-
1 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
2 endimancher
v.tr. (de en- et dimanche) пременям, издокарвам, обличам в празнични дрехи; s'endimancher обличам се в празнични дрехи, пременям се, издокарвам се. -
3 nipper
v.tr. (de nippe) разг. снабдявам с дрехи; se nipper разг. снабдявам се с дрехи. Ќ bien nippé добре облечен. -
4 vestiaire
m. (lat. vestiarium "armoire а vêtements") 1. гардероб; съблекалня; дрешник; vestiaire d'un théвtre гардероб в театър; la dame du vestiaire гардеробиерка; le vestiaire des ouvriers d'une usine съблекалня за работници в завод; 2. всички дрехи, които се намират в гардероб; 3. дрехи, оставени на гардероб в театър и др. Ќ mettre, laisser qqch. au vestiaire забравям, изоставям нещо. -
5 vêtement
m. (de vêtir, d'apr. lat. vestimentum) 1. дреха; облекло; vêtement de confection готова дреха, конфекция; vêtements civils цивилни дрехи; vêtements usés износени дрехи; 2. връхна дреха (сако или манто); 3. прен. обвивка, покривка; la grâce est le vêtement naturel de la beauté грацията е естествената обвивка на красотата. -
6 accoutrement
m. (de accoutrer) 1. ост. дрехи; 2. странно, смешно облекло. -
7 arlequin,
e m., f. (nom de personne) 1. арлекин (смешник, палячо, облечен в пъстри дрехи); 2. жена, преправена на палячо; 3. на ромбове в различни цветове. Ќ un habit d'arlequin, цялост, единство от разнородни елементи. -
8 avril
m. (lat. aprilis) април. Ќ en avril ne te découvre pas d'un fil погов. през април стой си още със зимните дрехи; poisson d'avril априлска лъжа. -
9 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
10 bohémien,
ne m., f. ("habitant de la Bohême", de Bohême) 1. ост. циганин катунар; 2. скитник; циганин; 3. m. чешки диалект в Бохемия; 4. adj. ост. от Бохемия; 5. adj. скитнически. Ќ avoir l'air d'un bohémien, негат. облечен съм зле, с мръсни дрехи. -
11 boudiné,
e adj. (de boudin) разг. 1. облечен в тесни, прилепващи дрехи; 2. с форма на кървавица. -
12 cabine
f. (angl. cabin, du picard cabine "maison de jeu", o.i.) 1. кабина на кораб; 2. кабина на камион; 3. обитаема капсула на космически кораб. Ќ cabine d'essayage пробна (в магазин за дрехи); cabine de bain кабина за преобличане в баня; cabine de douche душ-кабина. -
13 cache-misère
m.inv. (de cacher et misère) широка връхна дреха за прикриване на износени дрехи. -
14 causer2
v.intr. (lat. causari "faire un procès", "plaider, alléguer") 1. разговарям, беседвам; causer2 avec qqn. разговарям с някого; 2. бъбря, бърборя много, злословя; 3. v.tr.ind. causer2 de qqch. говоря за нещо; causer2 chiffons разг. говоря за дрехи. Ќ cause toujours! разг. говори си, аз не те слушам; je te cause! нар. би могъл да ме слушаш като ти говоря. Ќ Ant. se taire. -
15 champignon
m. (lat. pop. (fungus) °campaniolus "(champignon) des champs") 1. гъба; champignon comestible ядлива гъба; champignon vénéneux отровна гъба; 2. топчица в края на фитила на надогоряла свещ; 3. техн. дървена подпорка за шапки, перуки, дрехи и др. във форма на гъба; 4. разг. педал на газта; 5. микроскопични гъбички ( често едноклетъчни), които паразитират върху човека, животните и растенията. Ќ pousser comme un champignon раста много бързо; ville champignon град, който се разраства много бързо; champignons chinois водорасли; champignon atomique атомна гъба ( след атомен взрив). -
16 cinquante
adj. numér.inv. et n.inv. (lat. pop. cinquaginta, lat. quinquaginta) 1. петдесет; 2. петдесети; page cinquante петдесета страница; les années cinquante петдесетте години; 3. m. петдесети номер; habiter au cinquante, rue de V. Hugo живея на номер петдесет, улица "Виктор Юго"; porter du cinquante нося дрехи петдесети номер; 4. f. номер петдесети ( за стая или маса). -
17 cintre
m. (de cintrer) 1. дъга; 2. вътрешна извивка на свод, на арка; 3. пространство, което обхваща най-горните ложи в театър; 4. закачалка за дрехи; 5. скеле, върху което се гради каменен свод. Ќ en plein cintre в полукръг (за свод); cintre surbaissé дъгообразен свод, чиято извивка започва от нивото на земята. -
18 confection
f. (lat. confectio "achèvement", de conficere) 1. приготвяне, изготвяне; 2. довършване, завършване; 3. ост. конфекция, готови дрехи (syn. prêt-а-porter). -
19 confectionner
v.tr. (de confection) правя, изготвям, произвеждам; правя конфекция ( за дрехи). -
20 confectionneur,
euse m., f. (de confectionner) производител или търговец на конфекция, на готови дрехи.
См. также в других словарях:
дрехи — същ. облекло, одежди, премяна … Български синонимен речник
долни дрехи — словосъч. бельо … Български синонимен речник
бельо — същ. долни дрехи … Български синонимен речник
костюм — същ. облекло, дрехи, носия, тоалет, премяна … Български синонимен речник
необлечен — прил. гол, съблечен, разголен, разсъблечен, без дрехи … Български синонимен речник
носия — същ. облекло, дрехи, костюм, мода … Български синонимен речник
облекло — същ. носия, дрехи, костюм същ. одежди, премяна същ. одеяние същ. тоалет, вид, фасон, каяфет … Български синонимен речник
одежди — същ. дрехи, наметало, одеяние същ. облекло, премяна … Български синонимен речник
предрешвам — гл. преобличам, сменям дрехи гл. дегизирам, маскирам … Български синонимен речник
премяна — същ. дреха, мода, костюм същ. украшение, труфило, накит, декорация същ. облекло, дрехи, одежди … Български синонимен речник
разголен — гл. разсъблечен, съблечен, оголен, гол, без дрехи … Български синонимен речник
