-
1 domaine
m. (lat. dominium) 1. имот, имение; domaine familial семеен имот; 2. управление на държавните имоти; domaine de l'Etat държавни имоти; domaine privé частен сектор (имот); domaine public обществени имоти (които не могат да се закупуват: гори, водоизточници и др.); 3. достояние; tomber dans le domaine public творби, които престават да бъдат собственост на авторите си (или наследниците им) и които могат да се ползват от всеки издател; 4. област, ведомство; 5. компетентност; специалност; област на изследване. -
2 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
3 enclos
m. (de enclore) 1. заградено място; 2. малък имот, имение; 3. разш. ограда, ограждение. -
4 fief
m. (frq. fëhu "bétail"; bas lat. feudum, feodum "féodal") 1. ист. феодално владение, имение; 2. прен. област, територия, свои води. -
5 fonds
m. (de l'a. fr. fonz, fons) 1. собственост (недвижима); fonds de terre имение; 2. капитал, фонд; fonds de roulement оборотен капитал; 3. pl. пари, ценности, ресурси; fonds publics държавни облигации; а fonds perdu пари, вложени за пожизнена рента; être en fonds притежавам ценности, пари; 4. активи на предприятие; fonds de commerce търговски активи; 5. запас, фонд; fonds de logement жилищен фонд; fonds de l'alignement фин. фонд за стабилизация; fonds monétaire international (abrév. F.M.I.) Международен валутен фонд; fonds de roulement, d'amortissement оборотен фонд, за възстановяване; 6. прен. запас (от знания, от добри и лоши качества и под.); 7. fonds de commerce предприятие, фирма. -
6 forfaire
v. (de faire et for-) 1. v.intr. ост. (употребява се в инфинитив, сег. време ед. число и в сложните времена) престъпвам, нарушавам; 2. v.tr. ист. forfaire un fief конфискувам феодално имение. -
7 impenses
f. pl. (lat. impensa "dépense") юр. разходи, направени от лице по поддържането или подобрението на имение, на имот, на които то не е владетел. -
8 jouissance
f. (de jouir) 1. притежаване, ползване; avoir la jouissance de certains privilèges ползвам се с известни привилегии; avoir la jouissance de ses droits ползвам се от правата си; 2. утеха; je suis la jouissance de ma grand-mère аз съм утехата на баба ми; 3. наслаждение; наслада; les jouissances de l'âme насладите на душата; les jouissances de la vie насладите на живота; 4. владение, ползване; entrer en jouissance влизам във владение; avoir la jouissance d'une propriété ползвам имение; jouissance d'une rente използване приходите от рента; 5. сексуално удоволствие; parvenir а la jouissance достигам до оргазъм. Ќ Ant. abstinence, ascétisme, non-jouissance, privation. -
9 manse
f. ou m. (lat. médiév. mansus, manere "demeurer") ист. имение за едно семейство ( в Средните векове). -
10 tenant,
e adj. (de tenir) 1. в съчет. séance tenant,e веднага, тутакси, в същия миг; 2. m. борец, шампион в турнир (през средните векове); 3. m. застъпник, привърженик, защитник; 4. m. pl. в съчет. les tenant,s et les aboutissants d'une terre юр. съседните участъци на едно имение.
См. также в других словарях:
имение — См. имущество размахать имение... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. имение поместье, вотчина, усадьба; имущество; ношение, минор, наличествование, достояние, именьишко,… … Словарь синонимов
ИМЕНИЕ — ИМЕНИЕ, имения, ср. 1. Земельное владение с помещичьим хозяйством, поместье. Родовое именье. В бывшем дворянском имении теперь устроен детский дом. 2. только ед. Имущество, собственность (устар.). Конфисковали движимое и недвижимое имение.… … Толковый словарь Ушакова
имение — ИМЕНИЕ, поместье, усадьба, устар. вотчина УСАДЕБНЫЙ, поместный, устар. вотчинный … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
имение — Земельное имение, собственность на землю, переходящая по наследству. Syn.: поместье; усадьба … Словарь по географии
ИМЕНИЕ — ИМЕНИЕ, земельный участок с усадьбой. В России до 1917 название главным образом дворянских земельных владений (смотри Поместье). Существовали также государственные, удельные, войсковые (казачьи) и другие имения … Современная энциклопедия
ИМЕНИЕ — земельный участок с усадьбой. В России принадлежало главным образом дворянам; существовали также государственные, удельные, войсковые (казачьи) имения … Большой Энциклопедический словарь
ИМЕНИЕ — ИМЕНИЕ, я, ср. 1. Поместье, земельное владение. Помещичье и. Государственное и. (в царской России). 2. Имущество, собственность (устар.). Движимое и. | уменьш. именьице, а, ср. (к 1 знач.). Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова.… … Толковый словарь Ожегова
Имение — ИМЕНИЕ, земельный участок с усадьбой. В России до 1917 название главным образом дворянских земельных владений (смотри Поместье). Существовали также государственные, удельные, войсковые (казачьи) и другие имения. … Иллюстрированный энциклопедический словарь
Имение — Эта статья или раздел нуждается в переработке. Пожалуйста, улучшите статью в соответствии с правилами написания статей. Имение … Википедия
имение — я; ср. 1. Земельное владение помещика, обычно с усадьбой; поместье. Приобрести и. Заложить и. Родовое и. Владеть имением. Продажа имения. Помещичье и. 2. Устар. Имущество, собственность. Движимое и. ◁ Именьице, а; ср. Уменьш. (1 зн.). Именьишко,… … Энциклопедический словарь
Имение — (real property unit) то же, что и ВЛАДЕНИЕ, один или несколько участков земли и недвижимости, в совокупности принадлежащих одному владельцу. В современных регистрационных системах все участки недвижимости, принадлежащие одному владельцу на… … Словарь терминов по экспертизе и управлению недвижимостью
