-
1 trait
m. (lat. tractus et pour certains sens, substantivation du p. p. de traire "tirer") 1. стрела; décocher, lancer un trait пускам стрела; 2. страничен ремък (въже) в хамута на впрегнат добитък; 3. глътка; количество питие, изпито наведнъж; boire un verre d'alcool d'un trait изпивам чаша алкохол на един дъх; 4. черта; щриха; trait d'union грам. чертичка, тире; barrer d'un trait задрасквам с черта; 5. муз. бърз пасаж; 6. прен. черта; trait de caractère характерна черта; 7. остра дума, острота; lancer un trait contre qqn. засягам някого с остра дума; 8. мисъл, изказана живо; духовитост; оригиналност; un trait d'esprit духовитост; постъпка, начин на постъпване; 9. pl. черти на лицето; traits réguliers, fins правилни, фини черти на лицето. Ќ avoir trait а имам общо с, имам връзка с; trait de lumière внезапно просветление, озаряваща мисъл; trait de génie внезапно възникнала добра идея. -
2 trait,
e adj. (de traire) изтҐчен на нишка ( за метал). -
3 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
4 bête1
f. (lat. bestia) 1. животно, добитък; bête1s а cornes рогат добитък; bête1 de somme товарно животно; bête1 de trait, bête1 de voiture впрегатен добитък; bête1 nuisible вредно животно; 2. pl. зверове, диви животни, гадини, насекоми; bête1s féroces, bête1s sauvages диви животни, зверове. Ќ c'est ma bête1 noire разг. това е човек, който ми е противен; chercher la petite bête1 разг. заяждам се; bête1 а bon Dieu зоол. божа кравица, калинка, Coccinella septempunctata; reprendre du poil de la bête1 разг. съвземам се; souffrir comme une bête1 страдам като куче; une bête1 de scène актьор, който се раздава на сцената; c'est une bête1 това е човек, който пред нищо не се спира; une sale bête1 лош човек; une bonne bête1 човек, който не е опасен; une belle bête1 красив човек; faire la bête1 правя се на глупав; говоря глупости. -
5 bolomètre
m. (du gr. bolê "trait" et -mètre) физ. болометър (уред за измерване и на най-малките промени в температурата, предизвикани от светлинни лъчи). -
6 caractéristique
adj. et f. (gr. kharaktêristikos) 1. отличителен, характерен, типичен; trait caractéristique отличителна, характерна черта; 2. f. характеристика; особеност. -
7 décochement
m. (de décocher) 1. хвърляне, стреляне (с лък и под.); 2. прен. пускане; le décochement d'un trait de satire пускане на злъчна закачка. -
8 engramme
m. (du gr. en "dans" et gramma "caractère, trait") псих. органична следа в мозъка от минало събитие, материална съставка на спомените. -
9 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
10 saillant,
e adj. (de saillir) 1. издаден напред, изпъкнал, стърчащ; menton saillant, изпъкнала брадичка; 2. прен. забележителен, фрапиращ; 3. очевиден, очебиен; 4. m. издадена част, изпъкналост, дъга ( на укрепление). Ќ trait saillant, характерна черта. Ќ Ant. rentrant, creux, caché; insignifiant. -
11 union1
f. (lat. ecclés. unio, onis "perle unique") 1. съединение; съчетание, съединяване, сливане, сглобяване; union1 entre les éléments d'un tout съединяване между елементите на цяло; l'union1 des couleurs съчетаването на цветовете; union1 de l'âme а Dieu съединяване, сливане на душата с Бога; union1 charnelle физическо сливане; 2. съюз, обединение, организация; union1 douanière митнически съюз; union1 monétaire валутен съюз; union1 entre partis politiques обединение на политически партии; Union européenne Европейският съюз; 3. съгласие; en union1 в съгласие; 4. брак, бракосъчетание; union1 conjugale брак, съпружески съюз; union1 libre свободен брак. Ќ l'union1 fait la force съединението прави силата; trait d'union1 тире. Ќ Ant. désunion; division, séparation; discorde, dissension, divorce, opposition, rupture. -
12 virgule
f. (lat. virgula "petit trait, accent", dimin. de virga) запетая; sans y changer une virgule без да направя и най-малка промяна в текст; point-virgule точка и запетая; virgule flottante плаваща запетая. Ќ bacille virgule холерен бацил.
См. также в других словарях:
trait — 1. (trè ; le t ne se lie pas ; au pluriel, l s se lie : des trè z irréguliers) s. m. 1° Action de tirer une voiture, un chariot. 2° Corde ou lanière en cuir par laquelle les chevaux tirent une voiture. 3° Plusieurs bateaux qu on attache… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Trait — may refer to: * Trait, a characteristic or property of some entity. * Biological traits, which involve genes and characteristics of organisms. * Trait theory, an approach to the psychological study of personality.In computing * Trait class, a… … Wikipedia
Trait — Trait, n. [F., fr. L. tractus, fr. trahere to draw. See {Trace}, v., and cf. {Tract} a region, {Trace} a strap, {Tret}.] [1913 Webster] 1. A stroke; a touch. [1913 Webster] By this single trait Homer makes an essential difference between the… … The Collaborative International Dictionary of English
Trait — steht für: Trait (Fluss), ein Fluss in Frankreich, Nebenfluss des Aron Trait (Programmierung), eine besondere Variante eines Mixins, welche z.B. in der Programmiersprache Scala genutzt werden kann in der Psychologie die Persönlichkeitseigenschaft … Deutsch Wikipedia
Trait — [treɪ(t); englisch »Zug«] der, (s)/ s, Psychologie: relativ unveränderlicher Grundzug der Persönlichkeit; in der faktorenanalytischen Theorie werden die Wesenszüge grundsätzlich in komplexe allgemeine Traits und persönliche Traits unterteilt,… … Universal-Lexikon
Trait — [treit] das; s <aus engl. trait »Zug, Eigenheit«, dies über gleichbed. fr. trait aus lat. tractus zu trahere »ziehen«> Bez. für eine weitgehend stabil gedachte Charaktereigenschaft od. ein Verhaltensmerkmal einer Person (Psychol.) … Das große Fremdwörterbuch
trăit — TRĂÍT s.n. (Rar) Faptul de a trăi. – v. trăi. Trimis de LauraGellner, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 trăít s. n. Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic … Dicționar Român
trait — [treı, treıt US treıt] n [Date: 1500 1600; : French; Origin: act of pulling, trait , from Latin tractus; TRACT] formal a particular quality in someone s character personality/character traits ▪ a mental illness associated with particular… … Dictionary of contemporary English
trait — (n.) late 15c., shot, missiles; later a stroke, short line (1580s), from M.Fr. trait, from L. tractus draft, drawing, drawing out, later line drawn, feature, from pp. stem of trahere to pull, draw (see TRACT (Cf. tract) (1)). Sense of particular… … Etymology dictionary
trait — ► NOUN 1) a distinguishing quality or characteristic. 2) a genetically determined characteristic. USAGE Trait has two pronunciations. The first, sounding like tray, is the traditional one (corresponding to its sound in French), but the newer one … English terms dictionary
trait — trait. См. признак. (Источник: «Англо русский толковый словарь генетических терминов». Арефьев В.А., Лисовенко Л.А., Москва: Изд во ВНИРО, 1995 г.) … Молекулярная биология и генетика. Толковый словарь.
