-
1 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
2 faible
adj. (lat. flebilis "pitoyable, digne d'être pleuré", de flere "pleurer") 1. слаб; se sentir faible чувствам се слаб; 2. прен. слаб, безхарактерен, малодушен; 3. незначителен, жалък, малък; 4. крехък; 5. беззащитен, нестабилен; 6. посредствен, лош; élève faible слаб ученик; 7. нерешителен, несигурен; c'est un homme faible et craintif това е нерешителен и страхлив човек; 8. мор. лек; 9. m. слабо, уязвимо място; слабост; 10. m. слаб човек; 11. loc.adv. du fort au faible, le fort portant le faible средно взето. Ќ faible d'esprit слабоумен; avoir un faible pour имам слабост, наклонност към. Ќ Ant. fort, vigoureux, robuste, énergique; grand, considérable. -
3 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
4 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост.
См. также в других словарях:
fort — fort, orte (for, for t ; le t ne se lie pas : un homme for et hardi ; au pluriel, l s ne se lie pas : des hommes for et hardis ; cependant quelques uns lient cette s : des hommes for z et hardis ; quand fort est employé pour le superlatif absolu … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fort de Planoise — Vue générale de l édifice. Lieu Besançon … Wikipédia en Français
fort — FORT: Comme un Turc, un bœuf, un cheval, comme Hercule. Cet homme doit être fort, il est tout de nerfs … Dictionnaire des idées reçues
Être bien en peine — ● Être bien en peine être fort empêché … Encyclopédie Universelle
Être à cent, mille lieues de — ● Être à cent, mille lieues de être fort éloigné de : J étais à cent lieues de le croire coupable … Encyclopédie Universelle
fort — 1. fort, forte [ fɔr, fɔrt ] adj. et n. m. • Xe; fém. fort jusqu au XIVe; lat. fortis I ♦ Qui a de la force, un grand pouvoir d action. 1 ♦ Qui a de la force physique. ⇒ puissant, résistant, robuste, solide, vigoureux; fam … Encyclopédie Universelle
FORT — ORTE. adj. Robuste, vigoureux. Un homme fort, extrêmement fort. Un homme grand et fort. Un homme fort et ramassé. Avoir le bras fort, la main forte, les reins forts. Avoir une forte constitution. C est un homme fort, et qui résiste au travail, à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FORT, ORTE — adj. Qui est robuste, vigoureux. Un homme grand et fort. Avoir une forte constitution. C’est un homme fort et qui résiste au travail, à la fatigue. Il n’est pas assez fort pour porter tout cela. Ce cheval est il assez fort pour ce camion. Fam.,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Fort de Brescou — Brescou Vue de l île et du fort de Brescou depuis la jetée du Cap d Agde. Géographie Pays … Wikipédia en Français
Fort — « Forteresse » redirige ici. Pour le groupe de metal, voir Forteresse (groupe). Pour les articles homonymes, voir Fort (homonymie). Sur les autres projets Wikimedia … Wikipédia en Français
Fort de Breendonk — Vue aérienne du Fort de Breendonk Lieu Breendonk Fait partie de Ligne de défense d’Anvers, Ligne de défense Anvers Namur Type d’ouvrage … Wikipédia en Français
