-
1 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
2 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
3 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur.
См. также в других словарях:
gros — gros, osse (grô, grô s ; il est probable qu au XVIIe siècle on prononçait grosse comme bosse, rosse ; du moins la Fontaine, Fabl. I, 7, fait rimer grosse avec colosse) adj. 1° Qui a beaucoup de circonférence, de volume. 2° Il se dit de la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
gros — GROS, [gr]osse. adj. Qui a beaucoup de circonference & de volume. Il est opposé a menu. Gros arbre, grosse boule gros homme. il est gros & gras. gros bras. gros ventre, &c. un gros volume in folio. grosse teste. grosse jambe. femme grosse d… … Dictionnaire de l'Académie française
GROS — OSSE. adj. Qui a beaucoup de circonférence et de volume. Il est opposé à Menu et à Petit. Gros arbre. Grosse boule. Gros homme. Une grosse femme. Il est gros et gras. Elle est grosse et grasse. Gros bras. Grosse tête. Grosse jambe. Gros ventre.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
gros — gros, grosse [ gro, gros ] adj., adv. et n. • 1080; lat. imp. grossus I ♦ Adj. 1 ♦ (Choses) Qui, dans son genre, dépasse la mesure ordinaire, moyenne. Une grosse pierre. Gros nuage, grosse vague. Grosse goutte. ⇒ large. Gros paquet, grosse valise … Encyclopédie Universelle
Gros-Calin — Gros Câlin Gros Câlin est un roman de Romain Gary, publié sous le pseudonyme d Émile Ajar en 1974. Ce livre retrace l histoire de M. Cousin, un statisticien troublé, qui cherche désespérément à combler le vide de son existence auquel fait écho la … Wikipédia en Français
Gros-câlin — est un roman de Romain Gary, publié sous le pseudonyme d Émile Ajar en 1974. Ce livre retrace l histoire de M. Cousin, un statisticien troublé, qui cherche désespérément à combler le vide de son existence auquel fait écho la vacuité des relations … Wikipédia en Français
Gros calin — Gros Câlin Gros Câlin est un roman de Romain Gary, publié sous le pseudonyme d Émile Ajar en 1974. Ce livre retrace l histoire de M. Cousin, un statisticien troublé, qui cherche désespérément à combler le vide de son existence auquel fait écho la … Wikipédia en Français
Gros-Câlin — est un roman de Romain Gary, publié sous le pseudonyme d Émile Ajar en 1974. Ce livre retrace l histoire de M. Cousin, un statisticien troublé, qui cherche désespérément à combler le vide de son existence auquel fait écho la vacuité des relations … Wikipédia en Français
Gros De Prague — Pour les articles homonymes, voir Gros. Gros de Venceslas II., avers … Wikipédia en Français
Gros de prague — Pour les articles homonymes, voir Gros. Gros de Venceslas II., avers … Wikipédia en Français
GROS (A. J.) — GROS ANTOINE JEAN baron (1771 1835) Les parents de Gros étaient miniaturistes, et il fut grâce à eux introduit dans le milieu artistique parisien. Lui même entra très jeune, en 1785, dans l’atelier de David, qui devait beaucoup plus tard, lors de … Encyclopédie Universelle
