-
1 debout
adv. (de de- et bout) 1. прав, право, изправено (на краката си); 2. на крака, станал; 3. в добро състояние съм (за хора, сгради и др.); 4. interj. debout! ставай! стани! станете! Ќ le vent debout мор. вятър, противен на посоката на плаване; mettre debout организирам, ръководя добре; mourir debout умирам в пълна активност; tenir debout имам стойност, струвам си (за художествено произведение); устоявам на умората; ne pas (plus) tenir debout изморен, изтощен съм; задрямвам, заспивам; ça ne tient pas debout абсурдно е; debout les morts! ставайте, мързеливци (поспаланковци)! être debout разг. на крака съм, готов съм за отбрана. Ќ Ant. couché, assis, malade; détruit. -
2 passe-debout
m.inv. (de passer et debout) ост. разрешително за транзитен превоз на спиртни напитки. -
3 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 assis,
e adj. (de asseoir) 1. седнал; 2. прен. стабилен, здрав. Ќ Ant. debout, levé. -
6 circonstance
f. (lat. circumstantia, de circumstare "se tenir debout autour") 1. обстоятелство, положение; circonstances atténuantes смекчаващи вината обстоятелства; circonstances aggravantes отегчаващи вината обстоятелства; 2. случай; en aucune circonstance в никакъв случай; poésie de circonstance стихове, написани по даден случай; une circonstance exceptionnelle изключителен случай; 3. pl. условия, настояща ситуация; dans les circonstance actuelles в настоящата ситуация; 4. грам., в съчет. complément de circonstance обстоятелствено пояснение (за време, начин и др.). -
7 couché,
e adj. (de coucher) 1. покрит с гипс или каолин (за хартия); 2. легнал; couché, sur le dos легнал по гръб; 3. полегнал; blés couché,s полегнали жита; 4. couché,! легни! ( заповед към куче). Ќ Ant. debout; vertical. -
8 dystasie
f. (de dys- et gr. stasis "action de se tenir debout") мед. трудност при стоенето в изправено положение. -
9 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
10 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
11 magistrature
f. (lat. magistratus) 1. магистратура; съдийство; 2. длъжност, функция на съдия. Ќ magistrature assise съдии; magistrature debout прокуратура. -
12 mourir
v. intr. (lat. class. mori, lat. pop. morire) 1. умирам, загивам; изсъхвам (за растение); 2. прен. измъчвам се, страдам много; 3. постепенно отслабвам, замирам; se mourir лит. умирам, угасвам. Ќ mourir d'envie страстно желая; tirer un pet d'un âne mort постигам нещо невъзможно; mourir sur son coffre чакам безкрайно дълго; mourir debout умирам напълно активен, в добра форма; mourir de faim умирам от глад; mourir idiot не научавам, оставам без опит и познания; mourir au lit d'honneur убит съм на война; mourir dans son lit умирам у дома си по естествен път. Ќ Ant. vivre, naître; continuer, durer; renaître. -
13 renversé,
e adj. (de renverser) 1. обърнат, който е поставен откъм обратната страна; pyramide renversé, обърната пирамида; 2. развълнуван, разстроен, изумен, поразен; 3. паднал, прекатурен, обърнат; chaise renversé,e паднал, прекатурен стол; 4. наклонен назад. Ќ c'est le monde renversé, на обратно; crème renversé,e крем, който е обърнат, за да се сервира; écriture renversé,e почерк, наклонен наляво. Ќ Ant. debout, droit, haut. -
14 rester
v.intr. (lat. restare) 1. оставам; rester seul оставам сам; rester auprès de qqn. оставам близо до някого; je ne peux pas rester не мога да остана; rester а déjeuner оставам на обяд; rester jeune оставам млад; restent deux questions остават два въпроса; il ne reste qu'un bout de pain остава само парче хляб; il reste beaucoup а faire още много остава да се направи; mille francs restent а payer хиляда франка остават да се платят; reste а savoir pourquoi остава да се разбере защо; il ne me reste plus qu'а vous remercier остана само да ви благодаря; 2. оставам, просъществувам; c'est une њuvre qui restera това е творба, която ще просъществува дълго; ce surnom lui est resté този прякор му остана; 3. оставам, пребивавам, стоя; rester debout оставам прав; rester quelque part оставам някъде; 4. диал. живея, обитавам. Ќ en rester là оставам, спирам се там, докъдето съм стигнал; il n'en reste pas moins que все пак; y rester разг. умирам; rester en travers de la gorge запречва ми се в гърлото, не мога да го преглътна. Ќ Ant. se déplacer, disparaître, s'esquiver, partir, quitter; bouger; s'effacer, passer. -
15 soulier
m. (lat. pop. °subtelare, bas lat. subtel "courbe de la plante du pied") обувка; souliers plats ниски, равни обувки; souliers а talons hauts обувки с висок ток; soulier de sport спортни обувки. Ќ être dans ses petits souliere разг. намирам се натясно, чувствам се неловко; soulier а dormir debout големи обувки; tenir pied en soulier разумен съм; mettre son pied dans tous les souliers меся се навсякъде; il n'y a si beau soulier qui ne devienne savate красивата жена също остарява и погрознява. -
16 station
f. (lat. statio, de stare "se tenir debout, s'arrêter") 1. престой, спирка; 2. положение на тялото, стойка; 3. станция, гара, спирка; station de taxis спирка за таксита; station de métro, d'autobus спирка на метро, автобусна спирка; station de chemin de fer железопътна спирка; 4. станция; station synoptique метеорологична станция; station télégraphique (téléphonique) телеграфна (телефонна) станция; station d'émission излъчвателна станция; station orbitale орбитална станция; station de production de courant électrique електрическа централа; 5. почивна станция, курорт; station balnéaire морски бани; station d'altitude планинска почивна станция; station de sports d'hiver курорт за зимни спортове; 6. църк. тържествена служба; 7. рел. олтар, пред който се спира за молитва по време на процесия; 8. ост. поредица от проповеди (на великите пости и др.); 9. мор. морска територия, където са разположени корабите на морската брегова охрана; 10. кораби на морската брегова охрана; 11. ареал (на растителен или животински вид); 12. обиталище; station préhistorique праисторическо обиталище; 13. station de lavage автомивка. -
17 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van.
См. также в других словарях:
debout — [ d(ə)bu ] adv. • 1530; « bout à bout » 1190; de de et bout 1 ♦ (Choses) Verticalement; sur l un des bouts. ⇒ 1. droit (cf. D aplomb). Mettre des livres debout (opposé à à plat). Un tonneau, une bouteille debout. Mettre du bois debout, dans le… … Encyclopédie Universelle
debout — DEBOUT. adv. Sur pied, sur ses pieds. Il est debout. Se tenir debout. Laisser quelqu un debout, pour dire, Ne pas lui proposer de s asseoir. f♛/b] On dit, Être debout, pour dire, Être hors du lit, être levé. Tout son mondé étoit debout dès le… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
debout — Debout. adv. Sur pied, sur ses pieds. Il est debout, debout sur ses pieds. se tenir debout. Il signifie aussi, Estre levé. Tout son monde estoit debout dés le matin. il se porte mieux, il est debout. Et absolument, Debout, pour dire, Levez vous.… … Dictionnaire de l'Académie française
debout — Debout, Estre ou se tenir debout sur ses pieds, Stare. On est icy debout sans rien faire, Quid agitur? P. Statur … Thresor de la langue françoyse
Debout ! — ● Debout ! ordre par lequel on invite quelqu un à sortir du lit ou à se lever pour partir … Encyclopédie Universelle
debout — (de bou ; le t se lie : de bou t ou couché) adv. 1° Il se dit de ce qui est dressé et posé sur un de ses bouts. Mettre une colonne, un tonneau, une table debout. Pièce de bois placée debout, pièce placée de manière à résister suivant le sens … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DEBOUT — adv. Il se dit en parlant D une chose qu on dresse, ou qui est dressée, qui est maintenue verticalement sur un de ses bouts. Mettre du bois debout. Le bois debout porte de très lourds fardeaux. Mettre un tonneau debout. Une chose qui se tient… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DEBOUT — adv. Verticalement sur un des bouts. Mettre une colonne, un meuble, un tonneau debout. Mettre du bois debout, Dans le sens des fibres. Le bois debout porte de très lourds fardeaux. être encore debout, être debout, se dit des édifices qui n’ont… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Debout — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le terme debout renvoie généralement à la station debout, posture du corps humain en position verticale, de préférence avec appui sur les deux pieds. Par… … Wikipédia en Français
debout — adv. ; droit, dressé verticalement sur les pieds, sur les jambes : d(e)bè adv. (Annecy 003d | Saxel 002) ; dêpî (003c, Albanais 001b, Leschaux, Sevrier), dêpyé (St Pierre Albigny), dinpî (001a, 003b, Thônes), R. / esp. de pie ; dépwêta… … Dictionnaire Français-Savoyard
Debout les Jeunes — Présentation Président Bruno Potier Fondation 12 septembre 2009 Siège 17 rue des Rossignols Yerres 91330 Secrétaire général Ma … Wikipédia en Français
