-
1 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
2 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
3 étouffer
v. (altér. du lat. pop. °stuffare "garnir d'étoupe, boucher", de stuffa) I. v.tr. 1. душа, задушавам, удушавам, предизвиквам задушаване, заглушавам; 2. гася, изгасявам, потушавам; étouffer un incendie потушавам пожар; étouffer une révolte потушавам бунт; 3. заглушавам, сподавям, спотайвам; étouffer un bruit заглушавам шум; 4. избивам, унищожавам; étouffer des cocons унищожавам какавиди в пашкул; 5. готв. задушавам; 6. потискам, прикривам (чувства, емоции); II. v.intr. 1. задушавам се; étouffer de chaleur задушавам се от горещина; 2. прен. чувствам се потиснат; s'étouffer 1. задушавам се, удушавам се; 2. притискам се; 3. заглушавам се, сподавям се, спотайвам се. Ќ étouffer une bouteille, une négresse изпивам цяла бутилка с алкохол. -
4 frais,
fraîche adj. (frq. °frisk) 1. свеж; vent frais, свеж вятър; teint frais, свеж тен; 2. хладен, прохладен; une belle et fraîche matinée de printemps красива хладна пролетна утрин; 3. нов, пресен, скорошен; њufsfrais,s пресни яйца; de fraîche date от скорошна дата; attention, peinture fraîche! внимание, прясна боя! 4. непорочен, невинен; une fille, fraîche de cњur момиче с непорочна душа; 5. прен. хладен, студен, резервиран; un accueil frais, хладен прием; 6. m. хлад, хладина; prendre le frais, разхладявам се; 7. f. хлад; хладина; sortir а la frais, излизам по хладно; 8. loc. adv. de frais, отскоро, от преди малко, прясно. Ќ mettre qqn. au frais, разг. пращам някого в затвора. Ќ Ant. blême, pâte, défraîchi, fané, terne, gâté. -
5 immatériel,
e adj. (lat. ecclés. immaterialis) безплътен, нематериален, невеществен; âme immatériel,le безплътна душа; plaisir immatériel, удоволствие, което не е плътско. Ќ Ant. charnel, matériel. -
6 jaloux,
se adj. (jalos, gelos; a. provenç. gilos, lat. pop. °zelosus, gr. zêlos) 1. завистлив; être jaloux, du succès de qqn. завиждам на успеха на някого; 2. ревнив; être jaloux, de qqn. ревнувам някого; mari jaloux, ревнив съпруг; 3. прен. който ревностно пази, който силно обича; 4. който се стреми, който силно желае; une âme qui est jalouse d'être parfaite душа, която силно се стреми да бъде съвършена; ferveur jaloux,se ревностно усърдие; 5.m., f. ревнивец; завистник. Ќ Ant. débonnaire, indifférent. -
7 juguler
v.tr. (lat. jugulare "égorger") 1. ост. душа, удушавам; прерязвам гърлото, заколвам; 2. прен. спирам, задържам, задушавам; juguler une fièvre потушавам, спирам развитието на треска; 3. рядко преча на действията на някого. -
8 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
9 moteur,
trice adj. (lat. motor, de movere "mouvoir") 1. двигателен, движещ; 2. анат. двигателен (за мускул); 3. m. движеща сила, източник на енергия; двигател, мотор; 4. прен. двигателна сила, подбуда, душа. Ќ moteur, de recherche инф. търсачка в Интернет. -
10 psych-,
psycho- (съставни части на сложни думи) от гръцки psukh-, psukho-, de psukhê "чувствена душа". -
11 racorni,
e adj. (de racornir) 1. твърд, корав, втвърден; 2. закоравял; esprit racorni, закоравяла душа. -
12 saint,
e adj. et n. (lat. sanctus "consacré, vénéré") I. 1. свят, свещен; lieux saint,s светите места; 2. праведен, чист, непорочен; une âme saint,e чиста, непорочна душа; 3. църк. велик, страстен; mercredi saint, велика сряда; vendredi saint, велики петък; semaine saint,e страстна седмица; II. n. 1. m., f. светец, светия; la Sainte Vierge Светата Дева; reliques d'un saint, реликви на светец; 2. статуя на светец; 3. свят, благочестив човек. Ќ а la Saint-Glinglin разг. на куково лято; comme on connaît les saint,s on les honore погов. според заслугите и уважението; la fête passée, adieu le saint, изтъка си платното, захвърли кросното; la Sainte-Touche нар. ден, в който се получава заплата; ne savoir а quel saint, se vouer не зная какво да правя; prêcher pour son saint, защищавам своите права, интереси. Ќ Hom. sain, sein, seing, cinq. -
13 sensible
adj. (lat. sensibilis "qui peut sentir" en lat. médiéval.) 1. анат. чувствителен; point sensible чувствителна точка; 2. чувствителен, впечатлителен; âme sensible чувствителна душа; 3. нежен, деликатен; 4. който прави силно впечатление; 5. физ. чувствителен (за механизъм); 6. фот. чувствителен (към светлина); 7. материален, който може да се докосне; 8. голям, значителен, важен. -
14 spiritualiser
v.tr. (de spirituel) 1. одухотворявам, давам душа; придавам духовен характер; 2. освобождавам от чувствени прояви. Ќ Ant. matérialiser. -
15 sublime
adj. (lat. sublimis "élevé dans les airs, haut") 1. възвишен; върховен; une âme sublime възвишена душа; 2. m. възвишеност, всеотдайност. Ќ Ant. bas, vil, vulgaire. -
16 tendre1
adj. (lat. tener, -eri) 1. крехък, мек, чуплив; viande tendre1 крехко месо; métal tendre1 чуплив (ломък) метал; 2. прен. нежен, чувствителен, гальовен; âge tendre1 ранна детска възраст; une âme tendre1 нежна душа; une tendre1 affection нежна обич; regard tendre1 гальовен поглед; 3. ост. трогателен; 4. смекчен, омекотен (за цвят); rose tendre1 нежно розово; 5. m. ост. нежност, любов. Ќ Ant. dur, sec, coriace; cruel. -
17 transmigration
f. (lat. transmigratio) 1. преселване, преселение; 2. рел. преминаване (на душа) от едно тяло в друго. -
18 transmigrer
v.intr. (lat. transmigrare) 1. преселвам се; 2. рел. преминавам (за душа) от едно тяло в друго.
См. также в других словарях:
ДУША — (греч. psyhe, лат. anima) одно из центральных понятий европейской философии, в связи с разработкой которого вся иерархия бытия, жизни и мысли постепенно осваивается как в своих самых низких, так и самых высоких пластах и по отношению к которому… … Философская энциклопедия
ДУША — жен. бессмертное духовное существо, одаренное разумом и волею; в общем ·знач. человек, с духом и телом; в более тесном: | человек без плоти, бестелесный, по смерти своей; в смыслы же теснейшем: | жизненное существо человека, воображаемое отдельно … Толковый словарь Даля
ДУША — жен. бессмертное духовное существо, одаренное разумом и волею; в общем ·знач. человек, с духом и телом; в более тесном: | человек без плоти, бестелесный, по смерти своей; в смыслы же теснейшем: | жизненное существо человека, воображаемое отдельно … Толковый словарь Даля
душа — сущ., ж., ??? Морфология: (нет) чего? души, чему? душе, (вижу) что? душу, чем? душой, о чём? о душе; мн. что? души, (нет) чего? душ, чему? душам и душам, (вижу) что? души, чем? душами, о чём? о душах 1. Душой человека по религиозным… … Толковый словарь Дмитриева
душа — и, вин. душу; мн. души; ж. 1. По религиозным представлениям: духовная сущность человека, особая нематериальная бессмертная сила, обитающая в теле человека (иногда животных, растений), покидающая его во время смерти, сна и вновь проявляющаяся… … Энциклопедический словарь
душа — понятие, отражающее исторически изменявшиеся воззрения на психику человека и животных; в философско религиозной традиции и ориентированной на нее психологии Д. это нематериальное, независимое от тела животворящее и познающее начало. Возникновение … Большая психологическая энциклопедия
ДУША — ДУША, души, вин. душу, мн. души, душам жен. 1. В религиозных и идеалистических представлениях нематериальное начало жизни, противополагаемое телу; бесплотное существо, остающееся после смерти человека. Душа и тело. Бессмертная душа. Души умерших … Толковый словарь Ушакова
ДУША — ДУША (греч. ψυχή, лат. anima), одно из центральных понятий античной философии, в связи с разработкой которого вся иерархия бытия, жизни и мысли постепенно осваивается как в своих самых низких, так и самых высоких пластах и по отношению к… … Античная философия
душа — (3) 1. Жизненное начало, то, что дает человеку жизнь и остается нетленным после его смерти (религ.): Единъ же Изяславъ, сынъ Васильковъ, позвони своими острыми мечи о шеломы Литовскыя, притрепа славу дѣду своему Всеславу, а самъ подъ чрълеными… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
ДУША — (англ. soul, нем. Seele, фр. ame) в большинстве религий мира бестелесный, бессмертный элемент, источник жизни физического тела. Идея души существует во всех человеческих культурах, хотя может принимать разные формы и смысловые оттенки. В… … Энциклопедия культурологии
Душа — Человек * Брак * Девушка * Детство * Душа * Жена * Женщина * Зрелость * Мать * Молодость * Муж * Мужчины * Он и Она * Отец * Поколение * Родители * Семья * … Сводная энциклопедия афоризмов
