-
1 fortunate
{'fɔ:tʃnət}
1. щастлив, късметлия
how FORTUNATE! какъв късмет
2. сполучлив, удачен* * *{'fъ:tshnъt} а 1. щастлив; късметлия; how fortunate! какъв късмет! 2* * *честит; щастлив; сполучлив; удачен; късметлия;* * *1. how fortunate! какъв късмет 2. сполучлив, удачен 3. щастлив, късметлия* * * -
2 count
{kaunt}
I. 1. броя, преброявам, смятам, пресмятам, изчислявам
not COUNTing... без да се смята/брои...
to COUNT heads/noses преброявам присъствуващите
I смятам, считам, мисля
to COUNT oneself fortunate щастлив съм
to COUNT someone as смятам някого за
you COUNT/you are COUNTed among my best friends смятам те за един от най-добрите си приятели
3. съм от/имам значение, смятам се
that doesn't COUNT това не се смята
every minute COUNTs всяка минута е от значение
to COUNT something against someone смятам, че нещо е във вреда на някого, обвинявам/виня някого за нещо, сърдя се някому за нещо
his past COUNTs against him миналите му деяния са в негова вреда
to COUNT for nothing нямам никакво значение, нямам особено значение/цена, не струвам нищо/много
count down броя в обратен ред (напр. от 10 до 0, особ. при изстрелване на ракета и пр.)
count in включвам, броя
count off изброявам
count on разчитам на, осланям се нa, възлагам надежда на
count out изброявам, отброявам, не смятам, изключвам
COUNT me out не ме смятай, няма да дойда/да участвувам, сп. обявявам (боксъор) за победен
to COUNT the House out парл. отлагам заседание на парламента поради липса на кворум
count up изброявам, изчислявам, пресмятам
count upon-count on
II. 1. броене, преброяване, (пре) смятане, изчисляване
out of COUNT безброй, безчет, безброен, безчетен, неизброим, неизчислим
to keep COUNT (of) броя, знам колко са/колко имам
to lose COUNT of не смогвам да броя/да смятам, не знам вече колко са/колко имам
to put someone out of COUNT карам някого да сбърка при броене
2. общ брой, сума
his COUNT of years годините му
this is short of the COUNT сметката не излиза
blood COUNT кръвна картина
3. юр. точка/пункт/параграф в обвинителен акт
guilty on all COUNTs виновен по всички точки на обвинението
4. внимание
to take no COUNT of не обръщам внимание на
5. отношение
on that COUNT в това отношение
on the COUNT of character що се отнася до характера
6. сп. резултат
to be out for the COUNT бокс бивам нокаутиран, прен. претърпявам поражение
III. n граф (не английски)* * *{kaunt} v 1. броя, преброявам; смятам, пресмятам, изчислявам; n(2) {kaunt} n 1. броене, преброяване; (пре)смятане, изчисляване{3} {kaunt} n граф (не английски).* * *числя; считам; смятане; сума; смятам; разчитам; осланям се; пресмятам; преброявам; броя; броене; пункт; довод; граф; изчисляване;* * *1. blood count кръвна картина 2. count down броя в обратен ред (напр. от 10 до 0, особ. при изстрелване на ракета и пр.) 3. count in включвам, броя 4. count me out не ме смятай, няма да дойда/да участвувам, сп. обявявам (боксъор) за победен 5. count off изброявам 6. count on разчитам на, осланям се на, възлагам надежда на 7. count out изброявам, отброявам, не смятам, изключвам 8. count up изброявам, изчислявам, пресмятам 9. count upon-count on 10. every minute counts всяка минута е от значение 11. guilty on all counts виновен по всички точки на обвинението 12. his count of years годините му 13. his past counts against him миналите му деяния са в негова вреда 14. i смятам, считам, мисля 15. i. броя, преброявам, смятам, пресмятам, изчислявам 16. ii. броене, преброяване, (пре) смятане, изчисляване 17. iii. n граф (не английски) 18. not counting... без да се смята/брои.. 19. on that count в това отношение 20. on the count of character що се отнася до характера 21. out of count безброй, безчет, безброен, безчетен, неизброим, неизчислим 22. that doesn't count това не се смята 23. this is short of the count сметката не излиза 24. to be out for the count бокс бивам нокаутиран, прен. претърпявам поражение 25. to count for nothing нямам никакво значение, нямам особено значение/цена, не струвам нищо/много 26. to count heads/noses преброявам присъствуващите 27. to count oneself fortunate щастлив съм 28. to count someone as смятам някого за 29. to count something against someone смятам, че нещо е във вреда на някого, обвинявам/виня някого за нещо, сърдя се някому за нещо 30. to count the house out парл. отлагам заседание на парламента поради липса на кворум 31. to keep count (of) броя, знам колко са/колко имам 32. to lose count of не смогвам да броя/да смятам, не знам вече колко са/колко имам 33. to put someone out of count карам някого да сбърка при броене 34. to take no count of не обръщам внимание на 35. you count/you are counted among my best friends смятам те за един от най-добрите си приятели 36. внимание 37. общ брой, сума 38. отношение 39. сп. резултат 40. съм от/имам значение, смятам се 41. юр. точка/пункт/параграф в обвинителен акт* * *count [kaunt] I. v 1. броя, преброявам; смятам, пресмятам, изчислявам; have the votes been \counted yet? приключи ли преброяването на гласовете? to \count on o.'s fingers броя на пръсти; to stand up and be \counted заявявам открито позициите си; 2. смятам, мисля, считам; I \count myself lucky мисля, че съм късметлия; 3. смятам се, броя се, имам (съм от) значение; that does not \count това не се (брои) смята; \count o.'s blessings доволен съм от съдбата си; II. n 1. броене, преброяване, смятане, пресмятане, изчисление, сметки, изчисляване; by my \count според моите изчисления; out of \count безброй (чет), безброен, несметен, неизброим, неизчислим; to be out for the \count в несвяст съм, изгубил съм съзнание; to be down for the \count ам. провалил съм се, претърпял съм неуспех; to keep \count (of) броя, смятам, отчитам; to lose \count (of) не успявам (смогвам) да броя (да следя); \count of yarn номер на прежда; 2. общ брой, сума; his \count of years годините му; 3. юрид. точка, пункт, параграф в обвинителен акт; довод; guilty on all \counts виновен по всички обвинения; 4. внимание; to take no \count of what people say не обръщам внимание на хорските приказки; 5. отношение; on that \count в това отношение; on the \count of character що се отнася до характера; • to take the \count сп. бивам повален, победен; прен. претърпявам поражение, бит съм. III. n конт (благородническа титла, равностойна на английската ърл). II. n конт (благородническа титла, равностойна на английската ърл).
См. также в других словарях:
Fortunate — For tu*nate (?; 135), a. [L. fortunatus, p. p. of fortunare to make fortunate or prosperous, fr. fortuna. See {Fortune}, n.] 1. Coming by good luck or favorable chance; bringing some good thing not foreseen as certain; presaging happiness;… … The Collaborative International Dictionary of English
fortunate — late 14c., from L. fortunatus prospered, prosperous; lucky, happy, pp. of fortunare to make prosperous, from fortuna (see FORTUNE (Cf. fortune)). Fortunate Islands mythical abode of the blessed dead, in the Western Ocean, early 15c., translates L … Etymology dictionary
fortunate — [fôr′chə nət] adj. [ME fortunat < L fortunatus, pp. of fortunare, to make fortunate < fortuna, FORTUNE] 1. having good luck; lucky 2. bringing, or coming by, good luck; favorable; auspicious fortunately adv. fortunateness n … English World dictionary
fortunate — index auspicious, favorable (advantageous), felicitous, propitious, prosperous, successful Burton s Legal Thesaurus … Law dictionary
fortunate — *lucky, providential, happy Analogous words: auspicious, propitious, *favorable, benign: advantageous, *beneficial, profitable: felicitous, happy (see FIT adj) Antonyms: unfortunate: disastrous Contrasted words: *sinister, baleful, malign … New Dictionary of Synonyms
fortunate — [adj] having good luck advantageous, affluent, auspicious, blessed, born with a silver spoon*, bright, charmed, convenient, encouraging, favorable, favored, felicitous, flourishing, fortuitous, gaining, get a break*, golden, happy, healthy,… … New thesaurus
fortunate — ► ADJECTIVE 1) favoured by or involving good luck. 2) auspicious or favourable … English terms dictionary
fortunate — for|tu|nate S3 [ˈfo:tʃənət US ˈfo:r ] adj 1.) someone who is fortunate has something good happen to them, or is in a good situation = ↑lucky fortunate to do sth ▪ I ve been fortunate to find a career that I love. ▪ I was fortunate enough to… … Dictionary of contemporary English
fortunate — adj. 1) fortunate in (we are fortunate in having such a nice house) 2) fortunate to + inf. (she is fortunate to have influential friends) 3) fortunate that + clause (it is fortunate that we can all meet tomorrow) * * * [ fɔːtʃ(ə)nət] fortunate… … Combinatory dictionary
fortunate — adjective 1 someone who is fortunate has something good happen to them, or is in a good situation; lucky: Think of others less fortunate than yourselves. | fortunate to do sth: He was fortunate enough to escape unharmed. | fortunate that: You re… … Longman dictionary of contemporary English
fortunate — for|tu|nate [ fɔrtʃənət ] adjective ** lucky, especially because you have more advantages than other people: Not everyone is as fortunate as we are. The state provides textbooks for the less fortunate students. fortunate (enough) to do something … Usage of the words and phrases in modern English
