-
1 joue
f. (p.-к. du prélat. °gaba, °gabota) 1. буза, страна; embrasser qqn. sur la joue целувам някого по бузата; joues creuses хлътнали бузи; joues flasques увиснали бузи; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 2. издута част ( на кораб). Ќ en joue! за стрелба! coucher (mettre) en joue прицелвам се; mettre son fusil en joue прикладвам; joues de poulie странични части на макара на скрипец; joue d'un fauteuil странична част на фотьойл между седалището и облегалката за ръце. Ќ Hom. joug. -
2 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
3 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
4 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
5 colère
adj. et f. (lat. choler, gr. khôlê "bile" et fig. "colère") 1. гняв, ярост; se mettre en colère разгневявам се; colère froide, blanche гняв, който не се показва, не избухва; être en colère contre qqn. изпитвам гняв към някого; 2. adj. разг., ост. гневен, гневлив; 3. пристъп на гняв; avoir des colères terribles имам ужасни пристъпи на гняв. Ќ la colère céleste божият гняв; la colère des éléments бушуването на стихиите; la colère est mauvaise conseillère погов. гневът е лош съветник. Ќ Ant. calme, modération, douceur. -
6 courant2
m. (de courir) 1. течение; nager contre le courant2 плувам срещу течението; courant2 d'air въздушно течение; 2. courant2 électrique електрически ток; courant2 continu постоянен (прав) ток; courant2 alternatif променлив ток; courant2 monophasé монофазен ток; coupure de courant2 спиране на тока; 3. течение (в политиката, мисленето). Ќ mettre qqn. au courant2 de qqch. поставям някого в течение на нещо; le courant2 de la semaine в течение на седмицата; le courant2 passe разг. установява се разбирателство между двама души; remonter le courant2 справям се с трудности; courant2 mai през (време на) месец май. -
7 garde1
f. (de garder) 1. охрана, охраняване, опазване, пазене; la garde1 des bagages пазенето на багажите; garde1 judiciaire отговорно съдебно пазене (на секвестирани вещи); la garde1 des détenus охраняване на задържаните; 2. закрила, надзор; prendre sous sa garde1 вземам под своя закрила; 3. караул, стража; garde1 d'honneur почетен караул; monter la garde1 стоя на стража, нося караул; разг. чакам дълго; sentinelle de garde1 караул за охрана; garde1 montante застъпващ караул; garde1 descendante отстъпващ от смяна караул; 4. гвардия, стража, охрана; garde1 nationale национална гвардия; garde1 du corps лична охрана; garde1 de nuit нощна стража; 5. празен лист, поставен между корицата и тялото на книга; 6. дръжка, предпазител (напречно поставен на дръжка на меч, кама и др.); 7. спорт. отбрана; отбранително положение; гард; 8. в съчет. corps de garde1 караул; караулно помещение; 9. езиче във вътрешността на ключалка, което пречи на друг ключ да влезе в нея; 10. корабна лебедка; 11. свободен ход на педал; la garde1 de la pédale de frein свободният ход на спирачния педал. Ќ garde1 а vous! за среща, мирно! être de garde1 дежурен съм; être sur ses garde1s нащрек съм; en garde1! защищавай се! prends garde1! prenez garde1! внимавай! внимавайте! prendre garde1 а ост. имам грижата за, обръщам внимание на; prendre garde1 de ост. избягвам да, имам грижата да не; se mettre sur ses garde1s нащрек съм; être de bonne garde1 запазвам се, консервирам се лесно (за хранителни продукти); garde1 а vue юр. арест, задържане (на заподозрян); chien de garde1 куче за охрана; être en garde1 contre qqn. не се доверявам на някого, наблюдавам с подозрение някого; mise en garde1 предупреждение, предупреждаване, алармиране; n'avoir garde1 de faire qqch. нямам никакво намерение да правя нещо; se donner garde1 de ост. избягвам да; plaisanterie de corps de garde1 груба, дебелашка шега; s'enferrer jusqu'а la garde1 оплитам се напълно в неясна ситуация. -
8 montre1
f. (de montrer) часовник; montre1 а déclic хронометър, секундомер; montre1 de poche, de gousset джобен часовник; chaîne de montre1 часовникова верижка; remonter sa montre1, mettre sa montre1 а l'heure сверявам часовника си; course contre montre1 работа, която трябва да се свърши много бързо; montre1 en main много точно. Ќ faire montre1 de парадирам с нещо; мод. давам да се разбере, демонстрирам; faire montre1 de compréhension показвам разбиране.
См. также в других словарях:
mettre — [ mɛtr ] v. tr. <conjug. : 56> • Xe; lat. mittere « envoyer » et « mettre » en lat. pop I ♦ A ♦ Faire changer de lieu. 1 ♦ Faire passer (une chose) dans un lieu, dans un endroit, à une place (où elle n était pas). ⇒ 1. placer; … Encyclopédie Universelle
mettre — METTRE. a. act. Poser, placer une chose dans un certain lieu. Mettre à part, l escart, à quartier. mettre bout à bout. mettre à couvert. mettre chaque chose en sa place. mettre les mains au costé. mettre la main sur la garde de son espée. mettre… … Dictionnaire de l'Académie française
contre — [ kɔ̃tr ] prép., adv. et n. m. • 842 contra, latinisme « en opposition à »; lat. contra « en face de » I ♦ Prép. et adv. A ♦ Marque la proximité, le contact. ⇒ auprès (de), près (de), 1. sur (cf. En face de). Prép. Pousser le lit contre le mur.… … Encyclopédie Universelle
CONTRE-RÉVOLUTION — La Révolution ne fut pas un torrent impétueux balayant tout sur son passage; les idées de liberté et d’égalité n’ont pas triomphé d’un coup, sans susciter de résistance. À la Révolution s’est opposée, dès 1789, la contre révolution, à… … Encyclopédie Universelle
CONTRE-CULTURE — L’ensemble des courants de pensée, des mouvements et même des associations volontaires qui forment la contre culture de l’époque contemporaine, dans les sociétés industrielles capitalistes, n’a pas d’unité propre. Il serait plus exact de parler… … Encyclopédie Universelle
contre-poil (à) — ⇒CONTRE POIL (À), loc. adv. Dans le sens contraire à celui dans lequel le poil est couché. Synon. à rebrousse poil. Ajoutez à cette laideur le supplice d avoir les cheveux plantés à contre poil (SAND, Hist. vie, t. 2, 1855, p. 295). [Il] chantait … Encyclopédie Universelle
Contre-la-montre (cyclisme) — Contre la montre Pour les articles homonymes, voir CLM. Lance Armstrong au prologue du Tour de France 2004. Le … Wikipédia en Français
Contre-la-montre par équipe — Contre la montre Pour les articles homonymes, voir CLM. Lance Armstrong au prologue du Tour de France 2004. Le … Wikipédia en Français
Contre la montre — Pour les articles homonymes, voir CLM. Lance Armstrong au prologue du Tour de France 2004. Le … Wikipédia en Français
contre-sceau — ● contre sceau, contre sceaux nom masculin Empreinte complémentaire d un sceau. (Ils furent courants avec l usage des sceaux pendants aux XIIIe XIVe s.) ⇒CONTRE SCEAU, CONTRE SCEL, subst. masc. Sceau complémentaire, de dimension plus petite,… … Encyclopédie Universelle
contre-scel — ⇒CONTRE SCEAU, CONTRE SCEL, subst. masc. Sceau complémentaire, de dimension plus petite, apposé au revers du sceau : • Un moine russien nommé Salomon, arrivé à Varsovie, remit en secret à Jean III une lettre signée de Mazépa, portant le grand… … Encyclopédie Universelle
