализуем, изпълним, постижим, леснопостижим, преодолим, възможен, удобен, прост, елементарен, обикновен … Български синонимен речник
кондиционен тренинг — лесен тренинг за одржување на еластичноста на телото и за зголемување на подготвеноста на телото за напорите во претстојното натпреварување … Macedonian dictionary
ланч-пакет — лесен оброк од студена храна, подготвен за излет … Macedonian dictionary
ланч — (анг. lunch) лесен оброк меѓу појадокот и ручекот лесен ручек, втор појадок … Macedonian dictionary
СПЛЕНЕКТОМИЯ — СПЛЕНЕКТОМИЯ, splenectomia (от греческого splen селезенка и ectomia вырезывание, иссечение), операция, применяемая в настоящее время в целом ряде случаев изолированных заболеваний селезенки и при нек рых заболеваниях кроветворного аппарата (см.… … Большая медицинская энциклопедия
Адмирал Нахимов (пароход) — У этого термина существуют и другие значения, см. Адмирал Нахимов. Координаты: 44°36′15″ с. ш. 37°52′35″ в. д. / 44.604167° с. ш. 37.876389° в. д … Википедия
Скромный — Скромный, Василий Михайлович Василий Михайлович Скромный (26 августа 1964, Одесса, УССР, СССР) советский актер, сыгравший Макара Гусева в фильме «Приключения Электроника». Пятнадцатилетний одесский парень, которого на роль Макара Гусева… … Википедия
тамада — Сый мәҗлесен алып баручы … Татар теленең аңлатмалы сүзлеге
туйбашчы — Туй мәҗлесен һ. б. ш. мәҗлесләрне алып баручы – җырга, сүзгә оста, хөрмәтле кеше; табынчы … Татар теленең аңлатмалы сүзлеге
Меркалиева скала — (по италијанскиот геолог Џ. Меркали, 1850 1914) систем за мерење на макросеизмичките ефекти на земјотресите се искажува со римски бројки: I неосетен, II осетен, III лесен, IV умерен, V силен, VI многу силен, VII штетен, VIII ограничено разорен,… … Macedonian dictionary
