-
1 établir
v.tr. (lat. stabilire, de stabilis "stable") 1. поставям, слягам; изглаждам, издигам; établir un mur изграждам стена; établir un camp разполагам лагер; 2. разг. основавам, създавам; 3. установявам, поставям; établir des relations diplomatiques установявам дипломатически отношения; établir un fait установявам факт; établir un record поставям рекорд; 4. настанявам (на работа); 5. нагласявам, пускам в действие; 6. задомявам; 7. формулирам, предявявам, правя; établir ses droits предявявам правата си; 8. утвърдявам, затвърдявам; établir sa réputation затвърдявам репутацията си; s'établir 1. установявам се, въдворям се; 2. основавам се, учредявам се; 3. започвам търговия; 4. оженвам се; задомявам се. Ќ Ant. abolir, démolir, détruire, ruiner. -
2 abolir
v.tr. (lat. abdere) премахвам, унищожавам, отменям; abolir une loi отменям закон. Ќ Ant. établir, fonder. -
3 abroger
v.tr. (lat. abrogare) отменям, анулирам ( закон). Ќ Ant. établir, instituer, promulguer. -
4 défaire
v.tr. (de dé- et faire) 1. развалям; разрушавам; 2. побеждавам, поразявам, съкрушавам, унищожавам; разбивам; 3. отслабвам; изтощавам, изнурявам; 4. ост. освобождавам, отървавам, избавям; 5. разглобявам, развинтвам; 6. разчесвам, разплитам (коси и др.); 7. развързвам; défaire sa cravate развързвам вратовръзката си; 8. разбърквам, обърквам; défaire ses bagages разбърквам багажа си; se défaire 1. развалям се, разрушавам се; 2. освобождавам се, отървавам се, избавям се. Ќ se défaire d'une charge напускам длъжност. Ќ Ant. faire, assembler, fabriquer, monter; établir; tenir, conserver. -
5 détruire
v.tr. (lat. pop. °destrugere) 1. разрушавам, събарям; détruire un bâtiment разрушавам сграда; 2. унищожавам; 3. прен. заличавам; 4. сломявам; détruire l'orgueil сломявам гордостта; 5. прен. събарям (институция, власт); se détruire разрушавам се, събарям се, заличавам се. Ќ Ant. construire, édifier, fonder, établir, créer, conserver. -
6 établi2,
e adj. (de établir) 1. установен, основан; 2. стабилен. -
7 établissement
m. (de établir) 1. построяване, поставяне; 2. основаване, установяване, учредяване; 3. задомяване, омъжване; 4. заздравяване, закрепване; 5. настаняване (на работа); 6. заселване; 7. учреждение; établissement d'éducation учебно заведение; établissement de cure лечебно заведение. -
8 établisseur
m. (de établir) производител на часовници. -
9 facture2
f. (de facteur "agent commercial") фактура, сметка; dresser, établir, faire une facture2 фактурирам; facture2 pro forma предварителна фактура; facture2 de débit дебитно авизо; facture2 d'avoir кредитно авизо ( фактура за дължима сума). -
10 instituer
v.tr. (lat. instituere "établir") 1. учреждавам, основавам; 2. назначавам; 3. юр. установявам; instituer un règlement установявам правилник; 4. посочвам за наследник. Ќ Ant. abdir, abroger, supprimer, abolir. -
11 plan1
m. (var. de plant) 1. плоскост, повърхност; plan1 incliné наклонена плоскост; 2. план, чертеж, скица; 3. план, замисъл, проект; arrêter (établir) un plan1 съставям план, планирам; plan1 économique икономически план; plan1 de stabilisation план за стабилизация; plan1 de redressement план за възстановяване; plan1 d'austérité план за икономии. Ќ au premier plan1 на първо място, на преден план; gros plan1 кино снимки, снети отблизо; tirer des plan1 sur la comète правя си химерични планове; au second plan1 на второ място. -
12 préétablir
v.tr. (de pré- et établir) предварително установявам. -
13 record
m. (mot angl., de to record "rappeler, enregistrer", du fr. recorder, rac. cord "cњur") 1. рекорд; établir un record установявам рекорд; battre les records бия рекордите; 2. adj. рекорден; en un temps record за рекордно време. Ќ Hom. recors. -
14 relation
f. (lat. relatio, "récit, narration") 1. отношение, зависимост (между две величини, две явления); établir une relation entre deux evénements установявам зависимост между две събития; 2. отношение, взаимоотношение, връзка; relations d'amitié приятелски връзки; rester en relation avec qqn. оставам във връзка с някого; relations diplomatiques дипломатически отношения; 3. човек, с когото съм във връзка; avoir des relations имам влиятелни познати; 4. разказ, разказване, излагане; relation d'un témoin излагане на свидетелски показания; 5. муз. отношения между звукове; 6. връзка между две географски точки; 7. pl. сексуални връзки. Ќ relations métriques мат. отношения между измеренията на частите на геометрична фигура; fonctions de relation физиол. функциите, които свързват организъм с външната среда (двигателност, сетивност); ouvrage de relation ост. пътепис; terme de relation чужда дума, донесена от пътешественик; relations publiques връзки с обществеността. -
15 rétablir
v.tr. (de re- et établir) 1. възстановявам; rétablir la vérité възстановявам истината; rétablir а, en, dans поставям, възстановявам на мястото му; rétablir les communications възстановявам комуникациите; 2. възстановявам някого след заболяване; 3. rétablir la situation économique подобрявам икономическото положение; se rétablir 1. възстановявам се; 2. възстановявам си здравето, оздравявам; 3. спорт. изправям се на ръце. Ќ Ant. détruire, renverser; altérer, fausser, couper, interrompre.
См. также в других словарях:
établir — [ etablir ] v. tr. <conjug. : 2> • 1636; establir 1080; lat. stabilire, de stabilis → stable I ♦ 1 ♦ Mettre, faire tenir (une chose) dans un lieu et d une manière stable. ⇒ asseoir, bâtir, construire, édifier, fixer, fonder, installer, 1.… … Encyclopédie Universelle
ÉTABLIR — v. a. Asseoir et fixer une chose en quelque endroit, l y rendre stable. Établir les fondements d un édifice. Ce mur est bien établi sur le roc. Cette table n a pas été bien établie sur ses pieds. Il signifie quelquefois simplement, Installer,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
établir — (é ta blir) v. a. 1° Asseoir et fixer une chose en quelque endroit, l y rendre stable. Établir les fondements d un édifice. Fig. Établir sa réputation, sa renommée. • Ô malheureuse fille, Sur qui j établissais l espoir de ma famille,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ÉTABLIR — v. tr. Asseoir et fixer une chose en quelque endroit, l’y rendre stable. établir les fondements d’un édifice. Ce mur est bien établi sur le roc. Cette table n’a pas été bien établie sur ses pieds. Fig., Constantin établit le siège de l’empire à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
établir — vt. (un commerce, un atelier, une affaire...) : montâ <monter> (Albanais.001, Saxel.002) ; établ(y)i (Arvillard.228b | 001), stabili (228a) ; instalâ <installer> (001) ; ptâ ê plyafe <mettre en place> (001). A1) s établir (comme … Dictionnaire Français-Savoyard
Établir un texte — ● Établir un texte l éditer sous sa forme originelle par confrontation des diverses éditions ou manuscrits … Encyclopédie Universelle
Établir une voile — ● Établir une voile la disposer convenablement pour qu elle tire au mieux … Encyclopédie Universelle
s'établir — ● s établir verbe pronominal être établi verbe passif Fixer sa résidence, son siège quelque part : S établir en province. Exercer telle profession, telle activité : Il est établi comme notaire à Tours. S instaurer, exister de façon durable : Cet… … Encyclopédie Universelle
Liste des plus longs romans — Établir la liste des plus long romans pose le problème des critères utilisés qui peuvent influencer les résultats, de la même manière que dans la détermination de la Liste des plus hauts gratte ciel du monde. Si les nombres de mots et de… … Wikipédia en Français
installer — [ ɛ̃stale ] v. tr. <conjug. : 1> • 1349; lat. médiév. installare « mettre dans sa stalle » I ♦ 1 ♦ Relig. Établir solennellement dans sa dignité. Installer un pape, un évêque. ⇒ introniser. ♢ Établir solennellement dans une fonction… … Encyclopédie Universelle
constituer — [ kɔ̃stitɥe ] v. tr. <conjug. : 1> • h. XIIIe « s établir »; lat. constituere, de statuere → statuer 1 ♦ (1361) Dr. Établir (qqn) dans une situation légale. ⇒ 1. faire, instituer. Il l a constitué son héritier. Pronom. Il s est constitué… … Encyclopédie Universelle
