-
1 travers
m. (lat. tra(ns)versus "transversal, oblique") 1. ост. ширина (напречно сечение, напречен диаметър); 2. свински гърди, нарязани напречно; 3. мор. vent de travers страничен вятър; 4. прен. недостатък, порок; 5. loc. adv. а travers през средата; au travers от едната до другата страна; en travers нашир; напречно; а tort et а travers както мога; както ми падне; de travers косо, полегато; накриво; 6. loc. prép. а travers между, по средата; au travers de през. Ќ aller de travers функционирам лошо; comprendre de travers, tout de travers разбирам нещо неправилно, не както би трябвало; se mettre en travers de qqch. спъвам реализацията на даден замисъл и др.; passer au travers измъквам се от неприятност, опасност; regarder qqn. de travers гледам някого заплашително. -
2 travers-banc
m.inv. (de travers et banc) мин. травербан, пряк ход ( в галерия). -
3 tort
m. (lat. pop. tortum, neutre subst. de tortus "tordu, de travers", de torquere "tordre") 1. вина, грешка; avoir tort греша, не съм прав; donner tort а qqn. виня някого, обвинявам някого; 2. разш. вреда, щета, пакост; faire (du) tort а qqn. вредя, пакостя; 3. loc.adv. а tort несправедливо; а tort et а travers наслуки, както дойде; а tort ou а raison с право или не. -
4 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
5 chapeau
m. (lat. pop. capellus, de cappa "chape") (pl. chapeaux) 1. шапка; chapeau mou мека шапка; chapeau de paille сламена шапка; 2. бот. шапчица, гугла (на гъби); 3. похлупак; предпазител; 4. кардиналски сан; prendre le chapeau ставам кардинал ; 5. муз. chapeau chinois вид музикален инструмент със звънчета; 6. loc.adv. chapeau bas със свалена шапка; гологлав; chapeau bas! шапки долу!; 7. подзаглавие на вестникарска статия. Ќ coup de chapeau сваляне на шапки; поздрав със сваляне на шапка; mettre (porter) la main au chapeau докосвам шапката си с ръка за поздрав; mettre son chapeau de travers накривявам шапка; вземам заплашителен вид; porter le chapeau арго отговорен съм за някаква грешка; chapeau de chemineé капак на комин. -
6 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
7 crossman
m. (de l'angl. across "а travers" et man "homme") спорт. участник в пробег, в крос. -
8 diorama
m. (préf. gr. dia "а travers") вертикално поставена (картина) с различни фигури и пейзажи (на мода през XIX в.). -
9 éclamé
adj. (du frq. °slimb "oblique, de travers") ост., в съчет. oiseau éclamé птица със счупен крак или със счупено крило. -
10 en2
adv. (lat. inde) 1. оттам; Aller chez lui? Mais j'en2 viens! Да отида при него? Но аз се връщам оттам!; 2. loc. adv. de mal en2 pis от лошо на по-лошо; en2-haut горе; en2-bas долу; en2-dessus отгоре; en2-dessous отдолу; en2-avant напред; en2-arrière назад; en2-travers напреки; en2 face насреща; en2 réalité в действителност; en2 cachette скришом; en2 sectet тайно; en2 apparence на вид; en2 définitive (en2 fin de compte) най-после, в края на краищата; en2 toute occasion (en2 toute circonstance) при всеки случай (при всяко обстоятелство); 3. loc. conj. en2 tant que доколкото; в качеството на. -
11 guignon
m. (de guigner "regarder de côte, ou de travers") неуспех, малшанс, липса на късмет; avoir du guignon нямам късмет. Ќ Ant. bonheur, chance, veine. -
12 lunette
f. (de lune) 1. бинокъл, далекоглед; 2. кръгло отверстие; la lunette des cabinets дупката на клозета; 3. кръгъл прозорец; задното стъкло на лек автомобил; 4. кръгла по форма част; 5. pl. очила; lunettes de protection предпазни очила. Ќ regarder par le gros bout de la lunette гледам на нещата през розови очила; chachun voit а travers ses lunettes всеки съди по своему. -
13 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
14 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
15 prisme
m. (gr. prisma) геом. призма. Ќ voir а travers le prisme de гледам през призмата на. -
16 promener
v.tr. (de mener) 1. разхождам, развеждам; promener un ami étranger а travers Paris развеждам чужденец из Париж; 2. прен. отправям; движа ( по нещо), плъзгам, прекарвам; promener un archet sur les cordes плъзгам лъка по струните; 3. вървя заедно с някого; se promener разхождам се; envoyer qqn. se promener разг. изпъждам някого; envoyer tout promener отказвам се, изоставям някакво намерение. -
17 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
18 rester
v.intr. (lat. restare) 1. оставам; rester seul оставам сам; rester auprès de qqn. оставам близо до някого; je ne peux pas rester не мога да остана; rester а déjeuner оставам на обяд; rester jeune оставам млад; restent deux questions остават два въпроса; il ne reste qu'un bout de pain остава само парче хляб; il reste beaucoup а faire още много остава да се направи; mille francs restent а payer хиляда франка остават да се платят; reste а savoir pourquoi остава да се разбере защо; il ne me reste plus qu'а vous remercier остана само да ви благодаря; 2. оставам, просъществувам; c'est une њuvre qui restera това е творба, която ще просъществува дълго; ce surnom lui est resté този прякор му остана; 3. оставам, пребивавам, стоя; rester debout оставам прав; rester quelque part оставам някъде; 4. диал. живея, обитавам. Ќ en rester là оставам, спирам се там, докъдето съм стигнал; il n'en reste pas moins que все пак; y rester разг. умирам; rester en travers de la gorge запречва ми се в гърлото, не мога да го преглътна. Ќ Ant. se déplacer, disparaître, s'esquiver, partir, quitter; bouger; s'effacer, passer. -
19 trabouler
v.intr. (probabl. lat. pop. °trabulare, de transambulare, de trans "а travers") криволича между група от къщи. -
20 transverse
f. (lat. transversus "tourné en travers") анат. напречен мускул.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
travers — [ travɛr ] n. m. • v. 1150; en traver « directement » 1080; lat. tra(ns)versus « transversal, oblique » I ♦ (En loc.) 1 ♦ EN TRAVERS : dans une position transversale par rapport à un axe de position ou de direction habituel. ⇒ transversalement.… … Encyclopédie Universelle
travers — TRAVERS. s. m. L estenduë d un corps consideré selon sa largeur. Il s en faut deux travers de doigt, que ces deux planches ne joignent. Il sign. aussi, Le biais, l irregularité d une place, d un jardin, d un bastiment, d une chambre, &c. Il y a… … Dictionnaire de l'Académie française
Travers — bezeichnet: Travers NE, Gemeinde im Val de Travers, Kanton Neuenburg/Neuchâtel, Schweiz Val de Travers Tal ebenda Val de Travers (Bezirk), Bezirk ebenda Travers River, Fluss auf der Südinsel Neuseelands in der Reitkunst eine bestimmte Bewegung… … Deutsch Wikipedia
Travers (homonymie) — Travers Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travers tool — Co., Inc. was started in 1924 by David Trevas. An aspiring young entrepreneur, David borrowed $1000 and asked a New York tool distributor to let him place a telephone on one of the empty desks at the office. After gaining some measure of success … Wikipedia
travers — Travers, Transuersus. Jetter au travers et faire passer de navire en autre les, etc. Traiicere de naue in nauem malos et antennas. Il s en va à travers les champs, Per via inuiaque proficiscitur, Liu. lib. 23. Par chemins esgarez et destournez.… … Thresor de la langue françoyse
Travers (Neuchatel) — Travers (Neuchâtel) Travers Localité suisse Une vue d ensemble de la localité serait la bienvenue Administration Pays Suisse … Wikipédia en Français
Travers (commune) — Travers (Neuchâtel) Travers Localité suisse Une vue d ensemble de la localité serait la bienvenue Administration Pays Suisse … Wikipédia en Français
Travers (Neuchâtel) — Travers Localité suisse Une vue d ensemble de la localité serait la bienvenue Administration Pays Suisse … Wikipédia en Français
travers — travérs (direcţie care face un unghi de 90º cu axul navei, ţesătură în dungi) s. n., pl. travérse Trimis de siveco, 03.03.2007. Sursa: Dicţionar ortografic TRAVÉRS s.n. 1. (mar.) Partea de jos şi de sus a coastei unei corăbii. ♦ Direcţie… … Dicționar Român
Travers — Trav ers, adv. [F. travers, breadth, extent from side, [ a] travers, en travers, de travers, across, athwart. See {Traverse}, a.] Across; athwart. [Obs.] [1913 Webster] The earl . . . caused . . . high trees to be hewn down, and laid travers one… … The Collaborative International Dictionary of English
