-
81 cross-current
{'krɔskʌrənt}
1. вторично/напречно течение
2. прен. противоположна/обратна/опозиционна тенденция* * *{'krъsk^rъnt} n 1. вторично/напречно течение; 2. прен.* * *1. вторично/напречно течение 2. прен. противоположна/обратна/опозиционна тенденция* * *cross-current[´krɔs¸kʌrənt] n 1. вторично (напречно) течение; 2. противоположна (конфликтна) идея. -
82 dally
{'dæli}
1. губя си времето, занимавам се с празни работи
2. играя си (with)
3. шляя се, бавя, протакам
4. флиртувам, закачам се (with)
dally away пропилявам (време), пропускам (възможност)
dally off отлагам, прен. слагам под миндера* * *{'dali} v 1. губя си времето, занимавам се с празни работи; 2.* * *флиртувам; шляя се; протакам; забавям; кокетнича;* * *1. dally away пропилявам (време), пропускам (възможност) 2. dally off отлагам, прен. слагам под миндера 3. губя си времето, занимавам се с празни работи 4. играя си (with) 5. флиртувам, закачам се (with) 6. шляя се, бавя, протакам* * * -
83 dead-wood
{'ded'wud}
1. сухи клони, изсъхнали дървета
2. прен. баласт, излишен материал* * *{'ded'wud} n 1. сухи клони; изсъхнали дървета; 2. прен. бал* * *1. прен. баласт, излишен материал 2. сухи клони, изсъхнали дървета* * *dead-wood[´ded¸wud] n 1. сухи клони, изсъхнали дървета; 2. прен. излишен баласт; изчерпана идея, нещо изгубило актуалност (излязло от употреба). -
84 deep-rooted
deep-rooted[´di:p¸ru:tid] adj с дълбоки корени (и прен.); the idea was \deep-rooted in his mind тази идея беше пуснала дълбоки корени в ума му; a \deep-rooted prejudice дълбоко вкоренен предразсъдък (предубеждение). -
85 dust down
dust down (off) разг. 1) предъвквам (някаква стара идея), преповтарям; 2) отърсвам се, съвземам се (от болест, удар); 3) почиствам, забърсвам; 4) смъмрям, нахоквам; -
86 enroot
-
87 entertain
{,entə'tein}
1. забавлявам, занимавам
2. приемам/каня гости, давам прием, угощавам
to ENTERTAIN someone to dinner давам обед/вечеря някому, каня някого на обед/вечеря
3. храня, тая, изпитвам, чувствувам
4. приемам, одобрявам, съгласявам се с, гледам благосклонно на (мнение и пр.)* * *{,entъ'tein} r 1. забавлявам, занимавам; 2. приемам/каня го* * *угощавам; развличам; забавлявам; занимавам;* * *1. to entertain someone to dinner давам обед/вечеря някому, каня някого на обед/вечеря 2. забавлявам, занимавам 3. приемам, одобрявам, съгласявам се с, гледам благосклонно на (мнение и пр.) 4. приемам/каня гости, давам прием, угощавам 5. храня, тая, изпитвам, чувствувам* * *entertain[¸entə´tein] v 1. забавлявам, занимавам; 2. угощавам, приемам гости; давам прием; to \entertain s.o. to dinner давам обед (вечеря) на някого; they \entertain a great deal те често канят, имат много гости; 3. храня, тая; изпитвам, чувствам, питая; to \entertain a high esteem for s.o. много ценя някого; to \entertain a suspicion храня подозрение; 4. приемам, одобрявам, разглеждам благосклонно, съгласявам се с (мнение, предложение); I cannot \entertain such an idea не мога да приема такава идея; 5. ост. поддържам ( кореспонденция). -
88 entertainment
{,entə'teinmənt}
1. забавляване, развличане, забавление, развлечение
much to the ENTERTAINMENT of за голямо удоволствие на
2. забава, представление, прием, угощение
ENTERTAINMENT tax налог за увеселения
3. приемане на гости, обслужване (в хотел и пр.)
house of ENTERTAINMENT юр. ост. хотел, странноприемница
4. приемане (на мнение)* * *{,entъ'teinmъnt} n 1. забавляване, развличане; забавлен* * *угощение; увеселение; представление; прием; развлечение; развличане; забава; забавление; забавляване;* * *1. entertainment tax налог за увеселения 2. house of entertainment юр. ост. хотел, странноприемница 3. much to the entertainment of за голямо удоволствие на 4. забава, представление, прием, угощение 5. забавляване, развличане, забавление, развлечение 6. приемане (на мнение) 7. приемане на гости, обслужване (в хотел и пр.)* * *entertainment[¸entə´teinmənt] n 1. забавляване; забавление; развличане; развлечение; much to the \entertainment of the crowd за голямо удоволствие на тълпата; 2. забава, представление; прием, угощение, банкет; \entertainment tax налог върху билети за театър, кино и пр.; to give an \entertainment устройвам литературно-музикална програма, забава; 3. приемане на гости (в хотел), обслужване; house of \entertainment особ. юрид. хотел, страноприемница; 4. приемане, одобряване (на идея, предложение). -
89 espousal
{is'pauzəl}
1. n книж. обик. рl бракосъчетание, женитба
2. прен. приемане, прегръщане (на кауза и пр.)* * *{is'pauzъl} n книж. 1. обик. рl бракосъчетание, женитба; 2.* * *1. n книж. обик. pl бракосъчетание, женитба 2. прен. приемане, прегръщане (на кауза и пр.)* * *espousal[is´pauzl] n 1. прен. прегръщане, възприемане (на идея, кауза); 2. pl ост. брачна церемония. -
90 eye
{ai}
I. 1. око
under my (very) EYEs пред очите ми, в мое присъствие, под мое наблюдение
2. прен. око, очи, поглед, усет, преценка
to set/clap EYEs on виждам, съзирам
to run o/s EYEs over/through поглеждам, преглеждам, хвърлям бегъл поглед на
to look with half an EYE гледам под око
to catch someone's EYE хващам погледа на, привличам вниманието на
to feast one's EYEs on любувам се на, наслаждавам се на
to make EYEs at, to cast/make sheep's EYEs at гледам влюбено
under someone's EYE (s) под зоркото око/под вниманието/грижите на някого
to be all EYEs целият съм слух и зрение, не мога да си откъсна очите
to keep an EYE/one's EYE on следя, наблюдавам
to keep/have one's EYEs/both EYEs open отварям си очите, нащрек съм
in someone's EYEs в очите/по преценката на някого
in the EYE of the law в очите на закона, пред закона
to have an EYE for имам усет/вярно око за, разбирам от
to have an EYE for a pretty girl стар мераклия съм
3. бот. кълн, око (на картоф и пр.)
4. петелка
hook and EYE мъжко и женско копче
5. ухо (на игла)
6. клуп, примка (на въже)
7. обектив, леща (на фотоапарат), око, отвор
8. център на мишена (и bull's EYE)
9. sl. детектив
10. око (на паунова опашка)
11. зона на затишие в центъра на циклон
12. рад. магическо око
all my EYE (and Betty Martin) глупости, дрън-дрън (ярина)
EYE s left/right! воен. глави наляво/надясно! in the/in one's mind's EYE мислено, във въображението
in the EYE of the wind срещу вятъра
one in the EYE разг. удар в окото, прен. удар, разочарование, срязване, рязък отказ
to do in the EYE разг. измамвам, подхлъзвам, мятам
with an EYE to заради, с надежда да, с оглед на
mу EYE! ами! как не! up to the EYEs потънал до уши/гуша, погълнат (in)
to see EYE to EYE with someone на същото мнение съм с някого, разбирам се с някого
to wipe someone's EYE надхитрям/изпреварвам някого, смачквам някому фасона
if you had half an EYE ако не беше толкова глупав, ако беше поне малко наблюдателен
to see something with half an EYE веднага забелязвам/разбирам нещо
II. v гледам, поглеждам, наблюдавам, разглеждам* * *{ai} n 1. око; under my (very) eyes пред очите ми, в мое присъствие(2) {ai} v гледам, поглеждам; наблюдавам; разглеждам.* * *ухо; око; петелка; очен;* * *1. 1 зона на затишие в центъра на циклон 2. 1 рад. магическо око 3. all my eye (and betty martin) глупости, дрън-дрън (ярина) 4. eye s left/right! воен. глави наляво/надясно! in the/in one's mind's eye мислено, във въображението 5. hook and eye мъжко и женско копче 6. i. око 7. if you had half an eye ако не беше толкова глупав, ако беше поне малко наблюдателен 8. ii. v гледам, поглеждам, наблюдавам, разглеждам 9. in someone's eyes в очите/по преценката на някого 10. in the eye of the law в очите на закона, пред закона 11. in the eye of the wind срещу вятъра 12. mу eye! ами! как не! up to the eyes потънал до уши/гуша, погълнат (in) 13. one in the eye разг. удар в окото, прен. удар, разочарование, срязване, рязък отказ 14. sl. детектив 15. to be all eyes целият съм слух и зрение, не мога да си откъсна очите 16. to catch someone's eye хващам погледа на, привличам вниманието на 17. to do in the eye разг. измамвам, подхлъзвам, мятам 18. to feast one's eyes on любувам се на, наслаждавам се на 19. to have an eye for a pretty girl стар мераклия съм 20. to have an eye for имам усет/вярно око за, разбирам от 21. to keep an eye/one's eye on следя, наблюдавам 22. to keep/have one's eyes/both eyes open отварям си очите, нащрек съм 23. to look with half an eye гледам под око 24. to make eyes at, to cast/make sheep's eyes at гледам влюбено 25. to run o/s eyes over/through поглеждам, преглеждам, хвърлям бегъл поглед на 26. to see eye to eye with someone на същото мнение съм с някого, разбирам се с някого 27. to see something with half an eye веднага забелязвам/разбирам нещо 28. to set/clap eyes on виждам, съзирам 29. to wipe someone's eye надхитрям/изпреварвам някого, смачквам някому фасона 30. under my (very) eyes пред очите ми, в мое присъствие, под мое наблюдение 31. under someone's eye (s) под зоркото око/под вниманието/грижите на някого 32. with an eye to заради, с надежда да, с оглед на 33. бот. кълн, око (на картоф и пр.) 34. клуп, примка (на въже) 35. обектив, леща (на фотоапарат), око, отвор 36. око (на паунова опашка) 37. петелка 38. прен. око, очи, поглед, усет, преценка 39. ухо (на игла) 40. център на мишена (и bull's eye)* * *eye [ai] I. n 1. око; swimming \eyes очи, пълни със сълзи; saucer \eyes кръгли очи; to cry o.'s \eyes out плача горчиво, изплаквам си очите; green \eyes прен. завист; camera \eye отлична зрителна памет; with the naked \eye с просто око; the apple of the \eye зеницата на окото (и прен.); to lose an \eye ослепявам с едното око; to have sharp ( weak) \eyes имам силни (слаби) очи (зрение); a black \eye насинено от удар око; to close o.'s \eyes евфем. умирам; to shut ( close) o.'s \eyes to затварям си очите за, правя се, че не забелязвам; to get ( have) o.' s eye ( well) in ориентирам се бързо, преценявам точно разстоянието и посоката; to open s.o.'s \eyes (to) прен. отварям очите на някого; to pore o.'s \eyes out развалям си зрението, преуморявам си очите (от много четене); the scales fell from his \eyes отвориха му се очите, перде падна от очите му; прогледна; to cock o.'s \eye повдигам вежди, гледам иронично; \eyes down! играта започва! (при бинго); 2. ( поглед); to collect \eyes събирам погледите, привличам вниманието; to put o.'s \eyes together затварям очи, заспивам; to set ( clap, cast) \eyes on гледам, виждам, съзирам; to run o.'s \eyes over ( through) поглеждам; хвърлям бърз поглед; преглеждам набързо; to look with half an \eye гледам под око; to catch s.o.'s \eye хващам погледа на; привличам погледа, вниманието на; to give s.o. the beady ( fish) \eye гледам някого накриво, гледам с неодобрение на някого; to feast o.'s \eyes on наслаждавам се, любувам се; to cast ( make) sheep's \eyes гледам влюбено; sheep's \eyes влюбени погледи; to make \eyes at хвърлям погледи (към момиче), старая се да привлека вниманието (на момиче); under ( before, in front of) o.'s \eye(s) под зоркото око, под вниманието (наблюдението, грижите) на; to have o.'s \eye on гледам одобрително, следя с одобрение; to be all \eyes отварям си очите на четири, гледам много внимателно; to keep o.'s (an) \eye on наблюдавам, следя; to keep ( have) o.'s ( both) \eyes open ( skinned, peeled) нащрек съм; to see \eye to \eye съгласявам се, разбирам се, намирам общ език (с); up to o.'s \eyes in затънал до гуша в; \eye of ( the) day слънцето; \eyes on stalks очи, изблещени от почуда (за човек); \eyes left ( right)! глави наляво (надясно)!; to get o.'s \eye in ставам специалист; "ошлайфвам се", започвам да разбирам от нещо; to be a gleam ( glint) in s.o.'s \eyes засега съм само замисъл (идея); to keep o.'s \eye on the ball разг. внимавам, "в час съм", следя развитието на нещата; to take o.'s \eyes off the ball не внимавам, отклонявам вниманието си, "не съм в час"; to be in ( come, get into) the public \eye ставам център на внимание, привличам вниманието на широката общественост; to hit a person in the \eye разг. очебийно е, очевадно е; in the mind's \eye мислено; in the \eye of the wind ( storm, hurricane, tornado) срещу вятъра, срещу течението (и прен.); one in the \eye разг. удар в окото, прен. удар; срязване; in the \eye of the law пред закона; with an \eye to с оглед на, заради; not to bat an \eye не ми мига окото; не ми пука; пет пари не давам; I would give my \eye teeth for (it) какво ли не бих дал за; всичко бих дал за; oh my \eye! охо! ами! как не! виж ми бялото на окото! to have an \eye for 1) имам вярно (точно) око; 2) имам склонност; 3) хвърлям око на; to do s.o. in the \eye надхитрявам, измамвам, изигравам някого; to wipe s.o.'s \eye sl слагам някого в джоба си, надминавам го; damn your \eyes! вулг. върви по дяволите! дявол да те вземе!; \eye to \eye директно, направо, лице в лице; 3. бот. израстък (око) на картоф; 4. петелка; hook and \eye мъжко и женско копче; 5. уши (на игла); 6. клуп, примка (на края на въже); 7. стъкло на очила; 8. ам. sl шпионин; съгледвач; 9. център на мишена (= bull's \eye); 10. око (на паунова опашка); 11. око, област с ниско налягане в центъра на ураган; II. v гледам, поглеждам; разглеждам; наблюдавам. -
91 fixed
{fikst}
1. неподвижен, устойчив, стабилен, закован
2. постоянен, твърд (за цени), определен, установен, неизменен
FIXED gaze втренчен поглед
FIXED property недвижим имот
FIXED rule неизменно правило
FIXED income редовен/постоянен доход (от пенсия и пр.)
FIXED holiday празник на постоянно установена дата
3. хим. нелетлив
4. разг. predic заможен, материално/парично осигурен
5. предварително уговорен, нагласен
how are we FIXED for time? с колко време разполагаме?* * *{fikst} а 1. неподвижен, устойчив, стабилен; закован; 2. постоя* * *устойчив; установен; фиксиран; стабилен; уговорен; скопен; скрепен; определен; постоянен; закован; кастриран; нелетлив; неподвижен; неизменен;* * *1. fixed gaze втренчен поглед 2. fixed holiday празник на постоянно установена дата 3. fixed income редовен/постоянен доход (от пенсия и пр.) 4. fixed property недвижим имот 5. fixed rule неизменно правило 6. how are we fixed for time? с колко време разполагаме? 7. неподвижен, устойчив, стабилен, закован 8. постоянен, твърд (за цени), определен, установен, неизменен 9. предварително уговорен, нагласен 10. разг. predic заможен, материално/парично осигурен 11. хим. нелетлив* * *fixed [fikst] adj 1. фиксиран, неподвижен, устойчив, стабилен, постоянен, твърд, закован, определен, установен, неизменен; no \fixed address ( abode) без постоянен адрес; \fixed fact ам. безспорен факт; \fixed idea натрапчива идея; \fixed odds предварително определен (задължителен) залог; \fixed point постоянен полицейски пост; \fixed property недвижим имот; \fixed rule неизменно правило; \fixed expression безжизнено изражение, безизразно лице; \fixed star неподвижна звезда; 2. хим. който не се изпарява, нелетлив; 3. разг. предварително уговорен, нагласен; a \fixed trial инсцениран процес; 4. тех. неразглобяем; • well \fixed осигурен материално, заможен, имотен, комуто е добър халът; how are we \fixed for time? с колко време разполагаме? -
92 flagpole
{'flægpoul}
n мор. флагщок* * *{'flagpoul} n мор. флагщок.* * *n мор. флагщок* * * -
93 forwarder
сторонник; експедитор; изпращач;* * *forwarder[´fɔ:wədə] n 1. експедитор; 2. поддръжник, привърженик, защитник, последовател, радетел, ревнител (на идея и пр.). -
94 gestation
{dʒe'steʃn}
n бременност* * *{je'steshn} n бременност.* * *бременност;* * *n бременност* * *gestation[dʒes´teiʃən] n 1. бременност; 2. обмисляне, премисляне; зараждане (на идея). -
95 goer
{'gouə}
1. човек/животно, което ходи (обик. с прил.)
a good/bad GOER издръжлив/неиздръжлив на ходене (за кон)
2. разг. енергичен/предприемчив/опитен човек
3. в съчет. редовен посетител на
concert-GOER редовен посетител на концерти* * *{'gouъ} n 1. човек/животно, което ходи (обик. с прил.); a good/b* * *1. a good/bad goer издръжлив/неиздръжлив на ходене (за кон) 2. concert-goer редовен посетител на концерти 3. в съчет. редовен посетител на 4. разг. енергичен/предприемчив/опитен човек 5. човек/животно, което ходи (обик. с прил.)* * * -
96 hard-core
{'ha:d'kɔ:}
I. 1. твърд. упорит, твърде консервативен
2. ам. икономически слаб, неквалифициран, постоянно безработен
3. ам. вулгарно изобразен
II. 1. твърда настилка (на шосе, под паважа)
2. прен. ядро (на съпротива и пр.), консервативни и упорити елементи (в партия и пр.)* * *консервативен;* * *1. i. твърд. упорит, твърде консервативен 2. ii. твърда настилка (на шосе, под паважа) 3. ам. вулгарно изобразен 4. ам. икономически слаб, неквалифициран, постоянно безработен 5. прен. ядро (на съпротива и пр.), консервативни и упорити елементи (в партия и пр.)* * *hard-core[´ha:d¸kɔ:] I. n твърда настилка (на шосе под паважа); II. adj разг. 1. твърд, груб (за порнографски материал); 2. закоравял, фанатичен (за привърженик на идея). -
97 hare
{hεə}
I. n заек
to start a HARE подгонвам заек, прен. повдигам страничен въпрос, отвличам вниманието от главния въпрос
first catch your HARE най-напред хвани рибата, че тогава пържи лука
to hold/run with the HARE and run/hunt with the hounds и на заека беж, и на кучето дръж
HARE and hounds вид крос, при който двама бегачи тичат напред и пускат след себе си листчета хартия
the HARE and the tortoise постоянството надвива дарбата
II. v разг. тичам бързо (като заек)
to HARE off, to HARE it плюя си на петите
HARE off after him! изтичай подире му!* * *{hЁъ} n заек; to start a hare подгонвам заек; прен. повдигам страни(2) {hЁъ} v разг. тичам бързо (като заек); to hare off, to hare it плю* * *заек;* * *1. first catch your hare най-напред хвани рибата, че тогава пържи лука 2. hare and hounds вид крос, при който двама бегачи тичат напред и пускат след себе си листчета хартия 3. hare off after him! изтичай подире му! 4. i. n заек 5. ii. v разг. тичам бързо (като заек) 6. the hare and the tortoise постоянството надвива дарбата 7. to hare off, to hare it плюя си на петите 8. to hold/run with the hare and run/hunt with the hounds и на заека беж, и на кучето дръж 9. to start a hare подгонвам заек, прен. повдигам страничен въпрос, отвличам вниманието от главния въпрос* * *hare[hɛə] I. n заек; buck-\hare мъжки заек; doe-\hare женски заек, зайка; as timid as a \hare страхлив (боязлив) като заек; mad as a ( March) \hare съвсем луд (щур, ексцентричен); to start a \hare правя интересно нововъведение, имам интригуваща идея; захващам нова тема; to run with the \hares and hunt with the hounds и на заека беж, и на кучето дръж; \hares and hounds сп. "зайци и хрътки", вид крос, при който двама бегачи "хрътки" тичат след други двама бегачи ("зайци"), които оставят след себе си следа от листчета хартия; II. v разг. тичам бързо (като заек); to \hare off духвам; втурвам се, хуквам. -
98 hunch
{hʌntʃ}
I. 1. гърбица
2. буца, голямо парче, комат
3. предчувствие, (интуитивно) чувство
to have a HUNCH that... подозирам/надушвам, че.
II. 1. гърбя се, нагърбвам ее, прегърбвам се
2. ам. sl. бутвам с лакът* * *{h^ntsh} n 1. гърбица; 2. буца; голямо парче; комат; 3. предчувс(2) {h^ntsh} v 1. гърбя се, нагърбвам ее, прегърбвам се; 2. ам.* * *гърбя се; гърбица; комат; нагърбвам се;* * *1. i. гърбица 2. ii. гърбя се, нагърбвам ее, прегърбвам се 3. to have a hunch that... подозирам/надушвам, че 4. ам. sl. бутвам с лакът 5. буца, голямо парче, комат 6. предчувствие, (интуитивно) чувство* * *hunch[hʌntʃ] I. n 1. гърбица; 2. голямо парче; комат; 3. подозрение, чувство, идея; to have a \hunch that... подозирам (надушвам), че ...; II. v 1. гърбя се, нагърбвам се, прегърбвам се; 2. sl бутвам с лакът; пошепвам (пришепвам) някому нещо. -
99 keynote
-
100 keystone
{'ki:stoun}
1. арх. ключ (на арка, свод)
2. прен. основен принцип/елемент, крайъгълен камък (на политика и пр.)* * *{'ki:stoun} n 1. арх. ключ (на арка, свод); 2. прен. основен* * *ключ;* * *1. арх. ключ (на арка, свод) 2. прен. основен принцип/елемент, крайъгълен камък (на политика и пр.)* * *
Страницы
См. также в других словарях:
ИДЕЯ — (от греч. idea образ, представление) многозначное понятие, использовавшееся в философии в существенно разных смыслах. В философии до Платона И. это форма, вид, природа, образ или способ, класс или вид. У Платона И. вневременная сущность,… … Философская энциклопедия
ИДЕЯ — ИДЕЯ (греч. ἡ ἰδέα от εἴδω, inf. ἰδεῖν видеть; ср. с этимологически родственным «эйдос», τὸ εἶδος), букв, значение: внешний вид, внешность, наружность; один из основных терминов древнегреческой философии. Термин ΙΔΕΑ до Платона.… … Античная философия
ИДЕЯ — (греч.). 1) понятие, представление в уме какого либо предмета. 2) мысль, особенно новая, творческая. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ИДЕЯ 1) какая нибудь мысль; 2) понятие о предмете; 3) главная… … Словарь иностранных слов русского языка
идея — и, ж. idée f, пол. idea <, лат. idea <гр. idea. 1. Первоначально, с посл. десятилетия в сфере школьного образования, где и. общее представление, понятие о предмете (и. общей истории). Бирж. 154. Надлежит Бунонову идеу Гистории общей с… … Исторический словарь галлицизмов русского языка
Идея — Идея ♦ Idée Представление. Идеи видимы только для духовного взора (по гречески idein означает «видеть»); все, что человеческий ум способен себе представить, может быть названо идеей. Форма дерева, которое я вижу перед собой, это его eidos… … Философский словарь Спонвиля
ИДЕЯ — ИДЕЯ, идеи, жен. (греч. idea). 1. Мысль, понятие о каком нибудь предмете, постигаемый разумом образ (книжн.). Идея общего блага. Идея добра. Идея рыцарства. 2. В идеалистической философии умопостигаемая, вечная сущность предмета, явления (филос.) … Толковый словарь Ушакова
Идея — Бизнес * Банкротство * Бедность * Благополучие * Богатство * Воровство * Выгода * Деньги * Долги * Скупость * Золото * Игра * Идея * Конкуренция * Планирование * Прибыль * … Сводная энциклопедия афоризмов
Идея — (гр.idea – түр, образ, тек, сыртқы көрініс; eidos – түр, іс әрекет амалы, сапа, идея, пайымдау, образ) – әртүрлі философиялық жүйелерде рухтың (кейінірек –білімнің) ең дамыған формаларын белгілеу үшін қолданылатын ұғым. Алғашқылардың бірі болып… … Философиялық терминдердің сөздігі
идея — См. мысль … Словарь синонимов
Идея — и, жен. Нов.Производные: Идейка; Ида; Идуня; Идуся; Дея.Происхождение: (Употребление нариц. сущ. идея в качестве личного имени.) Словарь личных имён. ИДЕЯ Идея, мысль. Татарские, тюркские, мусульманские женские имена. Словарь терминов … Словарь личных имен
идея — ИДЕЯ первоначальное этимологическое значение данного термина, появившегося в греческом языке (eidos), означает «вид», «зрительный образ», возникающий вследствие чувственного восприятия внешних предметов. Однако это обыденное понимание… … Энциклопедия эпистемологии и философии науки
