-
1 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
2 lèvre
f. (lat. labra) 1. устна; se mordre les lèvres хапя си устните; 2. pl. ръб, устни (на рана); 3. геогр. ръб на цепнатина, разлом. Ќ avoir le cњur sur les lèvres откровен съм; avoir encore le lait sur les lèvres устата ми миришат на мляко (още съм много млад); du bout des lèvres презрително, с безразличие; se suspendre aux lèvres de qqn. зяпнал съм в устата на някого, слушам някого внимателно; avoir le cњur au bord des lèvres повдига ми се; manger du bout des lèvres ям насила, без апетит; avoir le sourire aux lèvres с усмивка на уста. -
3 lorgnette
f. (de lorgner) малък бинокъл, лорнет. Ќ regarder par le gros bout de la lorgnette виждам нещата в умален вид, откъм добрата страна; regarder par le petit bout de la lorgnette виждам нещата в преувеличен вид. -
4 ongle
m. (lat. ungula) 1. нокът; ongle des doigts, des orteils нокът на ръката, на крака; 2. нокът (у орел, лъв и под.). Ќ avoir bec et ongles умея да отговарям, да се защитавам; avoir les ongles crochus алчен съм; jusqu'au bout des ongles много, напълно, безкрайно; des ongles en deuil мръсни нокти; faire rubis sur l'ongle плащам до стотинка; savoir une chose sur le bout des ongles зная нещо на пръсти. -
5 aboutage
m. (de а et bout) мор. съединяване на краищата на две въжета чрез възел, завързване. -
6 aboutement
m. (de а et bout) съединяване на две части чрез техните накрайници. -
7 aboutir
v. (de а et bout) I. v.tr.ind. 1. достигам до, завършвам с; le chemin aboutit а un bouquet d'arbres пътят завършва пред няколко дървета; le couloir aboutit а une chambre в края на коридора има стая; 2. прен. водя до, завършвам с; ces mesures n'aboutissent pas а grand-chose тези мерки не водят до нещо значимо; II. v.intr. 1. достигам до резултат, успявам; les recherches ont abouti изследванията имаха резултат; 2. мед. гноя, загноявам; la tumeur aboutit отокът гнои. Ќ Ant. commencer, partir (de); échouer, rater. -
8 anouter
v.tr. (de а et bout) 1. съединявам, сглобявам два края; 2. лоз. подрязвам; anouter une vigne подрязвам лоза. -
9 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
10 boue
f. (gaul. °bawa "saleté") 1. кал; patauger dans la boue шляпам в калта; 2. тиня, утайка. Ќ tirer qqn. de la boue изваждам някого от позорно положение; tomber dans la boue изпадам в позорно положение; se vautrer dans la boue изпаднал съм напълно; tos de boue разг. стара разбита таратайка; boues d'épuration утайки от пречистване на отпадни води; bains de boue кални бани. Ќ Hom. bout. -
11 bouts-rimés
m. pl. (de bout et rime) предварително определени рими, по които трябва да се напише стихотворение. -
12 centre
m. (lat. centrum, gr. kentron) 1. център, среда; centre de gravité (gravitation) център на гравитацията, на тежестта; centre d'équilibre център на равновесието; 2. център; средище; le centre de la ville центърът на града; habiter (dans) le centre живея в центъра; centre de commerce търговски център; centre d'influence център на влияние; idée centre централна, основна идея; 3. възлов пункт, възел, база; centre d'aviation въздушна база; 4. спорт. централен нападател във футбола. Ќ Ant. bord, bout, extrémité, périphérie. -
13 chandelle
f. (lat. candela) 1. лоена свещ; 2. разг. сопол. Ќ chandelle de glace ледена висулка; bout de chandelle угарка, фас; brûler la chandelle par les deux bouts много харча; опропастявам си здравето; économie de bouts de chandelles дребнава, неуместна спестовност; faire voir а qqn., trente six chandelles карам някого да види звезди по пладне; faire une chandelle спорт. при тениса, отпращам топката отвесно през главата на противника; le jeu ne vaut pas la chandelle работата не си струва труда; moucher la chandelle стрелям много добре с пистолет; souffler sa chandelle умирам; devoir une fière chandelle а qqn. дължа голяма признателност на някого; chandelle romaine вид фойерверк; l'avion monte en chandelle самолетът се издига отвесно нагоре. -
14 coron
m. (de l'a. fr. coron "coin, bout d'un bâtiment"; de cor "angle") миньорско селище в Северна Франция и Южна Белгия. -
15 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
16 debout
adv. (de de- et bout) 1. прав, право, изправено (на краката си); 2. на крака, станал; 3. в добро състояние съм (за хора, сгради и др.); 4. interj. debout! ставай! стани! станете! Ќ le vent debout мор. вятър, противен на посоката на плаване; mettre debout организирам, ръководя добре; mourir debout умирам в пълна активност; tenir debout имам стойност, струвам си (за художествено произведение); устоявам на умората; ne pas (plus) tenir debout изморен, изтощен съм; задрямвам, заспивам; ça ne tient pas debout абсурдно е; debout les morts! ставайте, мързеливци (поспаланковци)! être debout разг. на крака съм, готов съм за отбрана. Ќ Ant. couché, assis, malade; détruit. -
17 défilocher
v.tr. (de dé- et filoche "bout de fil") разнищвам. -
18 ébotter
v.tr. (de й- et bout) отрязвам върха. -
19 ébouter
v.tr. (de й- et bout) техн. скъсявам, като отрязвам или откъсвам края. -
20 embout
m. (de en- et bout) металическа част към края на бастун или чадър.
См. также в других словарях:
bout — [ bu ] n. m. • fin XIIe « coup », puis « extrémité »; de bouter I ♦ 1 ♦ Partie d un objet qui le termine dans le sens de la longueur. ⇒ extrémité. Le bout d une canne. Ciseaux à bouts ronds. Chaussures à bouts carrés. Bout aigu. ⇒ pointe. Couper… … Encyclopédie Universelle
bout — 1. (bou ; le t se lie : de bout en bout, dites : de bou t en bout) s. m. 1° La portion qui termine un corps, un espace. Le bout des rames. Le bout de la queue. Les deux bouts d une corde. Le bout du champ. Bâton à deux bouts, sorte de bâton… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Bout-de-Zan — Personnage de fiction Origine … Wikipédia en Français
bout — BOUT. subs. mas. L extrémité d un corps, d un espace, en tant qu étendus en long. Le bout d un bâton. Le bout d une pique. Le bout d une perche. Le bout d une table. Les deux bouts d une table. Le bout d une galerie. Le bout d une allée. Le bout… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bout-dehors — [ budəɔr ] n. m. • 1844; boute hors autre sens 1394; de bouter et dehors ♦ Mar. Anciennt Pièce de mâture qui peut s ajouter à une vergue pour l établissement d une voile supplémentaire. ♢ Mod. Bout dehors (de foc) : espar horizontal à l avant d… … Encyclopédie Universelle
bout — Bout, m. Est l extremité en longueur de quelque chose que ce soit, et non proprement en largeur, Finis, extremitas. Et par cette raison on appelle {{o=appelpe}} les abboutissans d une piece de terre, pré, vigne, ou autre heritage ou logis, là où… … Thresor de la langue françoyse
Bout d'Homme — Bout d’Homme Bout d homme Série Genre(s) Légendes Auteur Jean Charles Kraehn Personnages principaux Rémi Mauduit Lieu de l’action Bretagne, France Première publication 19 … Wikipédia en Français
Bout d'homme — Bout d’Homme Bout d homme Série Genre(s) Légendes Auteur Jean Charles Kraehn Personnages principaux Rémi Mauduit Lieu de l’action Bretagne, France Première publication 19 … Wikipédia en Français
'Bout Love — Studio album by Bill Withers Released 1978 … Wikipedia
Bout-du-Pont-de-l'Arn — Bout du Pont de Larn Bout du Pont de Larn Pays … Wikipédia en Français
Bout d’Homme — Bout d homme Série Auteur Jean Charles Kraehn Genre(s) Légendes Personnages principaux Rémi Mauduit Lieu de l’action Bretagne, France Première publication 1990 … Wikipédia en Français
