-
1 borne
f. (lat. pop. °bodina, d'o. gaul.) 1. слог, межда; 2. стълб, камък по шосетата за определяне на разстоянията; borne kilométrique километричен камък; 3. каменно стълбче, забито в ъгъла на стена на сграда или на тротоар за предпазване от коли или за да не позволява на колите да преминават или паркират; 4. техн. съединител (на електрически жици); 5. pl. прен. граница, предели; les bornes d'un Etat границите на държава; dépasser (franchir) les bornes de ce qui est permis преминавам границите на позволеното; 6. разг. километър; 7. полюс на електрически генератор; 8. мат. borne inférieure ou supérieure d'une suite елемент с най-висока или най-ниска стойност в поредица. Ќ il est là planté comme une borne застанал е там като истукан; borne d'incendie пожарен кран, хидрант; borne interactive компютърен терминал; sans bornes безграничен, безкраен. -
2 approche
f. (de approcher) 1. приближаване, доближаване, достъп; 2. pl. околности; 3. воен. вход, достъп; travaux d'approche земен изкоп, който води до обсаден град или крепост; une њuvre d'une approche difficile труднодостъпно (трудно разбираемо) произведение; 4. прен. разстояние между две букви; 5. знак за приближаване (или разделяне) на две букви или думи; 6. loc. prép. а l'approche de близо до, при настъпването на, при пристигането на; aux approches de в съседство с. Ќ lunette d'approche физ. далекоглед. -
3 coquille
f. (lat. conchylium, gr. konkhulion, croisé avec lat. coccum "coque") 1. черупка, раковина на мекотело или бронхиопод; coquilles de noix черупки от орехи; 2. търг. формат хартия 56/44 см; 3. печ. грешка при набор (разместване на букви); 4. орнамент за украса във форма на черупка или раковина; 5. дълбок съд; 6. мед. гипсов корсет около тяло; 7. предпазител на долната част на корема при бойните изкуства; 8. черупка на яйце; 9. черупка на орех, лешник и др.; 10. adj.inv. coquille d'њuf бяло с едва доловим цветен нюанс ( за цвят). Ќ sortir de la coquille излюпвам се; rentrer dans sa coquille затварям се в себе си; coquille Saint-Jacques зоол. пектен (вид черупчесто мекотело); coquille d'épée заоблен предпазител за ръката на дръжката на шпага; coquille d'escalier долна част на вита стълба; coquille de noix прен. малка лодка или корабче. -
4 écharpe
f. (frq. °skirpja "sac") 1. шарф (лента от копринен плат, която се носи през рамо или около кръста); 2. ешарп, шал; 3. хир. превръзка (за подпиране на счупена или болна ръка); 4. техн. зидарско въже за издигане на материали; 5. техн. полегато дърво или желязо на врата, която е направена от разредени дъски; 6. loc. adv. en écharpe полегато, наклонено; през рамо. Ќ écharpe d'Iris небесна дъга; tenir ses bras en écharpe мързелив, бездеен съм. -
5 indice
m. (lat. indicium, rac. index) 1. знак, признак, указание, симптом; les premiers indices du printemps първите признаци на пролетта; 2. мат. показател; степен на корен; 3. индекс, показател; l'indice Dow-Jones индексът Дау Джонс ( на Ню-Йоркската борса). Ќ indice de réfraction физ. показател на пречупването (отражението); indice d'écoute процент зрители или слушатели, гледащи или слушащи определено радио или телевизионно предаване; indice d'octane октаново число (на бензина); indice thérapeutique мед. отношението между лечебната и смъртоносната доза на лекарство. -
6 naturalisation
f. (de naturaliser) 1. натурализация, натурализиране, приемане на гражданство или поданство; 2. хербаризиране на растение; препариране на животно; 3. въвеждане на чужда дума или израз в един език; 4. приобщаване на растителен или животински вид към даден климат. -
7 ou
conj. (lat. aut) 1. или; 2. или другояче казано, или още (за нещо, което притежава две имена). -
8 renvoi
m. (de renvoyer) 1. връщане, изпращане обратно; renvoi d'une lettre а l'expéditeur връщане на писмо на изпращача; 2. уволняване на някого; 3. юр. отнасяне, препращане към по-горна инстанция или към друг съд; 4. отлагане; renvoi d'une cause отлагане на дело; 5. препращане (на читателя към друга дума или пасаж от текст); 6. муз. знак за повторение; 7. мед. оригване; faire un renvoi оригвам се; 8. техн. приспособление за смяна на направлението, хода или оборотите. Ќ Ant. adoption, engagement, rappel. -
9 abstinence
f. (lat. abstinentia) 1. доброволно лишаване от някои храни (напр. месо) или питиета поради религиозни или здравни причини; faire l'abstinence le vendredi постя в петък; 2. въздържане, умереност, сдържаност. -
10 allergie
f. (de allergique) 1. мед. алергия (реакция на организма при приемане на някои храни или лекарства, или досег с някои вещества); 2. прен. алергия, непоносимост. -
11 amuse-bouche
m. (de amuser et bouche) (pl. amuse-bouches ou amuse-bouche) хапки или сандвичи, сервирани с аперитива или по време на коктейл. -
12 anaphore
f. (lat. gram. anaphora) лит. анафора (повторение на думи, синтактични форми или звукове в началото на съседни стихове или изречения). -
13 angevin,
e adj. et n. (du bas lat. Andegavi "nom d'un peuple de la Gaule romaine") 1. който е от Анжу или Анже; 2. m., f. жител на Анжу или Анже. -
14 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
15 atrésie
f. (de a- et gr. trêsis "frou") мед. липса или запушване (по рождение или придобито) на естествен отвор в тялото. -
16 berge1
f. (lat. pop. °barica, d'o. gaul.) 1. стръмен бряг (на река, канал и др.); 2. повдигнат банкет на път или ръб. Ќ voie sur berge1 път покрай река или канал. -
17 besant
m. (lat. byzantium, monnaie byzantine) 1. византийска златна или сребърна монета; 2. архит. издаденост във форма на диск; 3. кръгла фигура от злато или сребро ( в герб). -
18 bézoard
m. (du persan pâdzahr "chasse-poison") топка от косми или растителни остатъци, която се образува в корема на преживните животни или понякога на човека. -
19 blason
m. (o. i., probabl. germ.) 1. герб; 2. хералдика (наука за гербовете); 3. лит. стихотворение, описващо подробно качествата на някого или нещо, използвайки хвалебствен или сатиричен стил. Ќ redorer son blason съвземам се материално; възстановявам реномето си. -
20 bleu2
m. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син цвят, синьо, синева, синевина; bleu2 clair светлосиньо; 2. синка, синило; 3. мед. синина, синьо петно (от удар); 4. вид краве сирене със синкава плесен от вътрешната страна; 5. в. арго новобранец; 6. разг. нов ученик; 7. начин на приготвяне; poisson au bleu2 пъстърва или шаран, сварени живи в бульон от вода, оцет, масло и подправки; 8. ост. карта-писмо в син цвят, което се изпращало в Париж по пневматични тръби; 9. лошо червено вино; 10. син работнически комбинезон. Ќ n'y voir que du bleu2 не разбирам нищо; passer au bleu2 избягвам или забравям да направя нещо; tu me prends pour un bleu2! смяташ ме за наивен; bleu2 de méthylène вид антисептично лекарство.
См. также в других словарях:
Или-Казахский автономный округ — каз. ىله قازاق اۆتونومىيالى وبلىسى, Іле Қазақ автономиялы облысы уйг. ئىلى قازاق ئاپتونوم ۋىلايىتى, Или Қазақ аптоном вилайәти кит. упр. 伊犁哈薩克自治州 … Википедия
ИЛИ — 1. союз одиночный или повторяющийся. Соединяет два или несколько предложений, а также однородные члены предложения, находящиеся в отношениях взаимоисключения. Он или я. Или он уйдёт, или я. Завтра или послезавтра. В понедельник, вторник или в… … Толковый словарь Ожегова
Или-тюркский язык — Самоназвание: Или тюрки Страны: Китайская Народная Республика … Википедия
“ИЛИ — ИЛИ” — “ИЛИ ИЛИ” (Enten Eller) первое и самое популярное произведение С. Кьеркегора. Опубликовано в 1843 под псевдонимом Виктор Эремита. В русских переводах издано фрагментарно: глава “Диапсалмата” под названием “Афоризмы эстетика” (“Вестник Европы” … Философская энциклопедия
или — ИЛИ, союз. 1. разделительный. употр. при сопоставлении исключающих по значению друг друга членов предложения для указания на необходимость выбора между тем и другим; то же, что либо (в этом знач. постановка или перед каждым членом предложения… … Толковый словарь Ушакова
ИЛИ — ИЛИ, иль, аль союз либо; то есть, иначе, то же; разве, ли. Или то бери, или другое, любое, одно из двух. Сядь, или ляг, как хочешь. | Царь град, или Константинополь, или Византия, равно, одно и то же. | Шурин или женин муж, все одно. Или ты… … Толковый словарь Даля
Или — река, впадает в озеро Балхаш; Китай, Казахстан. Этимология гидронима спорна: монг. или сверкающий, блестящий ; др. тюрк. быстрый или большая река . Распространенное в прошлом объяснение из русск. ил совр. авторы исключают. См. также Алма Ата,… … Географическая энциклопедия
или — Либо, то есть (т. е.), сиречь, иначе, иначе говоря, другими словами; alias, тож. Или или, либо либо, не то не то. См. разве, то есть... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. или … Словарь синонимов
Или Цезарь, или ничто — С латинского: Aut Ceasar, aut nihil (аут Цэзар, аут нихиль). Как сообщает римский историк Светоний (Гай Светоний Транк вилл, ок. 70 ок. 140 н. э.), римский император Калигула (12 41) жил в утонченной роскоши и всячески ее подчеркивал: принимал… … Словарь крылатых слов и выражений
Или-Казахская автономная область — Или Казахский автономный округ каз. ىله قازاق اۆتونومىيالى وبلىسى, Іле Қазақ автономиялы облысы уйг. ئىلى قازاق ئاپتونوم ۋىلايىتى, Ili Ķazaķ aptonom wilayiti кит. 伊犁哈薩克自治州, пиньинь Yīlí Hāsàkè zìzhìzhōu Статус автономный округ Админи … Википедия
ИЛИ-ИЛИ — уже отданное клиентом распоряжение трейдеру о покупке или продаже ценных бумаг, в то время как заказы на другие ценные бумаги еще ожидают своего исполнения; как только трейдер исполняет этот заказ, другие заказы автоматически отменяются.… … Экономический словарь
