-
1 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
2 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
3 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
4 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
5 barre
f. (lat. pop. °barra "barrière") 1. пръчка, прът; or en barre кюлче злато; 2. лост; 3. черта; рязка; 4. бастунче; 5. юр. преграда в съдебна зала; съд; 6. мор. кормило; 7. геол. глинеста жилка в каменовъглените пластове; 8. чертичка; задраскване; 9. пясъчен нанос, който прегражда входа в пристанище; прибой, успореден на брега; 10. остра вътрешна болка с хоризонтално разположение; 11. жилищен блок с издължена форма. Ќ barre а sphère гимн. гири; barre de porte дълго плоско желязо за залостване на врата; barre fixe гимн. лост; barres parallèles гимн. успоредка; comparaître а barre явявам се в съд; jeu de barres гоненица (детска игра); c'est le coup de barre това е много скъпо; avoir un coup de barre чувствам се внезапно много изморен; barre de danse закрепен на стената лост за упражнения на танцьори; barres asymétriques спорт. женска успоредка; barre de torsion торсионна щанга (в автомобил); barres de commande техн. пръчки за контролиране скоростта на ядрения разпад в ядрен реактор; être а la barre управлявам, ръководя; avoir barre sur qqn. имам предимство пред противник; barre de mesure тактова черта ( в петолиние). -
6 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
7 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
8 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
9 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
10 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване.
См. также в других словарях:
Jeu sur internet — Jeu en ligne Un jeu sur Internet, ou jeu en ligne, est un jeu vidéo qui se joue en ligne, généralement au travers d Internet. Il en existe sous différentes formes, allant du simple questionnaire en page HTML monojoueur aux jeux multijoueur temps… … Wikipédia en Français
Jeu sur navigateur — internet Le jeu par navigateur ou jeu sur navigateur est un type de jeu en ligne qui se joue par l intermédiaire d un navigateur, directement à partir du Web, sans qu aucun téléchargement ni installation ne soit nécessaire. On peut le nommer… … Wikipédia en Français
Jeu sur navigateur web — Jeu sur navigateur internet Le jeu par navigateur ou jeu sur navigateur est un type de jeu en ligne qui se joue par l intermédiaire d un navigateur, directement à partir du Web, sans qu aucun téléchargement ni installation ne soit nécessaire. On… … Wikipédia en Français
Jeu sur navigateur internet — Le jeu par navigateur ou jeu sur navigateur est un type de jeu en ligne qui se joue par l intermédiaire d un navigateur, directement à partir du Web, sans qu aucun téléchargement ni installation ne soit nécessaire. On peut le nommer selon la… … Wikipédia en Français
Jeu « Sur la trace de la Chouette d’Or » — Sur la trace de la chouette d or Sur la trace de la Chouette d Or est un jeu de sagacité organisé sous la forme d une chasse au trésor. Sommaire 1 Durée 2 Fonctionnement du jeu 3 Repères chronologiques … Wikipédia en Français
Jeu sur papier et crayon — Jeu de papier et crayon Un jeu de papier et crayon ou jeu avec papier et crayon est un jeu pouvant se jouer avec seulement un papier et un crayon. Il peut s agir de jeux traditionnels ou de jeux d auteurs. Parmi ces jeux, on peut citer le morpion … Wikipédia en Français
Jeu De Rôle — Pour les articles homonymes, voir Jeu de rôle (homonymie). Cet article fait partie de la série … Wikipédia en Français
Jeu de role — Jeu de rôle Pour les articles homonymes, voir Jeu de rôle (homonymie). Cet article fait partie de la série … Wikipédia en Français
Jeu de rôles — Jeu de rôle Pour les articles homonymes, voir Jeu de rôle (homonymie). Cet article fait partie de la série … Wikipédia en Français
JEU — QU’IL soit individuel ou collectif, le jeu est une activité qui semble échapper, presque par définition, aux normes de la vie sociale telle qu’on l’entend généralement, puisque jouer c’est précisément se situer en dehors des contraintes qui… … Encyclopédie Universelle
Jeu De Go — Go Nom chinois Chinois traditionnel 圍棋 … Wikipédia en Français
