-
1 giornata
-
2 giornàta
f ден: giornàta indimenticabile незабравим ден; una giornàta di grande fatica ден на непосилен труд; giornàta lavorativa работен ден; Ќ vivere alla giornàta живея ден за ден; in giornàta през деня; lavorare a giornàta работя на надница. -
3 che1
1. pron rel който, която, което, които: la persona che1 eutra, и un collega човекът, който влиза, е мой колега; 2. pron interr какво, що: che1 ne dici? какво ще кажеш по този въпрос?; che1 stai facendo? какво правиш?; di che1 si tratta? за какво става дума?; 3. agg interr какъв, каква, какво, какви, колко: che1 proposta mi farai? какво предложение ще ми правиш?; che1 ore sono? колко е часът?; 4. agg escl какъв, каква, какво: che1 giornata stupenda! какъв прекрасен ден!; che1 idea magnifica! каква чудесна идея!; Ќ da che1 mondo и mondo откакто свят светува. -
4 godère
1. v 1) радвам се, наслаждавам се: mi voglio godère questa giornata di sole искам да се наслаждавам на този слънчев ден; 2) ползвам се: lui gode della mia fiducia той се ползва с моето доверие; 2. v rifl godèresi наслаждавам се, радвам се; Ќ godersela гледам си кефа, живея си безгрижно. -
5 incrollàbile
agg нерушим, непоклатим: fede incrollàbile непоклатима вяра. мncubo m кошмар: notte piena di incubi нощ, пълна с кошмари; giornata da incrollàbile кошмарен ден. -
6 lavoratìvo
agg работен: giornata lavorativa работен ден. -
7 mèzzo1
1. agg 1) половин: ho bevuto mèzzo1 litro di acqua изпих половин литър вода; lavorare a mezza giornata работя на половин ден; 2) среден: una signora di mezza etа госпожа на средна възраст; 3) половинчат: mezze veritа полуистини; un mèzzo1 scandalo полускандал; 2. avv почти, наполовина: rimanere mèzzo1 nudo оставам полугол; mèzzo1 morto полумъртав; 3. m среда, половина: sono le tre e mèzzo1 часът е три и половина; in mèzzo1 al bosco насред гората; Ќ mezza cartuccia прен. слаба ракия; nel bel mèzzo1 в разгара на; levati di mèzzo1! разкарай се!; trovare una via di mèzzo1 намирам компромисно решение. -
8 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
9 sòle
m слънце: giornata di sòle слънчев ден; occhiali da sòle слънчеви очила; tramonto del sòle слънчев залез; Ќ mettere una cosa al sòle показвам нещо; fare una cosa alla luce del sòle върша нещо открито, легално. -
10 terrìbile
agg ужасен, страшен: giornata terrìbile страшен ден; evento terrìbile ужасно събитие; spavento terrìbile ужасен страх; и successa una cosa terrìbile! случи се нещо ужасно! -
11 uggiòso
agg мрачен, неприятен, тегав: giornata uggiosa мрачен ден. щgola f анат. мъжец; Ќ uggiòso d'oro златен глас. -
12 vìvere
v живея: vivo in Bulgaria живея в България; lui vive a Sofia той живее в София; vìvere in lusso живея в лукс; vìvere una vita tranquilla водя спокоен живот; lei ha vissuto una tragedia тя преживя трагедия; Ќ vìvere alla giornata живея ден за ден.
См. также в других словарях:
giornata — s.f. [der. di giorno ]. 1. [periodo che va dalla mattina alla sera, con riguardo a ciò che vi accade, all attività che vi si svolge, al modo di trascorrerlo, e anche allo stato del tempo atmosferico: una g. faticosa ; una g. serena, piovosa ]… … Enciclopedia Italiana
Giornata — is a term relating to the technique of Buon Fresco ( True wall painting ), meaning the amount that can be done in one day. Buon Fresco involves painting onto wet plaster so that a chemical reaction occurs between the plaster and the pigment… … Wikipedia
Giornāta — (spr. Dschornata), Flächenmaß in Turin = 1315 sächsischen Quadratklaftern … Pierer's Universal-Lexikon
Giornāta — (spr. dschor , »Tagewerk«), früheres Feldmaß in Piemont zu 100 Tavole, = 38,01 Ar … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Giornata — (dschornata), ital., d.h. Tagwerk, Flächenmaß in Sardinien = 38,0096 Aren … Herders Conversations-Lexikon
giornata — gior·nà·ta s.f. FO 1. giorno o, più comunemente, periodo del giorno compreso tra la mattina e la sera, spec. con riferimento al modo di trascorrerlo o alle condizioni atmosferiche: una giornata afosa, piovosa; una bella, brutta giornata; le… … Dizionario italiano
giornata — s. f. 1. giorno, dì, ventiquattrore CONTR. nottata, notte 2. (est.) tempo, vita 3. paga giornaliera, guadagno giornaliero 4. cammino di un giorno, distanza di un giorno 5 … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
Giornata (Einheit) — Die Giornata, oder das Tagwerk, war ein italienisches Feldmaß. Das Maß galt auf Sizilien, in den Provinzen Piemont und Savoyen, aber auch in Turin. Auch galt das Maß in Ragusa. Das sizilianische Maß war 1 Giornata = 100 Tavole/Pertiche quadrate … Deutsch Wikipedia
giornata — {{hw}}{{giornata}}{{/hw}}s. f. 1 Periodo di tempo compreso tra l alba e il tramonto, considerato rispetto alle condizioni in cui trascorre e agli avvenimenti che in esso si verificano | Giornata lavorativa, complesso delle ore di lavoro di una… … Enciclopedia di italiano
Giornata — Die Giornata, deutsch Tagwerk ist in der Freskomalerei die in einem Arbeitsgang aufgebrachte Malfläche. Inhaltsverzeichnis 1 Grundlagen 2 Tagwerksgrenzen 3 Tagwerke verschiedener Hände 4 … Deutsch Wikipedia
Giornata — Gior|na|ta [dʒor...] die; , ...te <aus gleichbed. it. giornata, eigtl. »Tagewerk«, zu giorno »Tag«, dies aus lat. diurnum (tempus) »täglich(e Zeit)«> altes ital. Flächenmaß, das ungefähr einem Tagewerk entsprach (= 3800 m2) … Das große Fremdwörterbuch
