-
1 Anerkennung f
признание {ср} -
2 Bekenntniss n
признание {ср} -
3 Bekenntnis n
признание {ср} -
4 Eingeständnis n
признание {ср} -
5 Einlass m
признание {ср} -
6 Geständnis n
признание {ср} -
7 Wertschätzung f [geh.]
признание {ср} [уважение]Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Wertschätzung f [geh.]
-
8 confession
{kən'feʃn}
1. (само) признание, изповед
on their own CONFESSION по тяхно собствено признание
by general CONFESSION по общо признание/мнение
CONFESSION of faith рел. символ на вярата, провъзгласяване на верую (и прен.)
2. църк. изповед
to hear CONFESSION изповядвам (за свещеник)
3. вяра, вероизповедание, хора от дадено вероизповедание* * *{kъn'feshn} n 1. (само)признание; изповед; on their own confession п* * *самопризнание; признание; изповед;* * *1. (само) признание, изповед 2. by general confession по общо признание/мнение 3. confession of faith рел. символ на вярата, провъзгласяване на верую (и прен.) 4. on their own confession по тяхно собствено признание 5. to hear confession изповядвам (за свещеник) 6. вяра, вероизповедание, хора от дадено вероизповедание 7. църк. изповед* * *confession[kən´feʃən] n 1. признание, самопризнание; изповед, конфесия; on their own \confession по тяхно собствено признание; by general \confession по общо признание (мнение); a \confession of faith провъзгласяване на своето верую (и прен.); 2. рел. изповед; auricular \confession тайна изповед, изповед насаме; public \confession обща изповед (в църква); to hear \confession изповядвам (за свещеник); the C. изповед (част от молитвеника на Англиканската църква); \confession box конфесионал, отделение за изповед в католическа църква; TV has become the modern \confession box телевизията се превърна в съвременната изповедница; 3. вяра, вероизповедание; 4. археол. гроб (на мъченик, светец и пр.). -
9 acknowledgement
{ək'nɔlidʒmənt}
1. признание
2. юр. признание, признаване, официална декларация, припознаване (на извъчбрачно дете)
3. потвърждение (и писмено)
4. благодарност, признателност
in ACKNOWLEDGEMENT of като благодарност за
ACKNOWLEDGEMENT of indebtedness признателност, благодарност
to bow one's ACKNOWLEDGEMENT to someone благодаря на някого с лек поклон
5. разписка, квитанция* * *{ъk'nъlijmъnt} n 1. признание; 2. юр. признание, п* * *потвърждение; признание; признателност;* * *1. acknowledgement of indebtedness признателност, благодарност 2. in acknowledgement of като благодарност за 3. to bow one's acknowledgement to someone благодаря на някого с лек поклон 4. благодарност, признателност 5. потвърждение (и писмено) 6. признание 7. разписка, квитанция 8. юр. признание, признаване, официална декларация, припознаване (на извъчбрачно дете) -
10 admission
{əd'тiʃп}
1. допускане, приемане
2. достъп, вход
ADMISSION fee встъпителна вноска, вход (на такса)
ADMISSION free вход свободен
3. признание (на грешка и пр.), by/on his own ADMISSION както той сам признава, по негово собствено признание* * *{ъd'тishп} n 1. допускане; приемане; 2. достъп, вход; admission fee* * *признание; приемане; вход; пропускателен; пропускане; допускане; достъп;* * *1. admission fee встъпителна вноска, вход (на такса) 2. admission free вход свободен 3. допускане, приемане 4. достъп, вход 5. признание (на грешка и пр.), by/on his own admission както той сам признава, по негово собствено признание* * *admission[əd´miʃən] n 1. допускане; пропускане; приемане; 2. достъп, вход; \admission fee встъпителна вноска; входна такса, вход; \admission by ticket вход с билети; 3. признание, изповед, откровение, самопризнание, църк. покаяние; 4. тех. пълнене; подаване; всмукване; впръскване (на пара, горивна смес и др.); full \admission пълно всмукване (при отваряне на дроселна клапа); single \admission едностранно пълнене (всмукване, впръскване). -
11 avowal
{ə'vauəl}
n (открито) признание, декларация, деклариране, изявление* * *{ъ'vauъl} n (открито) признание; декларация, деклариране, изяв* * *признание;* * *n (открито) признание, декларация, деклариране, изявление* * * -
12 avowedly
{ə'vauədli}
adv по общо признание, както се твърди* * *{ъ'vauъdli} adv по общо признание; както се твърди.* * *adv по общо признание, както се твърди* * * -
13 confessedly
{kən'fesidli}
adv явно, по общо признание* * *{kъn'fesidli} adv явно, по общо признание.* * *adv явно, по общо признание* * *confessedly[kən´fesidli] adv по общо признание. -
14 profession
{prə'feʃn}
1. професия, занятие, занаят
2. събир. хора от дадена професия, професионалисти
the PROFESSION театр. sl. артистите
the oldest PROFESSION проституцията
3. (открито) заявяване, признание, изповед
in practice if not in PROFESSION на дело, ако не на думи
4. рl уверения (of)
5. вероизповедание
6. покалугеряване, подстригване, обет* * *{prъ'feshn} n 1. професия, занятие, занаят; 2. сьбир. хора* * *съсловие; признание; вероизповедание; професия; занятие; занаят; изповед;* * *1. (открито) заявяване, признание, изповед 2. in practice if not in profession на дело, ако не на думи 3. the oldest profession проституцията 4. the profession театр. sl. артистите 5. вероизповедание 6. покалугеряване, подстригване, обет 7. професия, занятие, занаят 8. рl уверения (of) 9. събир. хора от дадена професия, професионалисти* * *profession[prə´feʃən] n 1. професия, занятие, занаят; the learned \professions богословие, право, медицина; by \profession по професия (занаят); 2. събират. хора от някаква професия; the \profession театр. sl артистите; 3. (открито) заявяване, признание, изповед; in practice if not in \profession на дело, ако не на думи; 4. pl уверения (of); 5. вероизповедание; 6. покалугеряване, замонашване, подстригване, обет. -
15 admittedly
{əd'mitidli}
adv разбира се, естествено, несъмнено, по общо признание* * *{ъd'mitidli} adv разбира се, естествено; несъмнено; по общ* * *разбирам; естествено;* * *adv разбира се, естествено, несъмнено, по общо признание* * *admittedly[əd´mitidli] adv разбира се, естествено; по общо признание, по всеобщо мнение. -
16 cough
{kɔf}
I. 1. кашлям
to COUGH oneself head off кашлям силно
2. sl. признавам (си)
cough down принуждавам (оратор) да замълчи чрез кашляне
cough out изкашлям
cough up
cough up cough out
sl. издавам (тайна и пр.)
sl. плащам, давам (неохотно), връщам (нещо откраднато)
sl. признавам (си)
sl. създавам
II. 1. кашлица, изкашляне, покашляне
2. sl. признание, признаване (на престъпление и пр.)* * *{kъf} v 1. кашлям; to cough o.s head off кашлям силно; 2. sl. призн(2) {kъf} n 1. кашлица; изкашляне, покашляне; 2. sl. признание,* * *кашлица; кашлям;* * *1. cough down принуждавам (оратор) да замълчи чрез кашляне 2. cough out изкашлям 3. cough up 4. cough up cough out 5. i. кашлям 6. ii. кашлица, изкашляне, покашляне 7. sl. издавам (тайна и пр.) 8. sl. плащам, давам (неохотно), връщам (нещо откраднато) 9. sl. признавам (си) 10. sl. признание, признаване (на престъпление и пр.) 11. sl. създавам 12. to cough oneself head off кашлям силно* * *cough[kɔf] I. n кашлица; to have a \cough имам (страдам от) кашлица; II. v 1. кашлям; \cough out (up) откашлям, изкашлям; 2. пръхтя, давя се (за двигател); 3. признавам, казвам; come on \cough it up! who did it? xайде, кажи! кой го направи? -
17 credit
{'kredit}
I. 1. вяра, доверие
to give CREDIT to вярвам на
to lend CREDIT to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.)
2. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име
to have CREDIT with someone имам влияние пред някого
3. уважение, признание, похвала, чест, заслуга
to give someone CREDIT for something признавам някому заслуга за нещо
I gave him CREDIT for more sense мислех го за по-умен
to take CREDIT to oneself приписвам си заслуга
to take no CREDIT for не се хваля с, не търся похвала за
be it said/it must be said to his CREDIT that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че
that is all to his CREDIT, it does him CREDIT, it reflects CREDIT on him прави му чест
to be a CREDIT to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр
4. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив
on CREDIT на кредит/вересия
long CREDIT дългосрочен кредит
letter of CREDIT кредитно писмо
to pay a sum to someone's CREDIT плащам сума на нечия сметка
his CREDIT is good той се ползува с доверие, има добро име
how much have I to my CREDIT? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си)
5. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.)
6. обик. рl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и CREDIT titles)
II. 1. вярвам (на), приемам като достоверен
2. приписвам
to CREDIT someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество
to CREDIT an invention to someone приписвам на някого изобретение
he has been wrongly CREDITed with this discovery това откритие погрешно се приписва на него
3. фин. to CREDIT a sum to someone, to CREDIT someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого* * *{'kredit} n 1. вяра, доверие; to give credit to вярвам на; to lend(2) {'kredit} v 1. вярвам (на), приемам като достоверен; 2. пр* * *чест; актив; вяра; вярвам; влияние; дълг; доверие; кредит;* * *1. be it said/it must be said to his credit that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че 2. he has been wrongly credited with this discovery това откритие погрешно се приписва на него 3. his credit is good той се ползува с доверие, има добро име 4. how much have i to my credit? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си) 5. i gave him credit for more sense мислех го за по-умен 6. i. вяра, доверие 7. ii. вярвам (на), приемам като достоверен 8. letter of credit кредитно писмо 9. long credit дългосрочен кредит 10. on credit на кредит/вересия 11. that is all to his credit, it does him credit, it reflects credit on him прави му чест 12. to be a credit to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр 13. to credit an invention to someone приписвам на някого изобретение 14. to credit someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество 15. to give credit to вярвам на 16. to give someone credit for something признавам някому заслуга за нещо 17. to have credit with someone имам влияние пред някого 18. to lend credit to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.) 19. to pay a sum to someone's credit плащам сума на нечия сметка 20. to take credit to oneself приписвам си заслуга 21. to take no credit for не се хваля с, не търся похвала за 22. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.) 23. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име 24. обик. pl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и credit titles) 25. приписвам 26. уважение, признание, похвала, чест, заслуга 27. фин. to credit a sum to someone, to credit someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого 28. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив* * *credit[´kredit] I. n 1. търг. кредит; дълг; сума, записана на приход; дясната (кредитната) страна на счетоводна книга; актив; in \credit с положителен баланс (за сметка); on \credit на кредит, на вересия; long \credit дългосрочен кредит; letter of \credit кредитно писмо; to pay a sum to s.o.'s \credit внасям (плащам) сума на сметка на някого; his \credit is good той се ползва с доверие, има добър кредит; to have many achievements to o.'s \credit имам (отбелязал съм) много постижения; 2. уважение, признание; похвала, чест; заслуга; he got all the \credit for the discovery откритието беше признато за изцяло негова заслуга; to take \credit for ( doing) s.th. приписвам си заслуга за (че съм направил нещо); to acquit o.s. with \credit оправдавам доверие с чест; be it said ( it must be said) to his \credit за негова чест трябва да се каже; that is all to his \credit, it does him \credit, it reflects \credit on him това му прави чест; he is a \credit to his family той е чест за семейството си; 3. вяра, доверие; to give \credit вярвам на; to gain \credit спечелвам доверие, започват да ми вярват; 4. доверие, влияние, уважение; престиж, авторитет, добро име; a man of highest \credit човек с много добро име; to have \credit with s.o. имам влияние над някого; 5. бюджетна дванадесетинка; 6. удостоверение за завършен курс в учебно заведение; 7. pl (и \credit titles) списък с имената на актьорите, на директора и на снимачния екип на филм, телевизионна програма и др.; II. v 1. фин.: to \credit a sum to s.o., to \credit s.o. with a sum кредитирам сума на някого (някого със сума); вписвам сума към кредитната страна (прихода) на сметката на някого; 2. приписвам; to \credit s.o. with an achievement вярвам (мисля, смятам), че някой е постигнал нещо; they are \crediting science with power it does not possess приписват на науката власт, която тя не притежава; 3. вярвам, приемам за достоверен. -
18 own
{oun}
I. 1. свой, собствен
I do my OWN cooking сам си готвя
she makes her OWN clothes сама си шие (дрехите)
name your OWN price кажи каквато цена искаш
he is his OWN man/master сам си е господа
2. роден
II. n your interests are my OWN твоите интереси съвпадат с мойте
my time is my OWN сам разполагам с времето си
this fruit has a flavour all its OWN този плод има характерен/специфичен вкус и аромат
to have nothing of one's OWN нямам си нищичко
for reasons of his OWN по причини, известии само нему
on one's OWN сам, самостоятелен, самостоятелно, който няма равен на себе си, несравним
to live on one's OWN живеясам
to come into one's OWN получавам своето/това, коего ми се полага, влизам в правата си, получавам признание, показвам какво мога/на какво съм способен
to get one's OWN back отмъщавам си, връщам си
to hold one's OWN държа се (на позициите си), не отстъпвам, справям се, не се излагам, държа се, не загубвам сили (за болен)
III. 1. притежавам, имам, държа, владея
2. признавам (си)
to OWN one's faults признавам си слабостите
to OWN oneself (to be) beaten/defeated признавам се за победен
to OWN to having told a lie признавам, че съм излъгал
to OWN up (to something) разг. признавам си (нещо) откровено
3. признавам за свое, припознавам (дете и пр.)* * *{oun} I. a 1. свой, собствен; I do my own cooking сам си готвя; she(2) {oun} v 1. притежавам, имам; държа, владея; 2.признавам (си);* * *свой; роден; притежавам; владея; държа; имам;* * *1. for reasons of his own по причини, известии само нему 2. he is his own man/master сам си е господа 3. i do my own cooking сам си готвя 4. i. свой, собствен 5. ii. n your interests are my own твоите интереси съвпадат с мойте 6. iii. притежавам, имам, държа, владея 7. my time is my own сам разполагам с времето си 8. name your own price кажи каквато цена искаш 9. on one's own сам, самостоятелен, самостоятелно, който няма равен на себе си, несравним 10. she makes her own clothes сама си шие (дрехите) 11. this fruit has a flavour all its own този плод има характерен/специфичен вкус и аромат 12. to come into one's own получавам своето/това, коего ми се полага, влизам в правата си, получавам признание, показвам какво мога/на какво съм способен 13. to get one's own back отмъщавам си, връщам си 14. to have nothing of one's own нямам си нищичко 15. to hold one's own държа се (на позициите си), не отстъпвам, справям се, не се излагам, държа се, не загубвам сили (за болен) 16. to live on one's own живеясам 17. to own one's faults признавам си слабостите 18. to own oneself (to be) beaten/defeated признавам се за победен 19. to own to having told a lie признавам, че съм излъгал 20. to own up (to something) разг. признавам си (нещо) откровено 21. признавам (си) 22. признавам за свое, припознавам (дете и пр.) 23. роден* * *own [oun] I. adj 1. (след притежателно мест. или родителен падеж на същ.) свой, собствен; he is his \own worst enemy той сам си е най-големият враг; my time is my \own сам разполагам с времето си; he is his \own man сам си е господар; after o.'s \own heart ( soul) близък по сърце; \own goal сп. автогол; 2. роден; \own brothers ( sisters) родни братя (сестри); II. n собственост, притежание; to come into o.'s \own получавам, вземам си своето, това, което ми се полага, влизам в правата си; заемам подходящо място, получавам признание; to hold o.'s \own държа се на положение, не отстъпвам; справям се, не се излагам; не губя сили (за болен); to have nothing of o.'s \own нямам си нищичко; гол съм като пушка; • on o.'s \own разг. самостоятелно, на собствени разноски (отговорност), на своя глава; my \own мили (като обръщение); his \own ост. близките му; to get o.'s \own back разг. отмъщавам си за обида, връщам си го тъпкано; реванширам се; to tell s.o. his \own ост. казвам някому истината в очите; to come into o.'s \own получавам шанс да се докажа, да покажа на какво съм способен; III. v 1. притежавам, имам, държа, владея; 2. признавам (се); to \own a child припознавам дете; to \own s.o. as o.'s brother припознавам някого за свой брат; to \own s.o.'s sway подчинявам се на някого; to \own o.s. beaten ( guilty) признавам се за бит (виновен); to \own up разг. признавам си откровено; I \own up to it признавам, че го извърших; • to \own it попадам на следа, надушвам следа (ловен израз). -
19 passport
{'pa:spɔ:t}
1. паспорт
2. прен. лични качества, осигуряващи признание, уважение и пр* * *{'pa:spъ:t} n 1. паспорт; 2. прен. лични качества, осигурява* * *паспорт;* * *1. паспорт 2. прен. лични качества, осигуряващи признание, уважение и пр* * * -
20 professedly
{prə'fesidli}
1. явно, открито, по собствено признание
2. привидно* * *{prъ'fesidli} adv 1. явно, открито, по собствено признани* * *явно; открито; привидно;* * *1. привидно 2. явно, открито, по собствено признание* * *professedly[prə´fesidli] adv 1. явно, открито, по собствено признание; 2. според както изглежда, привидно, уж, на думи, проформа.
Страницы
См. также в других словарях:
ПРИЗНАНИЕ — ПРИЗНАНИЕ, признания, ср. 1. только ед., кого чего. Действие по гл. признать признавать. Признание чьей нибудь правоты. Признание доводов правильными. Признание де факто, де юре. 2. только ед. Состояние того, кто (или что) признан достойным… … Толковый словарь Ушакова
Признание — Признание ♦ Aveu Признаваться в чем либо значит высказывать о себе повинную правду, вернее (потому что правда не может быть виноватой), правду о собственной вине или о том, что принимаешь за свою вину. Признание предполагает по меньшей… … Философский словарь Спонвиля
признание — известность, популярность, знаменитость, слава, лавры; опознавание, распознавание, опознаваемость; принятие; успех, отличие, откровенность, осознание, отношение, уважение, осознавание, повинная, кондемнация, объявление, имя, почитание, исповедь,… … Словарь синонимов
ПРИЗНАНИЕ — международное дипломатический акт, которым существующие государства заявляют о признании нового государства или нового правительства. Основные формы: признание де юре и признание де факто … Большой Энциклопедический словарь
Признание — L Aveu Жанр драма Режиссёр Коста Гаврас В главных ролях Ив Монтан Симона Синьоре Оператор Рауль Кутар … Википедия
Признание — (бухг.) (recognition) первоначальное отражение объекта в бухгалтерском учете — в балансе или отчете о прибылях и убытках, удовлетворяющее некоторым критериям признания. Например: а) есть вероятность того, что любая будущая экономическая… … Экономико-математический словарь
ПРИЗНАНИЕ — ПРИЗНАНИЕ, я, ср. 1. см. признать, ся. 2. Открытое и откровенное сообщение о своих действиях, поступках. П. облегчает вину. П. в преступлении. 3. Объяснение в любви. Страстное п. 4. Оценка по достоинству, положительное отношение со стороны кого… … Толковый словарь Ожегова
ПРИЗНАНИЕ — англ. acknowledgement/recognition; нем. Anerkennung. 1. Оценка по достоинству, положительное отношение со стороны к. н. 2. Принятие ч. л. существующим как факт. Antinazi. Энциклопедия социологии, 2009 … Энциклопедия социологии
признание — ПРИЗНАНИЕ1, исповедь ПРИЗНАВАТЬСЯ/ПРИЗНАТЬСЯ, несов. и сов. исповедоваться и сов. исповедаться, от крываться/открыться, сознаваться/сознаться ПРИЗНАНИЕ2, покаяние книжн. ПОКАЯННЫЙ, повинный ПРИЗНАВАТЬСЯ/ПРИЗНАТЬСЯ, каяться/… … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
признание — Процесс официального учета определенной статьи в финансовой отчетности предприятия. Так, актив, обязательство, доходы или расходы могут быть признаны (отражены) или не признаны (не отражены). [http://www.lexikon.ru/dict/uprav/index.html] Тематики … Справочник технического переводчика
признание — ПРИЗНАНИЕ, ПРИЗНАНЬЕ, я; ср. 1. к Признать (1 3 зн.) и Признаться (1 зн.). П. нового государства. П. какого л. факта, факта чего л. П. в любви. Робкое, страстное п. П. в содеянном. 2. Слова признающегося в чём л. Вынудить п. Сделать п. Слышать п … Энциклопедический словарь
