-
1 abriter
v.tr. (de abri) 1. подслонявам; abriter le bétail подслонявам добитъка; 2. предпазвам; 3. настанявам; abriter des soldats настанявам войници; s'abriter v. pron. 1. подслонявам се; 2. прен. скривам се (зад); s'abriter derrière la loi скривам се зад закона ( предпазван съм от него). Ќ Ant. découvrir, exposer. -
2 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
3 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
4 arrière-cuisine
f. (de arrière et cuisine) (pl. arrière-cuisines) помещение зад кухнята. -
5 arrière-pays
m.inv. (de arrière et pays) част от територията на една страна, която се намира зад морското крайбрежие. -
6 arrière-point
m. (de arrière et point) (pl. arrière-points) шев зад игла. -
7 arrière-salle
f. (de arrière et salle) (pl. arrière-salles) задна стая, стая, разположена зад друга такава. -
8 arrière1
adv. (lat. pop. °adretro) 1. назад; 2. loc. adv. en arrière1 назад, отзад; 3. loc. prép. en arrière1 de назад от, зад. Ќ Ant. avant, avance. -
9 banquette
f. (dimin. de banc) 1. пейка, скамейка без облегалка, седалище; 2. воен. място за защитници зад ограда в крепост; 3. каменна подпора през прозорец; 4. малък тротоар; 5. банкет на шосе. Ќ banquette irlandaise затревен хълм, който служи като препятствие при конно надбягване; jouer devant les banquettes играя пред празен салон ( в театър). -
10 caisse
f. (provenç. caissa, lat. capsa "coffre") 1. каса; сандък; щайга; 2. каса, ковчег (за пари, ценности); faire la caisse проверявам касата; caisse d'assurance застрахователна каса; caisse d'épargne спестовна каса; caisse de retraite пенсионна каса; préposé а la caisse касиер; 3. каросерия; 4. цилиндър на тъпан; 5. разг. кола, автомобил; 6. разг. гръд, гърди. Ќ battre la caisse бия тъпан; caisse du tympan анат. кухина зад тъпанчето на ухото; caisse а savon разг., прен. груба мебел от светло дърво; caisse а fleurs сандъче за цветя; а fond la caisse разг. много бързо; много силно; partir de la caisse болен съм от туберкулоза; avoir une caisse (Швейцария) пиян съм; prendre une caisse (Швейцария) напивам се; vous passerez а la caisse разг. вие сте уволнен; les caisses de l'Etat държавният трезор; caisse noire черна каса; battre la grosse caisse бия големия тъпан; правя шумна реклама; caisse d'orchestre инструменти в оркестър от типа на барабаните. -
11 cantonade
f. (provenç. cantonada "coin de rue") театр. кулиси. Ќ parler а la cantonade говоря на група от хора, без да се обръщам точно към един човек; говоря на някого, който е зад кулисите в театър. -
12 chasseur,
euse m., f. (de chasser) (женски род се използва само в първо значение) 1. ловец, ловджия; 2. слуга в ливрея, който застава зад колата на господаря си; 3. хоп (в хотел, кафене или ресторант); 4. воен. войник стрелец; chasseur,s а cheval конни стрелци; chasseur,s alpins алпийски стрелци; 5. мор. малък кораб, който преследва подводници; 6. малък кораб за лов на китове; 7. самолет-изтребител. Ќ chasseur, d'images фотограф, който търси оригинални моменти; chasseur, de primes ловец на престъпници заради наградата (в Дивия Запад); lapin chasseur, заек, приготвен със сос от гъби, лук и бяло вино; pas de chasseur, ситни бързи крачки. -
13 confiné,
e adj. (de confiner) 1. който не е проветрен, задІшен; air confiné, непроветрен въздух; 2. затворен; vivre confiné, chez soi живея затворен у дома си. -
14 conque
f. (lat. concha, gr. konkhê "coquille") 1. раковина; 2. кухина на ухото; 3. фуния на високоговорител. Ќ mettre la main en conque поставям ръка зад ухото си вив вид на фуния. -
15 costume
m. (it. costume "coutume") 1. облекло, дреха, костюм; costume de scène сценичен костюм; 2. носия; costume national народна носия; 3. мъжки костюм. Ќ costume de bain ост. бански костюм; en costume d'Adam, d'Eve чисто гол(а); tailler un costume а qqn. говоря лошо зад гърба на някого. -
16 courtine
f. (bas lat. courtina "tenture") 1. ост. завеса (за легло); 2. воен. стена, която свързва два бастиона; 3. рел. завеса зад олтар; 4. перденце на врата. -
17 détourage
m. (de détourer) 1. техн. операция, с която се дооформя някаква част спрямо предварителния проект; 2. фот. правя контрастен контура на даден обект върху фотографска плака, като премахвам фона зад него. -
18 détourer
v.tr. (de dé- et tour) 1. техн. дооформям някаква част спрямо предварителния проект; 2. правя контрастен контура на обект върху фотографска плака, като премахвам фона зад него. -
19 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
20 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
зад — зад/ … Морфемно-орфографический словарь
зад — сущ., м., употр. сравн. часто Морфология: (нет) чего? зада, чему? заду, (вижу) что? зад, чем? задом, о чём? о заде и на заду; мн. что? зады, (нет) чего? задов, чему? задам, (вижу) что? зады, чем? задами, о чём? о задах 1. Зад это часть туловища… … Толковый словарь Дмитриева
ЗАД — ЗАД, зада, о заде, на заду, мн. зады, муж. 1. Задняя часть чего нибудь. Дом выходит задом в сад. Зад у телеги очень узок. Она надела платье задом наперед. 2. Задняя часть тела, таз, седалище. Он ударил его коленом в зад. «Такие же сытые были… … Толковый словарь Ушакова
зад — задница, задок, поп(к)а, жоп(к)а, гузно, сиденье, седалище, (заднее, мягкое) место, ягодицы; афедрон, серево, томаты, шхера, шумовка, экватор, попка, жопка, выхлопная труба, тухес, срака, сидение, топка, шахта, шлюз, два полушария, попца, жопочка … Словарь синонимов
задёва — задёв задёва, задёв (РСЯР) … Словарь употребления буквы Ё
ЗАД — ЗАД, а ( у), на (в) заду, мн. ы, ов, муж. 1. Задняя часть чего н. З. автомобиля. З. дома. Надеть платье задом наперёд. 2. Задняя часть туловища (у животных); то же, что ягодицы. Лошадь бьёт задом. Толстый з. Под з. коленкой дать кому н. (также… … Толковый словарь Ожегова
ЗАД — муж. задь жен., твер., пск., ·противоп. перед; что назади или сзади, задняя часть, сторона; тыл. У животных, часть тела противоположная голове, окорока; у человека, спина; у всякого предмета: сторона или часть, заключенная между правым и левым… … Толковый словарь Даля
зад — зад, а, предл. п. в (на) зад у, мн. ч. ы, ов … Русский орфографический словарь
Задёжа — деревня в Великолукском районе Псковской области Задёжа (Немковское) озеро в Великолукском районе Псковской области … Википедия
зад — ЗАД, ягодицы, ирон. сиденье, устар., разг. гузно, устар., ирон. седалище, устар., разг. усест, разг., неодобр. задница, разг. попа, разг. попка, разг., шутл. сиделка, разг. сниж., шутл. бампер, разг. сниж., груб. жопа, разг. сниж., груб.… … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
зад — зад, а; мн. зады, ов … Русское словесное ударение
