-
1 ivoire
m. (lat. eboreux "d'ivoire", de ebur, eboris "ivoire") 1. слонова кост; 2. изделие от слонова кост; 3. слонова кост (цвят); 4. материя от бивни на други животни освен слона; 5. анат. твърда част на зъбите, дентин. Ќ noir d'ivoire черен прах, използван като боя в живописта. -
2 ivoirerie
f. (de ivoire) 1. изделия от слонова кост; 2. изкуството на скулптор на слонова кост; 3. търговия със слонова кост. -
3 ivoirin,
e adj. (de ivoire) лит., ост. който прилича на слонова кост; който е с цвят на слонова кост; l'éclat ivoirin, блясък на слонова кост. -
4 éburné,
e adj. (lat. eburneus) 1. който е с цвят на слонова кост; 2. който е направен от слонова кост. -
5 esquilleux,
se adj. (de esquille) мед. счупен на дребни парчета, раздробен (за кост); fracture esquilleux,se фрактура с раздробена кост. -
6 glène1
f. (gr. glênê) мед. кухина на кост ( в която влиза друга кост). -
7 ivoirien,
ne adj. et n. (de Côte d'Ivoire) който е от държавата Бряг на слоновата кост (Кот д'Ивоар), жител на Бряг на слоновата кост. -
8 occipital,
e, aux adj. (lat. médiév. occipitalis) анат. 1. тилен; os occipital, тилна кост; 2. m. тилна кост. -
9 ossification
f. (de ossifier) образуване на кост, превръщане в кост, вкостеняване. -
10 ossifier
v.tr. (de os) превръщам в кост, вкостенявам; s'ossifier превръщам се в кост. -
11 agrafe
f. (du germ. °krappa "crochet") 1. телено копче; 2. брошка; 3. телбодка; 4. игла за зашиване на рани или за съединяване на счупена кост. -
12 antos
"ivoire") ист., в съчет. sculpture antos антична скулптура, в която се е използвало злато и слонова кост. -
13 antre
m. (lat. d'o. gr. antrum) 1. пещера, леговище; 2. прен. странно, мистериозно място; 3. анат. кухина на кост. Ќ l'antre du lion опасно място; l'antre de la chicane съдебната палата. -
14 apophysaire
adj. (de apophyse) анат. който се отнася до апофиза ( издатина на кост). -
15 apophyse
f. (gr. apophusis) анат. апофиза ( израстък на кост). -
16 arête
f. (lat. arista) 1. рибена кост (скелет, гръбнак на риба); 2. бот. осил; 3. гребен (на планина, скала); 4. ръб; l'arête d'une voûte ъгъл, образуван от стената и свода. -
17 astragale
m. (lat. astragalus) 1. архит. гривна, венец (на стълб); 2. украшение; корниз (за украшение); 3. анат. кост на петата. -
18 basilaire
adj. (de base) който се отнася до основа, основен; os basilaire кост в основата на черепа. -
19 bosse
f. (p.-к. frq. °botja "coup") 1. гърбица; подутина; цицина; bosse du dromadaire гърбица на камила; 2. могилка, хълмче; 3. едва наболи рога на елен; 4. прен., разг. наклонност, влечение, способност; avoir la bosse de qqch. имам наклонност, талант за нещо; 5. релефен орнамент; 6. анат. изпъкналост на кост; 7. бабуна на писта за ски; 8. мор. корабно въже. Ќ ne souhaiter que plaies et bosses готов съм да се карам; предизвиквам кавга; търся си белята; rouler sa bosse скитам се; bosse d'amarage мор. въже за връзване на кораб на пристанище. Ќ Ant. cavité, creux, renfoncement, trou. -
20 boulonnage
m. (de boulon) 1. съединяване с болтове; болтовете на сглобка; 2. хир. стягане и обездвижване с болтове на счупена кост.
См. также в других словарях:
костёл — костёл … Русское словесное ударение
костёл — костёл, а … Русский орфографический словарь
костёр — костёр, тр а … Русский орфографический словарь
костёл — костёл … Словарь употребления буквы Ё
костёл — костёл/ … Морфемно-орфографический словарь
костёр — костёр/ … Морфемно-орфографический словарь
костёл — костёл, костёлы, костёла, костёлов, костёлу, костёлам, костёл, костёлы, костёлом, костёлами, костёле, костёлах (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
костёр — 1. КОСТЁР, костра; м. 1. Горящая куча дров, хвороста, сучьев и т.п. Зажечь к. Разложить к. Греться у костра. Сжечь на костре кого л. (в средние века в католических странах: подвергнуть такой казни по приговору инквизиции). Взойти на к. (пойти на… … Энциклопедический словарь
костёр — сущ., м., употр. сравн. часто Морфология: (нет) чего? костра, чему? костру, (вижу) что? костёр, чем? костром, о чём? о костре; мн. что? костры, (нет) чего? костров, чему? кострам, (вижу) что? костры, чем? кострами, о чём? о кострах Костёр это… … Толковый словарь Дмитриева
Кост — фамилия. Известные носители: Кост, Наполеон Кост, Эмиль См. также полный список существующих статей о личностях с фамилией Кост, а также фамилиями, начинающимися с «Кост ». См. также Коста … Википедия
КОСТЁР — КОСТЁР, тра, муж. Горящие дрова, сучья, хворост, сложенные в кучу. Зажечь или разложить к. Греться у костра. Казнь на костре (в старину: мученическая казнь сожжением). Взойти на к. (о казнимом: принять такую казнь; также перен.: отдать себя на… … Толковый словарь Ожегова