-
1 sûr,
e adj. (lat. securus "libre de souci") 1. сигурен, несъмнен; sûr, de réussir сигурен в успеха си; 2. уверен; être sûr, de ses moyens уверен съм в неговите средства; 3. верен, сигурен; un ami sûr, верен приятел; 4. сигурен, безопасен; endroit sûr, безопасно място; mettre qqch. en lieu sûr, скривам нещо на сигурно място; 5. loc.adv. а coup sûr,, pour sûr, сигурно, без друго, несъмнено; bien sûr, разбира се. Ќ être sûr, et certain съвсем сигурен съм. -
2 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
3 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
4 garde1
f. (de garder) 1. охрана, охраняване, опазване, пазене; la garde1 des bagages пазенето на багажите; garde1 judiciaire отговорно съдебно пазене (на секвестирани вещи); la garde1 des détenus охраняване на задържаните; 2. закрила, надзор; prendre sous sa garde1 вземам под своя закрила; 3. караул, стража; garde1 d'honneur почетен караул; monter la garde1 стоя на стража, нося караул; разг. чакам дълго; sentinelle de garde1 караул за охрана; garde1 montante застъпващ караул; garde1 descendante отстъпващ от смяна караул; 4. гвардия, стража, охрана; garde1 nationale национална гвардия; garde1 du corps лична охрана; garde1 de nuit нощна стража; 5. празен лист, поставен между корицата и тялото на книга; 6. дръжка, предпазител (напречно поставен на дръжка на меч, кама и др.); 7. спорт. отбрана; отбранително положение; гард; 8. в съчет. corps de garde1 караул; караулно помещение; 9. езиче във вътрешността на ключалка, което пречи на друг ключ да влезе в нея; 10. корабна лебедка; 11. свободен ход на педал; la garde1 de la pédale de frein свободният ход на спирачния педал. Ќ garde1 а vous! за среща, мирно! être de garde1 дежурен съм; être sur ses garde1s нащрек съм; en garde1! защищавай се! prends garde1! prenez garde1! внимавай! внимавайте! prendre garde1 а ост. имам грижата за, обръщам внимание на; prendre garde1 de ост. избягвам да, имам грижата да не; se mettre sur ses garde1s нащрек съм; être de bonne garde1 запазвам се, консервирам се лесно (за хранителни продукти); garde1 а vue юр. арест, задържане (на заподозрян); chien de garde1 куче за охрана; être en garde1 contre qqn. не се доверявам на някого, наблюдавам с подозрение някого; mise en garde1 предупреждение, предупреждаване, алармиране; n'avoir garde1 de faire qqch. нямам никакво намерение да правя нещо; se donner garde1 de ост. избягвам да; plaisanterie de corps de garde1 груба, дебелашка шега; s'enferrer jusqu'а la garde1 оплитам се напълно в неясна ситуация. -
5 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
6 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
7 vivre1
v. (lat. vivere) I. v.intr. 1. живея; съществувам; vivre1 longtemps живея дълго; vivre1 en paix живея в мир; vivre1 dangereusement живея в опасност; vivre1 pauvrement живея бедно; vivre1 de son travail живея с доходите от работата си; avoir de quoi vivre1 имам достатъчно средства, за да водя добър живот; vivre1 aux dépens de qqn. живея за сметка на някого, на гърба на някого; 2. живея, обитавам, имам местожителство; vivre1 а Paris живея в Париж; 3. радвам се на живота; 4. съжителствам, живея; vivre1 avec qqn. съжителствам, живея с някого; 5. в съчет. vivre1 de живея от, с нещо; vivre1 sur вадя прехраната си от; vivre1 pour живея за; II. v.tr. живея, преживявам; il a vécu des jours difficiles той преживя тежки дни; j'ai vécu mon amour изживях любовта си. Ќ être facile а vivre1 с добър характер съм; être sur le qui vive нащрек съм; в очакване съм; qui a honte de manger, a honte de vivre1 погов. който се срамува да яде, гладен остава; se vivre1 vivre живея без да си давам зор; ne vivre1 que pour посвещавам се изцяло на; vive, vivent! да живее, да живеят! vive le roi! да живее кралят; vivre1 dans le présent интересувам се само от настоящия момент. Ќ Ant. mourir. -
8 sable1
m. (adapt., d'apr. sablon, du lat. sabulum) 1. пясък; grain de sable1 зърно пясък; dune de sable1 пясъчна дюна; 2. мед. пясък (в бъбреците); 3. adj. пясъчен цвят; 4. pl. пясъчна пустиня. Ќ bâtir sur le sable1 изграждам на пясък, на несигурна основа; semer sur le sable1 напразно си давам труд; être sur le sable1 без работа съм; нямам пари. -
9 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
10 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
11 genou
m. (lat. pop. °genuculum, class. geniculum, dimin. de genu) 1. коляно; а genoux на колене; prier а genoux моля се паднал на колене; 2. техн. коляно; 3. разг. голо теме; avoir la tête comme un genou темето ми е съвсем голо; 4. pl. бедра на седнал човек, скут; assieds-toi sur mes genoux седни в скута ми. Ќ couper comme un genou не мога да режа (за инструмент); fléchir le genou унижавам се; se mettre а genoux коленича; être sur les genoux разг. много съм изморен. -
12 jante
f. (lat. pop. °cambita, gaul °cambo "courbe") джанта, шина на колело. Ќ être sur la jante разг. изтощен съм; rouler sur la jante не съм с всичкия си. -
13 pavé
m. (de paver) 1. паве, каменно блокче; 2. паваж, настилка; 3. прен. улица; être sur le pavé без работа съм; 4. в съчет. le haut du pavé най-видното място, първенство, почетно място; 5. прен. дебела книга; дълга отегчителна статия във вестник. Ќ battre le pavé шляя се, скитам се безцелно; brûler le pavé галопирам, карам с всичка сила; les pavés le disent и децата го знаят, цял свят го знае; le pavé de l'ours мечешка услуга; avoir un pavé sur l'estomac тежко ми е на стомаха; c'est le pavé dans la mare необичайно събитие. -
14 abîme
m. (lat. chrét. abyssus) 1. пропаст, бездна; 2. прен. пропаст; être sur le bord de l'abîme вървя (съм) по ръба на пропастта; 3. безкрайност; 4. опасна ситуация, разорение; 5. abîme de голямо количество от нещо ( неприятно). Ќ abîme de malheur голямо нещастие; course а l'abîme опасно развитие, което предвещава катастрофален край; creuser un abîme (entre, sous) създавам разлика, поставям препятствие; l'abîme appelle l'abîme погов. едно зло никога не идва само. -
15 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
16 braise1
f. (germ. occid. °brasa) 1. жар, жарава; 2. ненапълно доизгоряло дърво, превърнало се на въглен, което може да се използва като гориво. Ќ des yeux de braise1 огнени очи (черни и блестящи); être sur la braise1 стоя като на тръни. -
17 charbon
m. (lat. carbo, -onis) 1. въглен; charbon а dessin въглен за рисуване; charbon ardent жив въглен; 2. въглища; charbon de bois дървени въглища; chauffage au charbon отопляване с въглища; 3. жарава; 4. мед. антракс, синя пъпка; 5. зем. главня, чернилка. 6. графитен електрод; 7. pl. графитни четки на електродвигател; 8. мед. медицински въглен ( като очистително лекарство). Ќ être sur les charbons стоя като на тръни; aller au charbon трябва да свърша черната работа. -
18 épine
f. (lat. spina) 1. трън (на роза и др.); 2. трънесто растение; épine noire трънка; épine blanche (aubépine) глог; 3. прен. затруднение, неприятност; tirer une épine du pied de qqn. измъквам някого от затруднение. Ќ épine dorsale анат. гръбначен стълб; être sur des épines на тръни съм; un fagot d'épines неприятен, груб, агресивен човек; épine au pied повод за безпокойство; il n'y a pas de roses sans épines няма рози без бодли. -
19 grabat
m. (lat. grabatus, gr. krabbatos) одър; être sur le grabat разг. болен съм. -
20 pinacle
m. (lat. ecclés. pinnaculum, de pinna) 1. най-високата част на монументална сграда, било; 2. прен. високо обществено положение. Ќ être sur le pinacle заемам завидно положение; porter au pinacle qqn. превъзнасям някого.
Страницы
См. также в других словарях:
Être sur un grand pied dans le monde. — См. Жить на большую ногу … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
ÊTRE (philosophie) — La «question sur l’être» traverse l’histoire de la philosophie. Pour certains, elle serait le motif même de cette histoire, les différences entre les philosophies découlant, au plus profond, de la diversité des réponses à la question sur l’être.… … Encyclopédie Universelle
Être — Sur les autres projets Wikimedia : « Être », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Le concept d être désigne en général ce que nous ressentons exister d une manière ou d une autre dans la perception, qu elle soit sensible ou … Wikipédia en Français
Etre — Être Voir « être » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
être — 1. être [ ɛtr ] v. intr. <conjug. : 61; aux temps comp., se conjugue avec avoir > • IXe; inf. 1080; lat. pop. °essere, class. esse; certaines formes empr. au lat. stare I ♦ 1 ♦ Avoir une réalité. ⇒ exister. ♢ (Personnes) Être ou ne pas être … Encyclopédie Universelle
Sur les pointes — Pointes Pour les articles homonymes, voir Pointe. Une paire de pointes aujourd hui. Le travail sur les pointes ou en pointe (pour respecter la te … Wikipédia en Français
SUR — Préposition de lieu qui sert à marquer La situation d une chose à l égard de celle qui la soutient. Sur la terre. Sur terre. Sur mer et sur terre. Sur le haut d une maison. Sur une montagne. Sur un cheval. Sur un vaisseau. Sur sa tête. Sur un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ÊTRE — Verbe que les grammairiens appellent Le verbe substantif. ( Je suis, tu es, il est ; nous sommes, vous êtes, ils sont. J étais. Je fus. J ai été. Je serai. Je serais. Sois, soyez. Que je sois, que tu sois, qu il soit ; que nous soyons, que vous… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SÛR — ÛRE. adj. Certain, indubitable, vrai. C est une chose sûre. Cela est sûr. Rien n est si sûr. Rien n est plus sûr. Cela est il bien sûr ? C est une chose moralement sûre. Je regarde cela comme sûr. Je vous donne cela pour sûr. Il se dit aussi… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SÛR, ÛRE — adj. Qui est certain, indubitable, vrai. C’est une chose sûre. Cela est sûr. Rien n’est si sûr. Rien n’est plus sûr. Cela est il bien sûr? Cela est d’un effet sûr. Je regarde cela comme sûr. Ce qu’il y a de sûr, c’est qu’il fit cette démarche.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Sur Internet, personne ne sait que tu es un chien — On the Internet, nobody knows you're a dog « On the Internet, nobody knows you re a dog » (de l anglais signifiant littéralement « Sur l Internet, personne ne sait que tu es un chien ») est un adage trouvant son origine… … Wikipédia en Français
