-
1 root
{ru:t}
I. 1. корен (и анат., ез., прен.)
to take/strike ROOT, to put down ROOTs вкоренявам се, пускам корен (и)
the ROOT of the matter същината на въпроса
ROOT and branch напълно, из корен, из основи
to pull up by the ROOTs изтръгвам с корена, изкоренявам
to pull up one's ROOTs премествам се на ново място/нова работа, започвам нов живот другаде
to put down new ROOTs установявам се на друго място, започвам нов живот другаде
2. кореноплодно растение
3. тех. впадина (на резба, зъбно колело), корен (на заваръчен шев)
4. муз. основен тон (на акорд)
5. библ. потомък
II. 1. вкоренявам (се), прен. кореня се
2. внедрявам
firmly/deeply ROOTed дълбоко внедрен, дълбок
3. прен. приковавам
to ROOT to the ground/spot приковавам на земята/наместо
4. поет. изтръгвам, отделям (from)
5. to ROOT up/out изкоренявам (и прен.)
III. 1. ровя/рия със зурла
to ROOT (about) for търся
2. to ROOT out/up изравям, намирам (и прен.)
IV. 1. насърчавам (състезател и пр.) с викове
2. подпомагам, желая успеха (на някого)* * *{ru:t} n 1. корен (и анат., ез., прен.); to take/strike root, to pu(2) {ru:t} v 1. вкоренявам (се); прен. кореня се; 2. внедрявам; {3} {ru:t} v 1. ровя/рия със зурла; to root (about) for търся; 2. t{4} {ru:t} v ам. обик. с for 1. насърчавам (сьстезател и пр.) с* * *ровя; внедрявам се; вкоренявам; корен;* * *1. firmly/deeply rooted дълбоко внедрен, дълбок 2. i. корен (и анат., ез., прен.) 3. ii. вкоренявам (се), прен. кореня се 4. iii. ровя/рия със зурла 5. iv. насърчавам (състезател и пр.) с викове 6. root and branch напълно, из корен, из основи 7. the root of the matter същината на въпроса 8. to pull up by the roots изтръгвам с корена, изкоренявам 9. to pull up one's roots премествам се на ново място/нова работа, започвам нов живот другаде 10. to put down new roots установявам се на друго място, започвам нов живот другаде 11. to root (about) for търся 12. to root out/up изравям, намирам (и прен.) 13. to root to the ground/spot приковавам на земята/наместо 14. to root up/out изкоренявам (и прен.) 15. to take/strike root, to put down roots вкоренявам се, пускам корен (и) 16. библ. потомък 17. внедрявам 18. кореноплодно растение 19. муз. основен тон (на акорд) 20. подпомагам, желая успеха (на някого) 21. поет. изтръгвам, отделям (from) 22. прен. приковавам 23. тех. впадина (на резба, зъбно колело), корен (на заваръчен шев)* * *root [ru:t] I. n 1. корен (и анат., ез., прен.); to take ( strike) \root вкоренявам се, пускам корен(и); the \root of the matter същината на въпроса; to get at the \root of стигам до (намирам) корена на; \root and branch напълно; из корен, из основи; to pull up by the \roots изтръгвам с корена, изкоренявам, ликвидирам; 2. pl кореноплодни растения (и \root-crops); 3. мат. корен; square ( second) \root корен квадратен; cube ( third) \root корен трети; \root sign мат. знак за корен; 4. тех. основа на нарез; пета, корен, основа (на зъб от зъбно колело, на перка и пр.); 5. муз. основен тон (на акорд); 6. австр. sl сексуален контакт; 7. attr основен; II. v 1. вкоренявам (се); 2. внедрявам; 3.: to \root to the spot прен. заковавам (приковавам) на мястото, вцепенявам; 4. ровя (рия) със зурла (за свиня); 5. ровя, тършувам, ровичкам, бърникам; 6.: to \root out (up, away) изкоренявам (и прен.); 7. разг. работя, трепя се, блъскам се; 8. sl насърчавам ( състезател) с викове и пр.; -
2 heart
{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)* * *{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам* * *ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;* * *1. a man after my own heart човек, който ми харесва/допада 2. at heart дълбоко в себе си, по душа 3. big heart великодушие, благородство 4. change of heart промяна на отношението, променено отношение 5. dear/dearest heart мили, мила, любим (а) 6. have a heart! разг. имай милост 7. heart and soul всецяло, всеотдайно 8. heart of gold златно сърце 9. heart of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк) 10. heart of steel/stone/flint кораво сърце 11. i cannot find it in my heart to не ми дава сърце да 12. i. сърце 13. ii. head 7 (обик. с up) 14. in good heart плодороден, богат 15. in one's-heart of hearts дълбоко в душата си/себе си 16. in the heart of winter посред зима 17. it does my heart good драго/приятно ми e, радвам се 18. it goes against my heart to do so не ми e по сърце да постъпя така 19. not to have the heart to сърце не ми дава да 20. out of heart неплодороден, изтощен 21. searchings of the heart душевни вълнения/тревоги 22. the heart of the matter същността на въпроса, същественото 23. to be the heart and soul of душата съм на (компания и пр.) 24. to do something with (only) half a heart върша нещо неохотно 25. to eat one's heart out чезна от мъка, страдам 26. to give/lose one's heart to someone влюбвам се в някого 27. to have a heart сърдечноболен съм 28. to have at heart, to take/lay something to heart имам/вземам присърце 29. to have no heart to нямам желание/не ми се ще да 30. to have one's heart in one's boots съвсем съм отчаян 31. to have one's heart in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх 32. to have one's heart in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие 33. to have one's heart in the right place имам добро сърце, добър човек съм 34. to have one's heart set on something, to set one's heart on (doing) something страстно желая (да направя) нещо 35. to lay one's heart bare, to open one's heart откривам/разкривам сърцето си 36. to learn/get by heart уча наизуст 37. to lose heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се 38. to take heart (ост. of grace) окуражавам се 39. to take to heart вземам присърце 40. to wear one's heart upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си 41. two of hearts двойка купа 42. union of hearts женитба по любов 43. with a heavy heart със свито сърце, против волята си 44. with a light heart с леко сърце, без да му мисля много 45. with all one's heart от все сърце 46. with an open heart чистосърдечно 47. with heart and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично 48. мъжество, смелост, храброст 49. плодородие (на почва) 50. прен. любов, сърце 51. прен. сърце, душа 52. прен. същина, същност 53. рl карти купа, купи 54. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in) 55. сърдечно заболяване 56. сърцевина, ядка, среда* * *heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).
См. также в других словарях:
Кутузов, Михаил Илларионович — князь Михаил Илларионович Кутузов (Голенищев Кутузов Смоленский), 40 й генерал фельдмаршал. Князь Михаил Илларионович Голенищев Кутузов [Голенищевы Кутузовы произошли от выехавшего в Россию к великому князю Александру Невскому из Германии… … Большая биографическая энциклопедия
Ломоносов, Михаил Васильевич — — ученый и писатель, действительный член Российской Академии Наук, профессор химии С. Петербургского университета; родился в дер. Денисовке, Архангельской губ., 8 ноября 1711 г., скончался в С. Петербурге 4 апреля 1765 года. В настоящее… … Большая биографическая энциклопедия
Суворов, Александр Васильевич — (князь Италийский, граф Рымникский) — генералиссимус Российских войск, фельдмаршал австрийской армии, великий маршал войск пьемонтских, граф Священной Римской империи, наследственный принц Сардинского королевского дома, гранд короны и кузен … Большая биографическая энциклопедия
Румянцев, граф Петр Александрович — — генерал фельдмаршал; сын первого графа Румянцева Александра Ивановича (см.) и супруги его, графини Марии Андреевны, урожденной графини Матвеевой (см.); родился в Москве, незадолго до кончины Петра Великого — а именно 4 го января… … Большая биографическая энциклопедия
Пугачев, Емельян Иванов — самозванец; родился в 1726 году в Зимовейской станице войска Донского и с ранней молодости занимался, вместе с отцом, хлебопашеством. По достижении 17 лет он был зачислен, по порядкам войска, на военную службу и, еще при жизни родителей, женился… … Большая биографическая энциклопедия
Турецкие войны России — [Из этого общего очерка выделены дальше истории некоторых отдельных войн, имеющих более важное значение.]. I. Сношения и войны России с Турцией до Петра I (1475 1689). Сношения России с Турцией начались со времени завоевания последней Крыма в… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Александр II (часть 2, I-VII) — ЧАСТЬ ВТОРАЯ. Император Александр II (1855—1881). I. Война (1855). Высочайший манифест возвестил России о кончине Императора Николая и о воцарении его преемника. В этом первом акте своего царствования молодой Государь принимал пред лицом… … Большая биографическая энциклопедия
Тверские великие и удельные князья — — могущественный и многочисленный княжеский род древней Руси, в течение почти двух с половиною столетий стоявший во главе великого княжества Тверского, от названия которого и получил свое собирательное имя. О времени основания центрального… … Большая биографическая энциклопедия
Державин, Гавриил Романович — — знаменитый поэт, государственный человек и общественный деятель второй половины прошлого и первой четверти нынешнего столетия (р. 3 июля 1743, ум. 8 июля 1816). Предок его, татарский мурза Багрим, в ХV столетии, в княжение Василия… … Большая биографическая энциклопедия
Лжедимитрий І — личность и судьба человека, царствовавшего на Руси с 1605 по 1606 год и называвшегося царем Дмитрием Ивановичем, сыном Грозного, останавливала на себе внимание многих исследователей. Главным образом интересовали ученых вопросы о происхождении… … Большая биографическая энциклопедия
Пушкин, Александр Сергеевич — — родился 26 мая 1799 г. в Москве, на Немецкой улице в доме Скворцова; умер 29 января 1837 г. в Петербурге. Со стороны отца Пушкин принадлежал к старинному дворянскому роду, происходившему, по сказанию родословных, от выходца "из… … Большая биографическая энциклопедия
