-
1 yeux
m. pl. вж. oil. -
2 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
3 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
4 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
5 ouvrir
v. (lat. class. aperire) I. v.tr. 1. отварям; ouvrir la porte отварям вратата; 2. разтварям; ouvrir les lèvres разтварям устни; 3. построявам; прокопавам; ouvrir un passage прокопавам проход; 4. разрязвам; chirurgien qui ouvre un abcès хирург, който разрязва абсцес; 5. започвам, водя, стоя начело на; ouvrir les hostilités започвам нападение срещу; 6. прен. откривам; ouvrir une session откривам заседание; ouvrir le score спорт. откривам резултата; ouvrir le feu откривам огъня, стрелбата; ouvrir la chasse откривам лова; ouvrir un compte а qqn. откривам текуща сметка на някого; 7. основавам; 8. правя, изказвам; II. v.intr. 1. отварям, отворен съм (за магазин, учреждение); отварям се; 2. водя; започвам; les cours ouvrent la semaine prochaine лекциите започват следващата седмица; s'ouvrir 1. отварям се, разтварям се; la fleur s'ouvre цветето се разтваря; 2. започвам; l'exposition qui allait s'ouvrir изложбата, която трябваше да започне. Ќ ne pas ouvrir la bouche дума не продумвам; ouvrir de grands yeux опулвам се, гледам с изненада, с любопитство; ouvrir les yeux de qqn. отварям очите на някого, давам му възможност по-добре да разбере; ouvrir l'њil разг. нащрек съм; ouvrir l'appétit отварям, възбуждам апетита; ouvrir sa bourse а qqn. предлагам някому пари; ouvrir sa maison а qqn. приемам някого като добре дошъл в къщата си; ouvrir son cњur а qqn. разкривам някому сърцето си; ouvrir une parenthèse (les guillemets) отварям скоба (кавички); s'ouvrir а qqn. разкривам се някому, споделям мислите си с някого; s'ouvrir un passage пробивам си път. Ќ Ant. fermer; boucher, clore; barrer, finir, terminer. -
6 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
7 arracher
v.tr. (lat. e(x)radicare, de radix, radicis "racine") 1. изскубвам, изтръгвам, изкоренявам, изваждам; издърпвам; arracher des arbres изкоренявам дървета; arracher une dent изваждам зъб; 2. прен. добивам с мъка; 3. прен. причинявам мъка, страдание; 4. спасявам, измъквам; arracher de la mort спасявам от смъртта; arracher qqn. de la misère спасявам от нищета; 5. arracher qqn. de изгонвам някого насила; s'arracher изскубвам се, изкоренявам се, изтръгвам се. Ќ s'arracher les yeux караме се. Ќ Ant. planter, fixer, implanter; attacher. -
8 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
9 autopsie
f. (du gr. autopsia "action de voir de ses propres yeux") 1. хир. аутопсия; 2. прен. анализ, изучаване, проучване. -
10 bandeau
m. (de bande) (pl. bandeaux) 1. дълга ивица от плат, която се връзва като украшение на главата или челото; 2. превръзка за очи; 3. корниз; 4. добре вчесана на прав път коса; 5. прен. заслепяване, заблуждение; 6. обложка на книга с рекламен текст. Ќ bandeau royal диадема; avoir un bandeau sur les yeux отказвам да приема истината. -
11 bander
v.tr. (de bande) 1. връзвам, превързвам, завързвам; bander une plaie превързвам рана; 2. обтягам; bander la corde d'un arc обтягам тетивата на лък; 3. прен., ост. изпъвам, стягам; bander ses muscles изпъвам мускулите си; 4. слагам превръзка на очите; 5. v.intr. изпъвам се, обтягам се; разг. в ерекция съм; se bander превързвам се; обтягам се. Ќ se bander les yeux затварям си очите (правя се, че не виждам). Ќ Ant. détendre, relâcher. -
12 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
13 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
14 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
15 bottine
f. (de botte) ботинка, чепик, висока обувка с ластик или с връзки. Ќ des yeux en boutons de bottine малки кръгли безизразни очи. -
16 boucher1
v.tr. (lat. pop. °bosca "broussailles", même rac. que bois) 1. запушвам; boucher1 son nez запушвам си носа (за да не усещам миризма); 2. преграждам, препречвам; boucher1 le passage преграждам пътя; 3. затъмнявам, покривам; les nuages bouchent l'horizon облаци затъмняват хоризонта; se boucher1 запушвам се, задръствам се. Ќ en boucher1 un coin а qqn. разг. карам някого да онемее от учудване; se boucher1 les yeux прен. отказвам да гледам; se boucher1 les oreilles прен. отказвам да слушам. Ќ Ant. déboucher, ouvrir. Ќ Hom. bouchée. -
17 bouffi,
e adj. (de bouffir) 1. подпухнал, подут; des yeux bouffi,s очи с подпухнали клепачи; 2. прен. възгордян; bouffi, d'orgueil надут от гордост; 3. прен. предвзет, надут. Ќ tu l'as dit, bouffi,! разг. ти имаш право; un bouffi, леко опушена солена херинга. Ќ Ant. creux, émacie; maigre. -
18 braise1
f. (germ. occid. °brasa) 1. жар, жарава; 2. ненапълно доизгоряло дърво, превърнало се на въглен, което може да се използва като гориво. Ќ des yeux de braise1 огнени очи (черни и блестящи); être sur la braise1 стоя като на тръни. -
19 braquer
v.tr. (probabl. lat. pop. °brachitare, de bracchium "bras") 1. насочвам, отправям; втренчвам; braquer les yeux sur qqn. втренчвам поглед в някого; 2. насочвам ( оръжие), прицелвам се; braquer un révolver sur qqn. насочвам револвер към някого; 3. арго атакувам с оръжие; braquer une banque правя въоръжен обир на банка; 4. ост. обръщам, ориентирам, насочвам (нещо подвижно); завивам кормило на автомобил; v.intr. voiture qui braque mal кола, която завива трудно, с голям радиус на завоя; 5. прен. настройвам някого ( срещу нещо или някого). Ќ Ant. détourner. -
20 bridé,
e adj. (de brider) 1. в съчет. oie bridé,e гъска, на която е забито перо в човката, за да не минава през оградите; 2. глупав и послушен (за човек); 3. yeux bridé,s дръпнати очи (на азиатците); 4. moteur bridé, двигател с намалена мощност, дефорсиран; 5. voilier bridé, платноход, който не може да развие пълна скорост.
Страницы
См. также в других словарях:
yeux — yeux … Dictionnaire des rimes
yeux — → œil ● yeux nom masculin pluriel Ensemble des deux yeux considérés comme exprimant le caractère, les sentiments, etc. : Lire dans les yeux de quelqu un. Vue : Avoir de bons yeux. Personne qui surveille, observe : Se méfier des yeux indiscrets.… … Encyclopédie Universelle
yeux — Yeux, Oculi, lumina, voyez Oeil. Mes yeux ne voyent gueres cler, Parum ocuþli prospiciunt. Yeux appetissez, Compressi oculi. Yeux ardants, Feruentes oculi. Yeux couvers d une peau, Oculi membrana vestiti. Les yeux luy estincellent, Ardent oculi.… … Thresor de la langue françoyse
Yeux — Œil Pour les articles homonymes, voir Œil (homonymie). Œil humain … Wikipédia en Français
Yeux bridés — Homme asiatique (Leland Y. Yee) montrant un pli de peau autour de son œil gauche. Les yeux bridés sont une caractéristique physique présente chez certaines personnes, due à un pli de la peau au niveau de la paupière supérieure. Ils se retrouvent… … Wikipédia en Français
Yeux animés — ● Yeux animés en héraldique, yeux d un autre émail que la tête … Encyclopédie Universelle
Yeux battus — ● Yeux battus yeux cernés ou gonflés par suite de fatigue ou de chagrin … Encyclopédie Universelle
Yeux d'argus — ● Yeux d argus yeux très pénétrants … Encyclopédie Universelle
Yeux de biche — ● Yeux de biche grands yeux doux … Encyclopédie Universelle
Yeux de braise — ● Yeux de braise yeux ardents … Encyclopédie Universelle
Yeux de gazelle — ● Yeux de gazelle grands yeux doux … Encyclopédie Universelle
