-
1 compliment
m. (esp. complimiento, de cumplir con alguien "être poli envers qqn.") 1. комплимент, похвала; faire des compliments а qqn. de son succès хваля някого за успеха му; 2. привет, поздрав; почитание; mes compliments моите поздрави; 3. поздравление. Ќ Ant. blâme, injure, reproche. -
2 cruauté
f. (lat. crudelitas, de crudelis "cruel") 1. жестокост, суровост; cruauté envers, а l'égard de qqn. жестокост спрямо някого; 2. кръвожадност ( за животно). Ќ Ant. douceur, clémence, humanité, pitié, bonté, charité. -
3 généreux,
se adj. (lat. generosus "de bonne race", de genus) 1. щедър; être généreux, envers qqn. щедър съм към някого; 2. благороден, великодушен; 3. храбър, самоотвержен; 4. прен. плодороден, богат, обилен; terre généreux,se богата земя; 5. m. щедър, великодушен човек; 6. ост. от благородна кръв, потекло. Ќ coursier généreux, породист кон; vin généreux, силно, доброкачествено вино; poitrine généreux,se обемен, голям бюст. Ќ Ant. avare, égoïste; vil, bas, lâche; aride, pauvre, stérile. -
4 ingrat,
e adj. et n. (lat. ingratus, rac. gratus) 1. неблагодарен; être ingrat, envers ses amis неблагодарен съм към приятелите си; 2. прен. неизгоден, неблагодарен; sujet ingrat, неблагодарна тема; 3. неприятен, грозен; visage ingrat, неприятно, грозно лице; 4. m., f. неблагодарник. Ќ âge ingrat, пубертетна възраст; sol ingrat, неплодородна почва. Ќ Ant. reconnaissant; fécond, fertile; avenant, plaisant. -
5 intolérant,
e adj. (de in- et tolérant) 1. нетърпящ; нетолерантен; непонасящ нещо; être intolérant, envers, avec qqn. нетолерантен съм към някого; 2. мед. който има непоносимост към медикамент и др. Ќ Ant. tolérant; compréhensif, large (d'esprit). -
6 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
7 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
8 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
9 recto
m. (de la loc. lat. folio recto "sur le feuillet qui est а l'endroit") лицева страна на лист. Ќ recto verso от двете страни на листа. Ќ Ant. envers, verso. -
10 renverser
v. (de re- et a. fr. enverser, de envers) I. v.tr. 1. събарям, прекатурвам, разливам; renverser un seau разливам, прекатурвам кофа; 2. прен. обърквам, разстройвам; обръщам в бягство, внасям смут в редовете на; cela me renverse това ме обърква; 3. променям мястото, посоката на, пускам, поставям в обратно направление, обръщам; renverser les termes d'une proposition обръщам реда на частите на изречение; 4. разг. поразявам, смайвам, обърквам; 5. събарям някого на земята; 6. свалям, събарям; renverser un ministre свалям министър; 7. навеждам, отмятам назад (за част от тялото); II. v.intr. мор. променям посоката (за морско течение, прилив или отлив); se renverser 1. обръщам се катурвам се, падам назад; 2. облягам се назад; 3. променяме си мястото или посоката на движение. Ќ Ant. redresser, rétablir; relever, édifier, fonder, instaurer; couronner. -
11 respectueux,
se adj. et f. (de respect) 1. почтителен, изпълнен с уважение; lettre respectueux,se почтително писмо; respectueux, envers ses parents почтителен спрямо родителите си; recevez l'expression de mes sentiments respectueux, приемете израза на моите най-добри чувства; а une distance respectueux,se на почтително разстояние; 2. f. проститутка. Ќ être respectueux, de qqch. загрижен съм за нещо. Ќ Ant. irrespectueux, irrévérencieux, méprisant; leste. -
12 rigueur
f. (lat. rigor) 1. строгост, суровост; user de rigueur envers qqn. постъпвам строго, прилагам сурови мерки спрямо някого; la rigueur d'un châtiment суровостта на наказание; 2. суровост (на климат); 3. pl. ост., лит. непримиримост, неумолимост, жестокост; 4. точност, правилност, безпогрешност; rigueur dans l'exécution de qqch. точност, безпогрешност в изпълнението на нещо; 5. loc. adv. а la rigueur в краен случай; ост. с най-голяма точност. Ќ être de rigueur крайно съм необходим, наложителен; tenir rigueur а qqn. не прощавам на някого, изпитвам злоба; politique de rigueur рестриктивна политика на ограничаване на разходите; délai de rigueur окончателен срок, който не може да бъде продължен. Ќ Ant. douceur, indulgence; approximation, incertitude. -
13 verlan
m. (inversion de (а) l'envers) условно арго, което се състои в преобръщането словореда на сричките на някои думи (напр. féca вм. café, meuf вм. femme, tromé вм. métro и др.).
См. также в других словарях:
envers — 1. (an vêr ; l s ne se lie pas : envers eux se prononce an vêr eux ; cependant quelques uns lient : an vêr z eux) prép. 1° À l égard de, pour. Compatissant envers les pauvres. Ingrat envers ses bienfaiteurs. • Il est bon d être charitable ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
envers — Envers, Tantost c est un nom substantif qui vient de ce mot Latin, Inuersus. Dont l opposite est ce mot droict: Selon cette signification on dit d un drap, le droict, qui est la face du drap du dessus, et l envers qui est celle du dessous: et… … Thresor de la langue françoyse
Envers et contre tous — (Stand and Deliver) est un film américain réalisé par Ramón Menéndez, sorti en 1988. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Lien externe … Wikipédia en Français
Envers et contre tout — Envers et contre tous Envers et contre tous (Stand and Deliver) est un film américain réalisé par Ramón Menéndez, sorti en 1988. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Lien externe … Wikipédia en Français
Envers et Contre tous — (Stand and Deliver) est un film américain réalisé par Ramón Menéndez, sorti en 1988. Le film est une version romancée d une histoire vraie, celle du professeur de mathématiques Jaime Escalante. Edward James Olmos joue le rôle d Escalante dans le… … Wikipédia en Français
Envers — (fr., spr. Angwähr), die linke Seite, Kehrseite … Pierer's Universal-Lexikon
Envers — (frz., spr. angwähr), die linke Seite von Zeug … Kleines Konversations-Lexikon
Envers — (frz. angwähr), die Kehrseite … Herders Conversations-Lexikon
envers — 1. envers [ ɑ̃vɛr ] prép. • Xe; de en et vers 1 ♦ Vx En face de, vis à vis de. Mod. Loc. Envers et contre tous (mots qui terminaient les formules des anciens serments de foi et hommage) :en dépit de l opposition générale. On peut « vouloir la… … Encyclopédie Universelle
envers — I. Envers, Prepos. A l endroit de ... à l égard de... Charitable envers les pauvres, pieux envers Dieu. qu il soit liberal ou rigoureux envers vous. il a promis de me servir envers & contre tous. II. Envers s. m. On appelle ainsi dans une estoffe … Dictionnaire de l'Académie française
ENVERS — s. m. On appelle ainsi, dans une étoffe, Le côté qui ne doit pas être exposé à la vue, et, dans un ouvrage de toile comme les chemises, Le côté de la couture. Voilà l endroit de cette étoffe, voilà l envers. Cette étoffe n a ni endroit ni envers … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
