-
1 policé,
e adj. (de policer) цивилизован, облагороден. Ќ Ant. primitif, sauvage. -
2 agent2
m. (du lat. jur. agens "celui qui fait, qui s'occupe de", de agere) 1. агент; agent2 de police полицейски агент; 2. служител; agent2 du gouvernement държавен служител; agent2 administratif административен служител; agent2 comptable касиер; agent2 d'affaires комисионер; agent2 de change борсов посредник; agent2 de liaision воен. офицер за свръзка; agent2 secret таен агент; agent2 fiscal, agent2 du fisc данъчен агент; agent2 commercial търговски агент; agent2 diplomatique дипломатически агент; agent2 d'assurances застрахователен агент; agent2 provocateur агент-провокатор; enrôler (engager) qqn. comme agent2 завербувам агент; agent2 de circulation регулировчик; agent2 de diversion диверсант. -
3 assurance
f. (de assurer) 1. ост. увереност; 2. доверие; 3. търг. осигуровка; застраховка; police d'assurance полиция към застрахователно дружество; assurance sur la vie, assurance-vie застраховка "живот"; assurance-automobile застраховка на автомобил; assurance tous risques пълна застраховка на шофьор; assurance assistance-invalidité застраховка за инвалидност; assurance au tiers застраховка гражданска отговорност; assurance des valeurs застраховка на ценни книжа; agent, courtier d'assurance застрахователен агент; assurances sociales социални застраховки (на работници срещу злополука, болест и др.); compagnie d'assurance застрахователно дружество. Ќ Ant. incertitude, doute, hésitation, méfiance. -
4 commissaire
m. (lat. médiév. commissarius, de committere "préposer") 1. комисар; 2. временен пратеник; 3. член на комисия; 4. военен интендант; 5. вж. commisaire-priseur. Ќ commissaire de la marine, (du bord) офицер-домакин във флота; commissaire de police полицейски комисар, пристав; commissaire du gouvernement прокурор в административен съд; haut commissaire правителствен делегат в колониална страна; парламентарист, който в някои правителства отговаря за голям департамент; commissaire aux comptes експерт-счетоводител, който контролира състоянието на сметките в предприятие; commissaire de la République държавен представител във френските департаменти от 1982 до 1988 г. -
5 commissariat
m. (de commissaire) комисариат, комисарство; commissariat de police полицейски участък; haut-commissariat върховен комисариат; commissariat hôtelier организация за приготвяне на храната на летателни и железопътни компании. -
6 découvrir
v. (bas lat. discooperire) I. v.tr. 1. откривам, намирам, изнамирам; découvrir un trésor откривам съкровище; 2. прен. откривам, разкривам, издавам; découvrir son cњur разкривам сърцето си; découvrir un complot а la police издавам заговор на полицията; 3. разбулвам; découvrir un secret разбулвам някаква тайна; 4. узнавам; découvrir une vérité узнавам някаква истина; 5. съзирам, забелязвам; découvrir qqn. dans la foule забелязвам някого в тълпата; 6. отхлупвам; отварям; découvrir un plat отхлупвам ястие; découvrir la capote d'une voiture отварям горния капак на кола; 7. оголвам; découvrir les racines d'un arbre оголвам корените на дърво; 8. излагам на неприятелски огън; II. v.intr. отдръпвам се (за морска вода при отлив); III. v.pron. 1. подавам се над нещо; 2. откривам се; разкривам се, разбулвам се; 3. свалям си шапката; 4. прояснявам се (за време); 5. виждам се, забелязвам се; 6. излагам се на неприятелски удари; 7. казвам си тайните, откривам си мислите, издавам се. Ќ Ant. couvrir; cacher, dissimuler. -
7 dépôt
m. (lat. jur. depositum) 1. съхранение, съхраняване; 2. внасяне; влог; dépôt en banque банков влог; dépôt а terme срочен влог; dépôt payable а demande безсрочен влог; 3. депо (за автомобили, вагони и др.); 4. склад; dépôt de marchandises склад за стоки; 5. утайка; наслагване, напластяване; 6. отлагане; dépôt actif радиоактивно отлагане ( в тялото след облъчване). Ќ dépôt de la préfecture de police затвор за временно задържане (не повече от 24 часа), арест; dépôt de mendicité обществен приют за бедни (където са принудени да работят); mandat de dépôt заповед за арестуване; troupes de dépôt воен. запасни войски; dépôt de bilan икон. обявяване на фалит. -
8 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser. -
9 descente
f. (de descendre) 1. спущане, слизане; 2. снемане, сваляне; 3. склон, наклон, стръмнина; 4. обиск, претърсване; оглед; descente de justice съдебен оглед; descente de police полицейски обиск; 5. излизане на суша; 6. воен. десант, стоварване на войски; 7. хир. херния, изсипване. Ќ avoir la descente rapide арго свикнал съм много да пия; descente de lit килимче, постилка пред легло; прен. подлец, подмазвач; tuyau de descente отводна тръба; avoir une bonne (une sacrée) descente ям, пия с удоволствие. Ќ Ant. montée, ascension. -
10 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
11 inspecteur,
trice m., f. (lat. inspector) инспектор, надзирател; inspecteur, des impôts данъчен инспектор; inspecteur, de police полицейски инспектор. Ќ inspecteur, des travaux finis мързеливец, който пристига, когато работата е свършена. -
12 officier1
m. (lat. officiarius "chargé d'une fonction") 1. чиновник; служител, длъжностно лице; officier1 de justice съдебен чиновник; officier1 de paix полицейски чиновник; officier1 de l'état civil чиновник от гражданското отделение; officier1s ministériels министерски пълномощници; officier1 de santé помощник лекар, фелдшер; grands officier1s de la Couronne помощници на краля (както в дома му, така и в обществените му администрации); officier1 de police judiciaire изпълнител към правна полиция (който следи за нередности, злоупотреби на съдии, кметове и др.); 2. офицер; officier1 subalterne младши офицер; officier1 supérieur старши офицер; officier1 de service кадрови офицер; дежурен офицер; officier1 de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион; officier1 d'Académie носител на академичен орден; officier1 de l'Instruction publique носител на орден за заслуга към изкуствата, литературата или просветата. -
13 policer
v.tr. (de police) 1. облагородявам нравите, цивилизовам; 2. въвеждам законност. Ќ route policée път, по който движението е урегулирано. -
14 policier,
ière adj. (de police) 1. полицейски; chien policier, полицейско куче; film policier, полицейски филм; 2. m. полицай. -
15 poste2
m. (it. posto, de posta) 1. пост, стража, пункт; poste2 avancé преден пост; poste2 de commandement команден пункт; poste2 d'observation наблюдателен пункт; poste2 médical, poste2 de secours санитарен пост (пункт); poste2 de police полицейски участък; poste2 frontier граничен пост; poste2 de distribution диспечерски пункт; 2. пост, страж, часовой; relever un poste2 сменям часовой; 3. станция, пункт; poste2 d'essence бензинова станция; 4. пост, длъжност; poste2 de direction ръководен пост; 5. всяка една от операциите, вписани в счетоводна книга; 6. икон. разпределение на бюджета. Ќ poste2 de T. S. F. радиоапарат, радиоприемник; poste2 téléphonique телефонен апарат, телефон. -
16 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
17 résister
v.tr.ind. (lat. resistere, de sistere "s'arrêter") résister а 1. оказвам съпротива, съпротивявам се, устоявам; résister aux agents de police оказвам съпротива на полицейските агенти; rien ne lui résistait нищо не му устояваше; 2. прен. не се поддавам, устоявам; издържам, понасям търпеливо; résister а la fatique издържам на умора; cette preuve ne résiste pas а une analyse sérieuse това доказателство не издържа на сериозен анализ; résister а ses passions не се поддавам на страстите си; 3. ост., лит. (+ inf.) отказвам се да, не приемам. Ќ Ant. céder, fléchir; capituler, se rendre, succomber. -
18 sauvage
adj. et n. (bas lat. salvaticus, altér. du class. silvaticus, de silva "forêt") 1. див; animaux sauvages диви животни; 2. див, нецивилизован, примитивен; 3. прен. необщителен, саможив; 4. див, пуст (за място); 5. жесток, животински; свиреп; 6. m., f. дивак; туземец. Ќ Ant. domestique, familier; civilisé, évolué, policé, délicat, poli, raffiné, sociable. -
19 secret2,
ète adj. (lat. secretus "séparé, secret", de secernere "écarter") 1. таен; desseins secret2,s тайни замисли; renseignements secret2,s тайни сведения; 2. потаен, скрит; таен; pensées secret2,ètes потайни мисли; 3. прен. скрит, интимен; който пази тайна, дискретен; потаен, прикрит; vie secret2,ète таен, интимен живот. Ќ la secret2,ète; Police secret2,ète тайна полиция; services secret2,s тайни служби. Ќ Ant. apparent, public, visible, ouvert.
См. также в других словарях:
Police (France) — Police nationale (France) Pour les autres articles nationaux, voir Police nationale. Logo de la Police nationale française … Wikipédia en Français
Police Militaire — de Singapour, 2001 … Wikipédia en Français
Police Nationale (France) — Pour les autres articles nationaux, voir Police nationale. Logo de la Police nationale française … Wikipédia en Français
Police de France — Police nationale (France) Pour les autres articles nationaux, voir Police nationale. Logo de la Police nationale française … Wikipédia en Français
Police militaire — de Singapour, 2001 … Wikipédia en Français
Police nationale (france) — Pour les autres articles nationaux, voir Police nationale. Logo de la Police nationale française … Wikipédia en Français
Police nationale en France — Police nationale (France) Pour les autres articles nationaux, voir Police nationale. Logo de la Police nationale française … Wikipédia en Français
Police nationale française — Police nationale (France) Pour les autres articles nationaux, voir Police nationale. Logo de la Police nationale française … Wikipédia en Français
POLICE — Les fonctions et les services de la police en France recouvrent des domaines très divers. Le Code de procédure pénale assigne d’abord à la police judiciaire de constater les infractions à la loi pénale, d’en rassembler les preuves et d’en… … Encyclopédie Universelle
Police brutality — is the world wide use of excessive force, usually physical, but potentially also in the form verbal attacks and psychological intimidation , by a police officer.Widespread police brutality exists in many countries, even those that prosecute… … Wikipedia
Police royale de Malaisie — Police royale malaisienne Polis Diraja Malaysia Juridiction Zone … Wikipédia en Français
