-
1 contradiction
{,kəntrə'dikʃən}
1. опровергаване, опровержение
2. противоречие, непоследователност
CONTRADICTION in terms лог. вътрешно противоречие, абсурд
in CONTRADICTION with в противоречие с, несъвместим с* * *{,kъntrъ'dikshъn} n 1. опровергаване, опровержение; 2. п* * *опровергаване; отричане; абсурд; противоречие; противоречивост; контрадикция;* * *1. contradiction in terms лог. вътрешно противоречие, абсурд 2. in contradiction with в противоречие с, несъвместим с 3. опровергаване, опровержение 4. противоречие, непоследователност* * *contradiction[¸kɔntrə´dikʃən] n 1. опровергаване; отричане; опровержение; 2. противоречие, непоследователност; лог. контрадикция; \contradiction between private actions and publicly expressed opinions несъответствие между действията и публично заявените позиции на една личност; a \contradiction in terms твърдение, което само си противоречи, явно противоречие; абсурд; flat \contradiction пълно противоречие. -
2 self-contradiction
self-contradiction[¸self¸kɔntrə´dikʃən] n вътрешно противоречие. -
3 proof by contradiction
мат.• доказателство чрез допускане на противнотоEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > proof by contradiction
-
4 proofs by contradiction
мат.• доказателство чрез допускане на противнотоEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > proofs by contradiction
-
5 direct
{di'rekt}
I. 1. ръководя, управлявам, организирам, дирижирам (оркестър и пр.), режисирам, поставям, командувам
2. отправям, насочвам (to, towards)
3. упътвам, посочвам (някому) пътя (to, towards)
4. заповядвам, нареждам, давам инструкции
5. адресирам (писмо и пр.)
II. 1. пряк, непосредствен, прав
DIRECT hit воен. пряко попадение
DIRECT interest личен/непосредствен интерес
DIRECT taxation пряко облагане
2. пълен, диаметрален (за контраст)
3. прям, откровен, недвусмислен, категоричен
4. ел. постоянен (за ток)
5. грам. пряк (за допълнение)
DIRECT method директна метода на обучение
DIRECT action преки действия (стачки, демонстрации)
DIRECT labour наемане на работници без помощта на посредник/предприемач
DIRECT quotation буквален цитат
DIRECT primary ам. пол. предизборно събрание, на което се избират кандидати чрез пряко гласуване (не чрез делегати)* * *{di'rekt} v 1. ръководя, управлявам; организирам; дирижирам (о(2) {di'rekt} а 1. пряк, непосредствен; прав; direct hit воен. пряк* * *упътвам; управлявам; режисирам; ръководя; организирам; отправям; поставям; прав; прав; адресирам; разпореждам; прям; пряк; директен; дирижирам; заповядвам; категоричен; недвусмислен; направо; нареждам; непосредствен;* * *1. direct action преки действия (стачки, демонстрации) 2. direct hit воен. пряко попадение 3. direct interest личен/непосредствен интерес 4. direct labour наемане на работници без помощта на посредник/предприемач 5. direct method директна метода на обучение 6. direct primary ам. пол. предизборно събрание, на което се избират кандидати чрез пряко гласуване (не чрез делегати) 7. direct quotation буквален цитат 8. direct taxation пряко облагане 9. i. ръководя, управлявам, организирам, дирижирам (оркестър и пр.), режисирам, поставям, командувам 10. ii. пряк, непосредствен, прав 11. адресирам (писмо и пр.) 12. грам. пряк (за допълнение) 13. ел. постоянен (за ток) 14. заповядвам, нареждам, давам инструкции 15. отправям, насочвам (to, towards) 16. прям, откровен, недвусмислен, категоричен 17. пълен, диаметрален (за контраст) 18. упътвам, посочвам (някому) пътя (to, towards)* * *direct[dai´rekt, di-] I. v 1. ръководя, управлявам; организирвам (акция, кампания); дирижирам ( оркестър); командвам ( войски); 2. отправям, насочвам ( towards, to); to \direct measures against s.th. вземам мерки срещу нещо; 3. упътвам, посочвам пътя някому (to, towards); 4. заповядвам, нареждам; натоварвам; (to с inf) нареждам някому да направи нещо; do as you are \directed постъпете, както ви е заповядано; 5. юрид. давам инструкции; to \direct the jury разяснявам на съдебните заседатели правен въпрос (за съдия); 6. адресирам (писмо, пакет); 7. театр. директор съм на продукция; ам. поставям, продуцирам, режисирам; II. adj ( рядко [´dairekt] като attr) 1. пряк, непосредствен, прав; \direct pointing ам. воен. право мерене; \direct fire права стрелба (не от закрита позиция); 2. пълен, диаметрален (за контраст); in \direct contradiction to в пълно противоречие с; 3. прям, откровен; недвусмислен, неуклончив, категоричен; 4. ел. прав (за ток); 5. астр. с посока от запад към изток; III. adv направо.
См. также в других словарях:
Contradiction — contradiction … Philosophy dictionary
contradiction — [ kɔ̃tradiksjɔ̃ ] n. f. • contradictïun v. 1120; lat. contradictio → contredire 1 ♦ Action de contredire qqn; échange d idées entre des personnes qui se contredisent. ⇒ contestation, démenti, dénégation, négation, objection, opposition,… … Encyclopédie Universelle
contradiction — CONTRADICTION. s. f. Action de contredire, opposition aux sentimens et aux discours de quelqu un, discours par lequel on combat l avis d un autre. Cet avis a été reçu de tout le monde sans contradiction. Les grands n aiment pas la contradiction.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Contradiction — Con tra*dic tion, n. [L. contradictio answer, objection: cf. F. contradiction.] 1. An assertion of the contrary to what has been said or affirmed; denial of the truth of a statement or assertion; contrary declaration; gainsaying. [1913 Webster]… … The Collaborative International Dictionary of English
contradiction — Contradiction. s. f. v. Opposition, contrarieté de sentiments. Cet avis a esté receu de tout le monde sans contradiction. les grands n aiment pas la contradiction. cela implique contradiction. On appelle, Esprit de contradiction, Un homme qui n… … Dictionnaire de l'Académie française
contradiction — I noun adverseness, antipathy, antithesis, assertion of the contrary, assertion of the opposite, conflict, conflicting evidence, confutation, contradistinction, contraindication, contraposition, contraries, contrariety, contrariness, contrary… … Law dictionary
contradiction — ► NOUN 1) a combination of statements, ideas, or features which are opposed to one another. 2) the statement of a position opposite to one already made. ● contradiction in terms Cf. ↑contradiction in terms … English terms dictionary
Contradiction — Allgemeine Informationen Genre(s) Thrash Metal Gründung 1989 Website http://www.contradiction.d … Deutsch Wikipedia
contradiction — late 14c., from O.Fr. contradiction or directly from L. contradictionem (nom. contradictio) a reply, objection, counterargument, noun of action from pp. stem of contradicere, in classical L. contra dicere to speak against, from contra against… … Etymology dictionary
contradiction — [kän΄trə dik′shən] n. [ME contradiccioun < OFr contradiction < L contradictio] 1. a contradicting or being contradicted 2. a statement in opposition to another; denial 3. a condition in which things tend to be contrary to each other;… … English World dictionary
contradiction — [n] variance to something bucking, conflict, confutation, contravention, defiance, denial, difference, disagreement, discrepancy, dispute, dissension, gainsaying, incongruity, inconsistency, negation, opposite, opposition; concepts 46,278,665 Ant … New thesaurus
