-
1 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
2 aumaille
f. (du lat. animalia "animaux") ост. 1. едър добитък (кон, вол, крава и т.н.); 2. adj. който е едър (за добитък); des bêtes aumailles едър добитък. -
3 bernard-l'hermite
ou bernard-l'ermite m. (de Bernard, sobriquet de nombreux animaux et termite) зоол. рак-пустинник. -
4 boucherie
f. (de boucher) 1. месарница; boucherie chevaline, hippophagique месарница, в която се продава само конско месо; 2. месарско съсловие; 3. прен. клане, сеч, гибел; 4. ост. кланица. Ќ animaux de boucherie добитък за клане; faire boucherie (Канада, Швейцария) заколвам прасето. -
5 crépusculaire
adj. (de crépuscule) 1. лит. здрачен, който се отнася до залеза; 2. animaux crépusculaires животни, които излизат по здрач. -
6 épave
f. (lat. expavidus "épouvanté", appliqué aux animaux effrayés, égarés) 1. остатък, отломка от разбит кораб; 2. предмет, изгубен от собственика си; 3. прен. човек, който не намира мястото си в обществото. -
7 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
8 mamelé,
e adj. (de mamelle) 1. който има цицка; 2. който е с виме; animaux mamelé,s животни с вимета. -
9 roi
m. (lat. rex, regis "roi") 1. крал; цар; vive le roi! да живее кралят!; la cour du roi кралският двор; Le Roi-Soleil Кралят-Слънце (Луи XIV); Le Roi Très-Chrétien френският крал; le roi des rois персийският цар; Le Roi Catholique испанският крал; le roi des Juifs Исус Христос; 2. прен. пълен господар; крал; le roi du pétrole кралят на петрола; le roi des animaux царят, господарят на животните; 3. цар (фигура при игра на шах); 4. поп ( карта за игра). Ќ heureux comme un roi много весел; le roi de la création човек; le roi des cons най-глупавият човек; le morceau du roiнай-хубавото парче от ядене; le jour (la fête) des rois Богоявление; pour le roi de Prusse за тоя, дето духа; даром; les trois Rois трите влъхви; au royaume des aveugles les borgnes sont rois в царството на слепите еднооките са царе; bleu roi силно яркосиньо. -
10 sauvage
adj. et n. (bas lat. salvaticus, altér. du class. silvaticus, de silva "forêt") 1. див; animaux sauvages диви животни; 2. див, нецивилизован, примитивен; 3. прен. необщителен, саможив; 4. див, пуст (за място); 5. жесток, животински; свиреп; 6. m., f. дивак; туземец. Ќ Ant. domestique, familier; civilisé, évolué, policé, délicat, poli, raffiné, sociable. -
11 tribu
f. (lat. tribus) 1. племе; tribus nomades номадски племена; 2. биол. подсемейство; tribus d'animaux подсемейство от животни; 3. неодобр. тълпа; голямо, многобройно семейство; 4. la tribu обществото. -
12 végéto-animal,
e adj. (de végétal et animal) (pl. végéto-animaux) ост. растително-животински. -
13 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
14 vulnérant,
e adj. (du lat. vulnerare) ост., лит. който ранява, наранява. Ќ animaux vulnérant, вредни животни, които нараняват други животни, без да са паразити. -
15 zoophagie
f. (gr. zôophagia "action de manger de la chair d'animaux") ядене на месо, месоядство, зоофагия. -
16 zoophore
m. (gr. zôophoros "orné de figures d'animaux") арх. скулптурно изображение ( с вид на животно), поставено като украса на сграда.
См. также в других словарях:
animaux — ● animal, animale, animaux adjectif (latin animalis, animé, vivant) Propre à l animal, par opposition à végétal. Qui caractérise plutôt l animal que l homme : Il mène une vie tout animale. ● animal, animale, animaux (expressions) adjectif ( … Encyclopédie Universelle
Animaux — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Animaux, pluriel d animal ; Animaux, chaîne de T.V thématique française. Homophone Pour l’article homophone, voir Animo … Wikipédia en Français
animaux — gyvūnai statusas T sritis zoologija | vardynas atitikmenys: lot. Animalia angl. animals vok. Tiere rus. животные pranc. animaux ryšiai: siauresnis terminas – chordiniai … Paukščių pavadinimų žodynas
Animaux (Chaîne De Télévision) — Pour les articles homonymes, voir Animaux. Création 2 avril 1996 Slogan « La chaîne grandeur nature » Langue … Wikipédia en Français
Animaux (chaine de television) — Animaux (chaîne de télévision) Pour les articles homonymes, voir Animaux. Création 2 avril 1996 Slogan « La chaîne grandeur nature » Langue … Wikipédia en Français
Animaux Dans L'Égypte Antique — Cet article fait partie de la série Vie quotidienne dans l Égypte antique Quotidien Alimentation Habitat Exode rural Jeux Agriculture/Jardinage … Wikipédia en Français
Animaux dans l'Egypte antique — Animaux dans l Égypte antique Cet article fait partie de la série Vie quotidienne dans l Égypte antique Quotidien Alimentation Habitat Exode rural Jeux Agriculture/Jardinage … Wikipédia en Français
Animaux dans l'égypte antique — Cet article fait partie de la série Vie quotidienne dans l Égypte antique Quotidien Alimentation Habitat Exode rural Jeux Agriculture/Jardinage … Wikipédia en Français
Animaux Totémiques De L'Hérault — Dans le département de l Hérault, lors de manifestations culturelles ou de fêtes votives, les habitants de certaines villes ou villages font défiler un animal totémique, emblème de leur cité, dans les rues. Si certains de ces animaux totémiques… … Wikipédia en Français
Animaux totemiques de l'Herault — Animaux totémiques de l Hérault Dans le département de l Hérault, lors de manifestations culturelles ou de fêtes votives, les habitants de certaines villes ou villages font défiler un animal totémique, emblème de leur cité, dans les rues. Si… … Wikipédia en Français
Animaux totémiques de l'hérault — Dans le département de l Hérault, lors de manifestations culturelles ou de fêtes votives, les habitants de certaines villes ou villages font défiler un animal totémique, emblème de leur cité, dans les rues. Si certains de ces animaux totémiques… … Wikipédia en Français
