-
1 fête
f. (lat. pop. festa, de festa dies "jour de fête") 1. празник; празненство; la fête de Pâques Великден; la fête de Noël Коледа; fête des morts задушница; fête des fous народни празненства през средните векове, на които се осмивали църковните церемонии; fête patronale d'un village селски събор; 2. имен ден; souhaiter а qqn. sa fête поздравявам някого за именния му ден; 3. празненство, честване; donner, offrir une fête en l'honneur de qqn. организирам празник в чест на някого; une fête de famille семеен празник; 4. разгулен живот; faire la fête водя разгулен живот; 5. радост, щастие, удоволствие; il se fait une fête de радва се на; en fête весел; être а la fête изпитвам голямо удоволствие. Ќ être en fête в празнично настроение съм; faire fête а qqn. радостно посрещам някого; faire la fête веселя се, гуляя; se faire une fête de qqch. предварително се радвам на нещо. -
2 fete
{feit}
I. 1. празник, празненство
2. имен ден (и FETE-day)
3. сбор, (благотворителен) базар
II. v чествувам* * *{feit} n фр. 1. празник, празненство; 2. имен ден (и fete-day); 3. (2) {feit} v чествувам.* * *фестивал; празненство; празник; празнувам;* * *1. i. празник, празненство 2. ii. v чествувам 3. имен ден (и fete-day) 4. сбор, (благотворителен) базар* * *fete [feit] фр. I. n 1. празник, празненство; 2. имен ден (и \fete day); II. v отбелязвам с празненство (тържество), празнувам, чествам. -
3 Fete
Féte f, -n umg купон, парти. -
4 fêté,
e adj. (de fêter) празнуван, честван. -
5 Fête-Dieu
f. (de fête et Dieu) Тяло Господне ( католически празник). -
6 Fete f [ugs.]
парти {ср} -
7 trouble-fête
n. (de troubler et fête) човек, който смущава, разваля веселие, радост; смутител. -
8 carillonner
v. (de carillon) I. v.intr. 1. бия, звъня едновременно (за камбани); 2. звъня силно, продължително; II. v.tr. прокламирам, обявявам шумно ( новина). Ќ fête carillonnée голям празник. -
9 chandeleur
f. (lat. pop. festa candelarum "fête des chandelles") рел. Сретение господне. -
10 chômable
adj. (de chômer) в съчет. jour chômable неработен, почивен ден; fête chômable неприсъствен ден. Ќ Ant. ouvrable. -
11 chômer
v.intr. (lat. caumare, de cauma, d'o. gr. "forte chaleur") 1. не работя, почивам, празнувам; 2. безработен съм; chômer par suite d'une crise économique безработен съм поради икономическа криза; 3. разг. преставам, спирам; ne pas chômer не спирам да работя; 4. v.tr. празнувам; chômer la fête d'un saint празнувам деня на светец. Ќ Ant. travailler. Ќ Hom. chaumer. -
12 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
13 festif,
ve adj. (du lat. festivus "de fête") празничен. -
14 festin
m. (it. festino, de festa "fête") пир, пиршество; угощение, гуляй; festin de noces сватбено угощение. -
15 festival
m. (mot angl.; lat. festivus "de fête") (pl. festivals) фестивал. -
16 feston
m. (it. festone "ornement de fête") 1. гирлянда; 2. фестон (бродерия); 3. архитектурно украшение във форма на гирлянди от цветя, листа. -
17 festoyer
v. (de fête) I. v.tr. угощавам, чествам; II. v.intr. пирувам, гуляя. -
18 fêtard
m. (de "faire la fête") разг. гуляйджия; човек, който обича веселбите. -
19 fêter
v.tr. (de fête) 1. празнувам, чествам; 2. приемам радостно някого. -
20 fiesta
f. (mot esp. "fête") разг. празник, фиеста.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
fête — fête … Dictionnaire des rimes
fêté — fêté … Dictionnaire des rimes
FÊTE — La fête, ses acteurs et ses artifices, ses parures et ses techniques, ses réglementations et les espaces dans lesquels elle peut se dérouler, son temps spécifique se différenciant du temps de la quotidienneté, est devenue, depuis la fin des… … Encyclopédie Universelle
Fete — Fête Pour les articles homonymes, voir Fête (homonymie). Le centenaire de l indépendance , la représentation d une fête populaire en France … Wikipédia en Français
fêté — fêté, ée (fê té, tée) part. passé. 1° Chômé. Une fête fêtée. 2° Bien reçu, accueilli avec empressement. • Est toujours bien fêté celui chez qui l on mange, LAMOTTE Fabl. v, 11. • Celui ci furieux de me voir fêté dans mon infortune, et lui … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fête — ist das französische Wort für ein Fest und bezeichnet u. a. die periodisch wiederkehrenden Veranstaltungen: Fête de la Musique Fête des Vendanges in Neuenburg NE Fête des Vignerons Eingedeutscht entspricht das Wort Fete des Weiteren in etwa… … Deutsch Wikipedia
Fete — Sf std. stil. (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. fête f. Fest , dieses aus l. fēsta f. zu l. fēstus festlich . Ebenso ne. fete, fête, ndn. fetere, nnorw. fetere; Fest. ✎ DF 1 (1913), 210. französisch frz … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
fete — or fête [fāt, fet] n. [Fr fête < OFr feste: see FEAST] a festival; entertainment; esp., a gala entertainment held outdoors vt. feted or fêted, feting or fêting to celebrate or honor with a fete; entertain … English World dictionary
Fete — (scherzhaft für:) »Fest«: Das seit dem 18. Jh. bezeugte Substantiv stammt aus der Studentensprache. Es tritt gleichwertig neben das schon im 17. Jh. vorhandene Studentenwort Festivität. Während Letzteres eine scherzhafte Eindeutschung ist von lat … Das Herkunftswörterbuch
Fete — (f[=e]t), n. [See {feat}.] A feat. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Fete — Fete, n. pl. [See {Foot}.] Feet. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
